Решение № 16099 от 28.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6455/2009 г.
ВАСIV отделение28.12.2009 г.докладчик т Боян Магдалинчев
Диспозитив
Оставя в сила Решение № 301/17.03.2009 г. по адм. д. № 868/2007 г. на Бургаския административен съд, Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 16099 от 28.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6455/2009 г., IV о., докладчик председателят Боян Магдалинчев Производството е по чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на Илия Билев Димитров от гр. Бургас, против Решение № 301/17.03.2009 г. по адм. д. № 868/2007 г. на Бургаския административен съд, с твърдения за неправилност на същото като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила и при необоснованост на съдебния акт, отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и вместо него да се постанови решение, с което се отмени като незаконосъобразно Решение № 1402/12.07.2007 г. на Кмета на Община Бургас, с което е отказана отмяната на отчуждаването на недвижимия имот, съставляващ бивш парцел ХIII, от бивш кв. 9 по плана на ж. к. "Изгрев", гр. Бургас. Кмета на Община Бургас и ответниците физически лица не вземат отношение по касационната жалба. Участвалия по делото прокурор при Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Според него, правилно административния съд е приел искането на касационния жалбоподател за процесуално недопустимо тъй като същият в качеството си на наследник на Иван Билев Димитров, б. ж. на Бургас, не притежава правото по чл. 31, ал. 1 от ЗОС да иска отмяната на наследствената му част върху горния имот. Наследодателя на касатора е починал преди влизането в сила на ЗОС от 1.06.1996 г. По този текст правото на обезщетение е признато само по отношение на бивши отчуждени собственици или на техните наследници, но само когато е възникнало след влизането в сила на ЗОС и по отношение на целия отчужден имот. В случая искането е направено от от част от наследниците, за които права по чл. 31, ал. 1 от ЗОС не се възникнали и за част от имота, при което частична отмяна е недопустима. Прокурорът намира за неоснователна касационната жалба и в частта й, с която касаторът в качеството си отчужден собственик е поискал отмяната отчуждаването на имота. Същият с молба от 2.02.2005 г. е поискал отмяната на отчуждаването на собствените му 435/835 ид. ч. от същия имот. С писмо от 14.03.2005 г. кметът на общината е отказал отмяната на отчуждаването върху горната част от имота по съображения, че не са налице предпоставките по § 9, ал. 2 от ПЗР на ЗУТ, а също така и тези по чл. 31, ал. 1 от ЗОС. Отказа не е бил обжалван и е влязъл в сила. Според прокурора, касационната жалба е неоснователна и по съображения, че мероприятието по плана, за което е отчужден имотът, е осъществено. По тези съображения счита, че не са налице твърдяните с касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. По същество касационната жалба е неоснователна. Пред Бургаския административен съд по адм. д. № 868/2007 г. Илия Билев Димитров, Вълкан Билев Димитров и Неделя Тонева Монева, всички от Бургас са обжалвали Решение № 1402/12.07.2007 г. на Кмета на Община Бургас, с което решение въз основа на тяхна молба вх. № 94-и-322 от 8.06.2007 г. е оставено без разглеждане искането на Илия Билев Димитров за отмяната отчуждаването и възстановяването на собствеността върху отчуждената от него и съответната идеална част от наследодателят му Иван Билев Димитров, б. ж. на Бургас идеални части от бивш парцел ХIII, в бивш кв. 9 по плана на кв. "Изгрев", гр. Бургас, целият с площ от 835 кв. м.; оставено е без разглеждане искането на Неделя Тонева Монева и на Вълкан Билев Димитров за отмяна отчуждаването на наследствените им идеални части от наследодателят и Иван Билев Димитров върху горния недвижим имот и е оставено без уважение искането на Вълкан Билев Димитров за отмяната на отчуждаването върху отчуждените от него на собствено правно основание 200/835 ид. ч. от същия имот. С решението предмет на настоящата жалба Бургаския административен съд е отхвърлил като неоснователна жалбата на жалбоподателите, срещу решението на кмета на общината. Относно искането на Илия Билев Димитров за отмяната отчуждаването на собствените му 435/835 ид. ч. от бивш парцел ХIII, от бивш квартал 9 по плана на ЖК "Изгрев" гр. Бургас съдът е приел, че не са налице предпоставките по чл. 31, ал. 1 от ЗОС. По отношение на този жалбоподател за тази част от имота е приел, че е налице влязъл в сила отказ на кмета на общината № ОС-94-И-105/14.03.2005 г. по негово искане от 22.02.2005 г. Според съда, този отказ в съответствие с чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК обуславя недопустимостта на настоящото искане на жалбоподателя. Бургаският административния съд е приел за неоснователна и жалбата на Неделя Тонева Монева, Илия Билев Димитров и Вълкан Билев Димитров за отмяната отчуждаването на идеалните части от горния имот, които същите притежават в качеството си на наследници на Иван Билев Димитров - съпруг на първата и брат на останалите жалбоподатели, поради липсата на правен интерес за тях да искат отмяната на отчуждаването по реда на чл. 31, ал. 1 от ЗОС. Според съда, правото да се иска отмяна на отчуждаването по този ред е предоставено само на бившите собственици на отчуждения имот. То може да бъде наследявано само при условие, че такова право е притежавал праводателят им към момента на смъртта си. ЗОС е в сила от 1.06.1996 г. и лицата, починали преди тази дата, не притежават в патримонимума си правото да искат отмяна на отчуждаването. След като то не принадлежи на него, то не принадлежи и на неговите наследници. В случая наследодателя на жалбоподателите Иван Билев Димитров е починал на хх.хх.хххх г., т. е. спрели влизането в сила на ЗОС от 1.06.1996 г., поради което той самият не е могъл да придобие правото да иска отмяна на отчуждаването. На още по-силно основание това право не принадлежи на неговите наследници. За неоснователна е била приета жалбата в частта й, с която Кмета на Община Бургас е оставил без уважение искането на Вълкан Билев Димитров за отмяната отчуждаването на 200/ 835 ид. ч. от същия имот, в качеството му на отчужден собственик. Основанията му за това са били, че предмет на искането е идеална част от имота и, че мероприятието за което е отчужден имотът, е реализирано. Частична отмяна е недопустима поради невъзможност да връщане на полученото обезщетение. Имота според съда по ЗРП на кв. "Изгрев" от 1972 г., частично изменен през 1976 г., ведно с други имоти е отреден за мероприятия на ГНС. Жалбоподателят за отчуждената част с последваща заповед от 3.07.1978 г. е парично обезщетен. По действащия план на ж. к. "Изгрев" от 1989 г. бившият парцел ХIII, от кв. 9 попада в квартал 10, УПИ I, отреден за " Районен парк, жилищно строителство и КОО". От заключението на назначената по делото техническа експертиза съдът е установил, че върху част от имота - 510 кв. м. е изпълнена асфалтова площадка за детски кът с люлки и затревена площ с дървета около нея. Останалата част от имота с площ от 325 кв. м е затревена с множество храсти около оградата на спортния комплекс. По изложените съображения Бургаския административен съд с решението е отхвърлил жалбите на Илия Билев Димитров, Неделя Тонева Монева, и двамата от Бургас, Стефка Вълканова Тараджиева, от Казанлък и Буелослав Вълканов Димитров от гр. Бургас, последните двама като правоприемници в процеса на Вълкан Билев Димитров, б. ж. на Бургас, срещу Решение № 1402/12.07.2007 г. на Кмета на Община Бургас. Касационната жалба е неоснователна. Предмет на настоящото производство е само касационната жалба на Илия Билев Димитров, срещу решението на Административния съд Бургас по адм. д. № 868/2007 г. и то в частта, в която то е неблагоприятно за него. Претенциите на касационния жалбоподател в производството пред административния съд са били за незаконосъобразност на решението на кмета на общината по съображенията подробно изложени в жалбата му до административния съд, които в голямата си част се препокриват с тези посочени в касационната му жалба. Върховния административен съд намира за обосновани изводите на първоинстанционния съд, за недопустимост на искането по чл. 31, ал. 1 от ЗОС. Иван Билев Димитров е починал на хх.хх.хххх г. и след смъртта си е оставил като наследници съпруга- Неделя Монева и четири братя, измежду които Илия Билев и Вълкан Димитров. Искането за отмяната на отчуждената от наследодателя идеална част от имота е направено само от част от тях - от трима а не от всичките пет наследника. На следващо място, лицата направили искането за отмяна на имота, не са активно легитимирани да поискат същата. Активно легитимирани да искат отмяна на отчуждаването са бившите собственици на отчуждения имот, както и техните наследници, но само в случай, че такова право са притежавали техните праводатели към момента на смъртта си. ЗОС е в сила от 1.06.1996 г. Лицата починали преди тази дата, не притежават в патримониума си правото да искат отмяна на отчуждаването на основание чл. 31, ал. 1 от ЗОС, тъй като това право е възникнало по-късно с влизането в сила на ЗОС. Към момента на смъртта, съответно откриването на наследството, това право не е било част от наследствената маса, съответно наследниците не са активно легитимиран да искат отмяна на отчуждаването. В конкретния случай наследодателят Иван Билев Димитров е починал на хх.хх.хххх г., т. е. преди влизането в сила на ЗОС (1.06.1996 г.), при което за него не е било възникнало право да иска отмяна на отчуждаването на основание чл. 31, ал. 1 от ЗОС, поради обективния факт, че този закон към онзи момент не е бил приет. Несъществуващо право не може да бъде наследено, независимо че същото е имуществено такова и по принцип е наследимо. При тези обстоятелства е законосъобразен изводът на административния орган, както и този на първоинстанционният съд, че тези жалбоподатели не са активно легитимирана да заявят претенция по реда на чл. 31, ал. 1 от ЗОС, поради което правилно кметът е оставил същата без разглеждане и правилно съдът е отхвърлил жалбата против решението на кмета в тази му част. Горните мотиви са изцяло валидни и за решението на административния съд Бургас, в частта му, с която е отхвърлена жалбата на Илия Билев Димитров за отмяната на собствените му 435/835 ид. ч. от имота. В допълнена на изложеното по-горе следва да се добави още, че искането е за отмяна отчуждаването на целия имот. Искатели по него са Илия Билев Димитров, Вълкан Билев Димитров и Неделя Тонева Монева. Първия от молителите е притежавал 200/835 ид. ч. от целия имот, втория 435/835 ид. ч. Иван Билев Димитров, брат на първите двама и съпруг на третата молителка е притежавал 200/835 ид. ч. от имота. Както вече се посочи, последният е починал на хх.хх.хххх г. и след смъртта си е оставил като наследници съпруга и четири братя. Искането за отмяна на целия имот в случая е направено само от трима души - от Илия и Вълкан Димитрови и от Неделя Монева. Към него не са се присъединили останалите двама наследника на починалия Иван Димитров - Петър Болев Димитров и Тодор Билев Димитров. При това положение се касае до частично искане за отмяна на имота направено от отчуждени собственици и от част наследниците на Иван Димитров, което е недопустимо поради невъзможност за връщане на цялото получено за имота обезщетение. Тези обстоятелства са достатъчно основание за неоснователност на подадената жалба срещу решението на Кмета на Община Бургас, независимо от възприетото от административния съд в частта относно отмяната отчуждаването на идеалните части от имота, притежавани от Илия Билев Димитров. Макар в тази част съдът с решението си да е възприел аргументите на административния орган за недопустимост на искането за отмяна на Илия Билев Димитров върху притежаваната от него съсобственическа идеална част на друго правно основание - наличието на влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни по чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК, следва да се приеме, че по изложените по-горе съображения като краен резултат решението на съда е правилно и съобразено с изискванията на чл. 31, ал. 1 от ЗОС, поради което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховния административен съд - четвърто отделение,