Решение № 16890 от 11.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7135/2019 г.

Решение № 16890 от 11.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7135/2019 г., VIII о., докладчик съдията Станимира Друмева Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ("ОДОП") - С., при ЦУ на НАП против решение № 2273/02.04.2019 г., постановено по адм. дело № 11913/2018 г. по описа на Административен съд С.-град, с което е отменен акт за прихващане или възстановяване (АПВ) № П-22221218122370-004-001/12.07.2018 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - С., потвърден с решение № 1452/21.09.2018 г. на директора на дирекция "ОДОП" - С. при ЦУ на НАП, и делото като преписка е върнато на компетентния орган при ТД на НАП - С. за издаване на нов АПВ при спазване на дадените в мотивите на решението указания по тълкуването прилагането на закона. В касационната жалба се сочат касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът счита, че съдът неправилно е отменил АПВ и е уважил искането на лицето за присъждане на лихви от по-ранен момент, преди внасянето на дължимите суми, а именно от 03.07.2017 г. - датата на издаване на ревизионен акт № Р-22221716008435-091-001 от органи по приходите в ТД на НАП - С.. Посочва, че в случая липсва правно основание за възстановяване на лихви на лицето от дата преди 18.10.2017 г., доколкото такива са му възстановени от момента на недължимото внасяне от него до отпадане на основанието за събирането им с влязло в сила съдебно решение. Твърди, че в процесния случай не са налице хипотезите на чл. 129 от ДОПК, доколкото лихви са възстановени за периода от момента на недължимото внасяне - 18.10.2017 г., до отпадане на основанието им за дължимост - влизането в сила на съдебното решение. Счита, че датата на издаване на ревизионния акт, както е приел съда, не е релевантна към начисляването на лихви, доколкото към онзи момент данъкът не е бил поискан от лицето, чрез посочването му в клетка 80 на справката-декларация за ДДС или с нарочно искане, и администрацията не е била сезирана с претенция за възстановяване на данък. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по същество на спора, с което да бъде потвърден обжалвания АПВ. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – "Фууд Машинъри интернешънъл" ЕООД, ЕИК *********, чрез процесуалния си представител адв. Рангелов, оспорва касационната жалба в съдебно заседание и моли съдът да я остави без уважение. Подробни съображения за законосъобразността на оспорения съдебен акт излага в писмени бележки. Претендира присъждане на разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и пледира за отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне оспорването на акта. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд С.-град е АПВ № П-22221218122370-004-001/12.07.2018 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-С., потвърден с решение № 1452/21.09.2018 г. на директора на дирекция "ОДОП" - С., в частта, с която е отказано възстановяване на лихви за забава за периода от 15.02.2017 г. до 18.10.2017 г. върху сумата от 300 000 лева. За да постанови отмяна на акта и връщане преписката на компетентния орган за издаване на нов акт при спазване на дадените указания, първоинстанционният съд е приел, че АПВ е издаден от компетентен орган, в предвидената писмена форма, при липса на допуснати съществени процесуални нарушения, но в нарушение на материалния закон. Решението е неправилно. Производството по издаване на АПВ е образувано по искане, подадено от "Фууд Машинъри интернешънъл" ЕООД за възстановяване на лихви за забава, което не е приложено по делото и не е изискано от съда. Същото е описано в издадения АПВ, в който е отбелязано, че с подаденото искане се претендира посочена сума за лихви, която обаче не е цифрово обозначена. В АПВ също така е коментирана подадената справка-декларация за ДДС за данъчния период м. 11. 2016 г. и е прието, че с подаването й приключва процедурата по приспадане на ДДС, възникнала през м. 10. 2016 г., но същата не е налична по делото. Съгласно чл. 129, ал. 1 от ДОПК, прихващането или възстановяването може да се извършва по инициатива на органа по приходите или по писмено искане на лицето. В случая няма как да бъде извършена проверка относно това какви суми и за какъв период е поискало дружеството да му бъдат възстановени. Искането служи като основание да бъде стартирана процедурата по възстановяване или прихващане и определя пределите, в които следва да се произнесе административния орган. С оглед на него следва да бъде преценено и дали с издадения АПВ искането се уважава или не, което обуславя правния интерес на лицето да оспорва АПВ. В този смисъл, липсата на искането лишава настоящата съдебна инстанция от възможността да извърши преценка за изложените обстоятелства и правния интерес на "Фууд Машинъри интернешънъл" ЕООД от оспорване на АПВ. Настоящият касационен състав констатира също, че първоинстанционният съд е приел, че АПВ е издаден от компетентен орган, но в представената административна преписка не се съдържат доказателства, въз основа на които да се прецени дали органът, издал АПВ, е разполагал с такава компетентност. Нормата на чл. 7, ал. 1 от Наредба № H-9/16.12.2009 г. предвижда, че компетентният орган по приходите възстановява данъка въз основа на полученото искане, след като по реда на ДОПК установи, че са налице условията на ЗДДС, ППЗДДС и тази наредба, относно правото на възстановяване на данъка. Съгласно разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на Наредба № Н-9/16.12.2009 г., "компетентен орган по приходите" е директорът на Териториалната дирекция на Национална агенция за приходите - С. или упълномощен от него орган по приходите. В случая съдът не е установил непълнотата в преписката, респективно не е указал на ответника да представи доказателства за упълномощаване на органа, издал АПВ, съобразно изискванията на закона. Съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационният съд е длъжен да следи служебно за съответствието на съдебното решение с материалния закон, а нормите, определящи компетентност за издаване на административен акт, са материалноправни. На основание чл. 160, ал. 2 от ДОПК, приложим съгласно чл. 129, ал. 7 от ДОПК, административният съд е длъжен да прецени дали актът е издаден от компетентен орган. Като е приел, че АПВ е издаден от компетентен орган, без да установи и обсъди спазени ли са изискванията, регламентирани в посочените по-горе норми, административният съд е постановил неправилно решение. С оглед забраната за фактически установявания, различни от направените в първоинстанционното решение, тези доказателства не могат да бъдат изискани и обсъдени при касационната проверка на оспореното съдебно решение. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че оспореното решение е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Това налага неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда, който следва да изиска цялата преписка по издаване на АПВ от ответника, в това число искането, въз основа на което е образувано административното производство, както и доказателства относно компетентността на органа по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на Наредба № Н-9/16.12.2009 г., издал акта. При новото разглеждане съдът дължи произнасяне по разноските в зависимост от крайния изход на делото на основание чл. 226, ал. 3 от АПК. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,