Решение № 8105 от 26.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3604/2017 г.

Решение № 8105 от 26.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3604/2017 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Нина Докторова Производството е по реда на чл. 237-244 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 7 АПК. Образувано е по молба В. Б. Г., в качеството му на законен представител на "Л. И." ООД, гр. С., за отмяна на решение № 14071 от 21.12.2015 г., постановено по адм. д. № 13591/2014 г. по описа на Върховния административен съд, осмо отделение, с което е потвърдено решение № 1071 от 29.02.2012 г., постановено по адм. д. № 8421/2010 г. по описа на Административен съд С.-град. П. правно основание за отмяна е чл. 239, т. 1 АПК. В молбата се твърди, че при първоинстанционното разглеждане на делото съдът не се е занимал с въпроса за законосъобразността на ревизионния акт, дали е бил издаден от материално и териториално компетентен орган. В. Г. твърди, че се е снабдил с експертно заключение, представено по друго дело, от което се установявало, че ревизионният акт бил издаден от некомпетентен орган, което водело до неговата нищожност. На следващо място в молбата за отмяна се твърди, че съдът не бил дал указания на дружеството какви точно доказателства следва да представи. Поради това делото останало непопълнено с необходимите доказателства, които били съществени за правилното решаване на спора. Вината за непредставяне на доказателства се дължала на процесуалното нарушение от страна на съда, който не бил изпълнил служебното си задължение да укаже на страната за вида на документите, които следва да се представят. По така изложените доводи и в представените писмени бележки от адвокат Н. А. пълномощник на искателя моли, съда да отмени влязлото в сила решение № 14071 от 21.12.2015 г., постановено по адм. д. № 13591/2014 г. по описа на Върховния административен съд, осмо отделение, с което е потвърдено решение № 1071 от 29.02.2012 г., постановено по адм. д. № 8421/2010 г. по описа на Административен съд С.-град. Д. върне делото за ново разглеждане от друг тричленен състав на Върховния административен съд или на друг състав на първоинстанционния съд, като им даде конкретни и задължителни указания. Ответната страна по искането за отмяна директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" -С., ЦУ на НАП, чрез юрисконсулта Калоферова, оспорва искането за отмяна. Намира го за неоснователно, като сочи, че вече искане с това правно основание е отхвърлено с решение на петчленен състав на Върховния административен съд. Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, първа колегия, счита че искането за отмяна е подадено в срока по чл. 240, ал. 1 АПК, защото решението, с което е оставено в сила това, чиято отмяна се иска е № 14071 от 21.12.2015 г., постановено по адм. д. № 13591/2014 г. по описа на Върховния административен съд, осмо отделение. Искането за отмяна е подадено по пощата с пощенско клеймо от 21.12.2016 г. или в едногодишния срок. То е в тримесечния срок от възникване на основанието за отмяна. Към искането е приложен приемо - предавателен протокол, съставен между искателя в настоящото производство и "Г. К." ЕООД от 19.12.2016 г. Искането обаче е недопустимо, защото се иска отмяна на отменено решение, което не е влязло в сила и всъщност не може да се отмени отменено вече съдебно решение. От данните по делото се установява, че с решение № 1071 от 29.02.2012 г. по адм. д. № 8421/2010 г. Административният съд С.-град е отхвърлил жалбата на "Л. И." ООД срещу ревизионен акт № 011002902 от 10.08.2010 г., издаден от А. К. на длъжност "главен инспектор по приходите" в ТД на НАП-С., потвърден с решение № 1552 от 18.10.2010 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението". Това съдебно решение е било обжалвано пред Върховния административен съд, който с решение № 3135 от 5.03.2013 г. по адм. д. № 6363/2012 г. е отменил решение № 1071 от 29.02.2012 г. по адм. д. № 8421/2010 г. на Административния съд С.-град. Т. състав на Върховния административен съд е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд при спазване на указанията, дадени в мотивите. След отмяната на решение № 1071 от 29.02.2012 г. на Административния съд С.-град е било образувано адм. д. № 2730/2013 г. по описа на същия съд, със същия предмет и страни, което е завършило с решение № 5544 от 25.08.2014 г. С решението си съдът е отхвърлил жалбата на "Л. И." ООД срещу ревизионен акт 011002902 от 10.08.2010 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП-С.. Това решение на Административния съд С.-град е било обжалвано пред Върховния административен съд, който с решение № 14071 от 21.12.2015 г. постановено по адм. д. № 13591/2014 г. го е оставил в сила. От изложеното следва, че управителят на "Л. И." ООД иска отмяна на решение, което вече е било отменено, което е недопустимо. Въпреки, че искането за отмяна е недопустимо, настоящият състав извърши преценка на данните в заключението на вещото лице, посочено като ново писмено доказателство, на което се основава искането за отмяна. Преди това следва да се посочи, че новото писмено доказателство, следва да е от съществено значение за делото, което при решаването му е било известно на страната, твърдяно е от нея пред съда, но поради независещи от страната причини, тя не е могла да го представи пред съда. В конкретния случай искателят се позовава на заключение на вещо лице, представено по друго дело с № 5913/2012 г. на Административния съд С.-град. П. него вещото лице е направило проверка в електронната деловодна система на НАП и е описало заповедите на ТД на НАП, издадени на 4 и 5 януари 2010 г. В раздел IV от заключението, т. 6, в заповед № РД-01-6 от 4.01.2010 г, е посочено че функциите на компетентен орган да издава заповеди за възлагане на ревизии на основание чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК следва да се изпълняват от служители в ТД на НАП-С., дирекция "Контрол", като под т. 9 от заповедта фигурира Е. А. В. - началник сектор "Ревизии", ИРМ-Б., с раздел II от същата заповед са определени заместниците, които да изпълняват правомощията на орган за възлагане на ревизии в период на отсъствие на титулярите, като в т. 8 отново е посочена Е. А. В.- началник отдел "Ревизии", заместник на С. Т. К., която също е началник в отдел "Ревизии", а последната да замества Е. А. В. - т. 9. В т. 18 от същия раздел на заключението на вещото лице е фигурира заповед № РД-01-18 от 5.01.2010 г., в която е посочено, че от 5.01.2010 г. функциите на компетентен орган да издава заповеди на основание чл. 113, ал. 3 ДОПК, заповеди за определяне на компетентен орган по реда на чл. 119, ал. 2 ДОПК и т. н. ...., а в . 2 от нея е посочен А. К. К. - ГИП да се изпълняват от Е. А. В., с посочване на длъжността й, в раздел II от същата заповед, т. 2 отново е посочен А. К. К. с вменените му правомощия. От заповед № К1002902 от 21.06.2010 г. - лист 118 от адм. д. № 8421/2010 г. на Административния съд С.-град се установява, че на основание чл. 119, ал. 2 ДОПК органът по приходите Е. А. В. - началник сектор "Ревизии", дирекция "Контрол" при ТД на НАП-С. е определила А. К. К., на длъжност главен инспектор по приходите, да издаде ревизионен акт на "Л. И." ООД. Със заповед за възлагане на ревизия - лист 121-122 от същото дело, на основание чл. 112 и 113 ДОПК Е. А. В. е определила екипа, който да извърши ревизията с ръководител А. К. К., като отново е посочена длъжността му. По делото е приложена и заповед № РД-01-131 от 22.03.2007 г., с която на основание чл. 11, ал. 1, т. 1 и ал. 3 ЗНАП директорът на ТД на НАП е разпределил функциите на органите по приходите между длъжностните лица, подробно посочени - лист 276-278 от същото дело. Заповедта е представена поради дадени задължителни указания на съда на ответника, в изпълнение на служебното начало. Ревизионният акт № 011002902 от 10.08.2010 г. е издаден от А. К. К., на длъжност главен инспектор по приходите - лист 24-56 от делото. От тези фактически установявания следва правният извод, че лицето възложило извършването на ревизия и това, съставило ревизионният акт имат материална и териториална компетентност. Отделно от това следва да се посочи, че в никое от съдебните заседания жалбоподателят "Л. И." ООД не е направило възражение за незаконосъобразност или нищожност на издадения ревизионен акт, предмет на съдебния контрол. Той не е навел и доводи в тази посока, за да може да се приеме, че е твърдял наличието на писмено доказателство, с което се е снабдил по-късно, по независещи от него причини, с което се е снабдил след влизане в сила на решението. По изложените съображения искането за отмяна е и неоснователно. Второто искане за отмяна е свързано с твърдения за допуснати от съда съществени процесуални нарушения, изразяващи се в неизпълнение на служебното начало, да даде указания на страната какви доказателства следва да представи. Такова основания за отмяна на съдебно решение няма. Относно това твърдение вече се сочи второто решение на № 5544 от 25.08.2014 г. на Административния съд С.-град, което не е посочено в искането за отмяна. Основанията за отмяна са изчерпателно изброени в чл. 239 АПК. Искането не може да се основава и на т. 5 от чл. 239 АПК, защото през цялата висящност на спора дружеството е било представлявано от адвокат. Освен, че неизпълнението на служебното начало за даване на указания от съда до страната не е сред основанията за отмяна, следва да се посочи, че при второто разглеждане на жалбата, съдът е назначил оценителна експертиза, съдебно-счетоводна експертиза, която е дала и допълнително заключение, допусната е била и тройна съдебно-счетоводна експертиза. При това установяване да се твърди, че страната не е знаела какви доказателства да представи е несериозно. Въпреки това доказателствата, които се сочат и прилагат към искането за отмяна не са нови, а са съществували към момента на разглеждането на спора и не е имало никаква пречка страната да ги представи на експертите или пред съда. По така изложените съображения искането за отмяна следва да се отхвърли като неоснователно. С оглед на изхода на спора искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" -С., ЦУ на НАП е основателно. На основание чл. 161, ал. 1 ДОПК във връзка с чл. 8, ал. 3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения "Л. И." ООД следва да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 лв. Воден от горното и на основание чл. 244, ал. 1 АПК, петчленният състав на Върховния административен съд, първа колегия