Решение № 6276 от 11.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4526/2025 г.
ВАСОсмо отделение11.06.2025 г.докладчик Мирослав Мирчев
Диспозитив
ОТМЕНЯ изцяло като неправилно Решение 5600/18.02.2025 г. на Административен съд София Град, Трето отделение, 17 ти състав, постановено по адм. д. 5179 по описа за 2024 г. на този съд.
ВРЪЩА делото на Административен съд София Град за ново разглеждане.
ОСЪЖДА КРИСТИ 12 ЕООД, притежаващо ЕИК 131574574, гр. София ,[адрес] да заплати на Националната агенция по приходите София, сумата в размер на 41 860 лева разноски за касационното съдебно производство.
Решението е окончателно.
Председател: /п/ БИСЕРКА ЦАНЕВА Членове: /п/ МИРОСЛАВ МИРЧЕВ /п/ ХРИСТО КОЙЧЕВ
Мотиви
Производството е образувано по касационна жалба на директора на Д ОДОП София при ЦУ на НАП, против Решение 5600/18.02.2025 г. на Административен съд София Град, Трето отделение, 17 ти състав, постановено по адм. д. 5179 по описа за 2024 г. на този съд. Със съдебното решение е обявен за нищожен РА Р - 2222 1021004588 - 091 001/15.12.2023 г., издаден от Т. В. П. орган, възложил ревизията и о П. Г. Д., ръководител на ревизията в частта, в която са установени допълнително задължения по ЗДДС в размер на 261 120,28 лева за данъчни периоди април и август 2019 г. и са определени лихви за забава в размер на 124 636,40 лева, потвърден с Решение 258/26.02.2024 г. на директора на Д ОДОП София. В полза на КРИСТИ 12 са присъдени разноски общо в размер на 10 750 лева, а делото е изпратено като административна преписка на компетентната дирекция ТД на НАП София, за възлагане на нова ревизия на дружеството за установяване на задължения по ЗДДС. От съдържанието на КЖ може да се извлече касационно основание по чл.209, т.3 АПК неправилност на съдебното решение вследствие нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че решението е постановено в нарушение на чл.12, ал.6, чл.112, ал.2, ал.3 ДОПК, чл.10, ал.8, ал.9 ЗНАП, чл.236, ал.2 ГПК вр. с пар.2 ДР на ДОПК, в следствие на което са нарушени материално правните разпоредби на чл.7, ал.1, чл.53, ал.1, ал.2, чл.86 ЗДДС и чл.45 ППЗДДС. Акцентира върху законодателните промени на чл.12, ал.6 ДОПК, чл.10, ал.8 и ал.9 ЗНАП, които са в сила, считано от 01.01.2021 година, позволяващи на изпълнителния дирекор на агенцията, да управлява по ефективен и ефикасен начин нейните ресурси. По конкретно, нормата на чл.12, ал.6 ДОПК допуска възможността изпълнителният директор или оправомощен от него заместник изпълнителен директор, да определи органи по приходи, за които да не са приложими правилата за компетентност по чл.7, ал.1 и чл.8 ДОПК. В тази хипотеза определените приходни органи могат да осъществяват правомощията по чл.12, ал.1 ДОПК за всички лица, независимо от компетентната териториална дирекция. В допълнение към тези аргументи е предвидената с текстовете на чл.10 ЗНАП възможност на изпълнителният директор или оправомощено от него лице, при необходимост за изпълнение на възложените на агенцията функции в т.ч. със заповед по чл.9, да нареди служители от една ТД да осъществяват правомощията си относно лица, за които съгласно правилата на чл.8 ДОПК, компетентни са органи на друга ТД, включително за части от работното време и без промяна на мястото на работа. Според касаторът и на основание чл.10, ал.1, т.1 вр. с ал.2 ЗНАП, е създадена организация за възлагане и осъществяване на контролни производства за лица с компетентна ТД на НАП София, от органи по приходите на ТД на НАП Бургас, ТД на НАП- Варна, ТД на НАП Велико Търново, ТД на НАП Пловдив. В този смисъл, на основание чл.12, ал.6 ДОПК са издадени заповеди от зам. Изпълнителния директор на НАП, определящи приходни органи и задължени лица, спрямо които са неприложими правилата на чл.7, ал.1 и чл.8 ДОПК. В КЖ се сочи, че неограничената териториална компетентност засяга само органа по приходите, посочен в заповедта, в следствие на което местната привръзка на субекта по чл.9, ал.1, т.2 ДОПК със съответната дирекция изисква определянето на конкретен орган по възлагане на ревизията от директора на компетентната дирекция. В случаят това е ТД на НАП София, като нейният директор е органът, компетентен да определи органа, който възлага ревизии, дори той да не се числи към цитираната дирекция. В процесния казус това е направено с издаването на Заповеди с номера РД 01 287/10.05.2021 г. и РД 01 864/04.11.2022 година. В КЖ се прави тълкувателна препратка към мотивите на законопроекта за изменение на ДОПК, считано от 01.10.2021 г., в които е записано, че целта е гъвкаво разпределение на служителите и ефективното им използване в административните производства в други ТД, когато това е необходимо във връзка с обслужването и контрола на задължените лица. Чрез предвижданата мярка се елиминира рискът от съкращаване на обучени квалифицирани служители поради намалена натовареност в определени териториални звена и се създава възможност за ефективното им използване в административните производства . Касаторът се позовава на идентична практика на ВАС, обективирана в цитирани в жалбата съдебни решения. Моли за отмяна на първоиснстанционното решение, съобразяване със задължителните указания на т.д. 2/2024 г. на ВАС и присъждане на разноските, съгласно депозирания списък. Ответникът по касация КРИСТИ 12 ЕООД я е оспорил с доводи, изложени в съдебно заседание от адвокат пълномощник. Претендира разноски. Представителят на ВКП дава заключение, включително в писмен вид, за основателност на КЖ. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, валидността, допустимостта, правилността на решението и след служебна проверка по чл.218, ал.2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е депозирана от страна по делото и в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е основателна. По делото е установено следното: Със ЗВР Р - 22221021004588 020 001/10.08.2021 г., е възложено извършването на ревизия на КРИСТИ 12 ЕООД за установяване на задължения за ДДС през периодите от 01.05.2018 г. до 30.06.2021 г. и задължения за корпоративен данък по ЗКПО през периодите от 01.01.2016 г. до 31.12.2020 година. С последващи ЗВР е било спряно производството поради открита процедура за обмен на информация, съгласно чл.7 от Регламент /ЕС/ 904/2010 г. на Съвета от 7 октомври 2010 г. относно административното сътрудничество и борбата с измамите в областта на ДДС. Възобновено е с друга заповед. С Решение Р 22221021004588 098 001/05.12.2022 г. на директора на ТД на НАП София е отведен възлагащият орган А. А. Д., на длъжност началник сектор Ревизии в Д Контрол при ТД на НАП Пловдив и като такъв е определена Т. В. П., на същата длъжност. Със ЗВР Р 22221021004588 020 006/05.12.2022 г. е променен ревизиращия екип. За възлагане на ревизията компетентните органи по приходите са оправомощени, на основание чл.12, ал.6, чл.112, ал.2, т.1 ДОПК, чл.10, ал.8, ал.9 ЗНАП, със Заповед 3 ЦУ . 1659/05.05.2021 г., Заповед 3 ЦУ 1997/04.11.2022 г., Заповед 3 ЦУ 2681/10.08.2021 г. на заместник изпълнителния директор на НАП, Заповед РД 01 287/10.05.2021 г., Заповед РД 01 864/04.11.2022 г. на директора на ТД на НАП София. За резултатите от ревизията е съставен РД, оспорен с възражение, което е било преценено като частично основателно. Ревизията е приключила с издаването на РА Р 22221021004588 091 001/15.12.2023 г. от Т. В. П. орган, възложил ревизията и П. Г. Д. главен инспектор по приходите в ТД на НАП Пловдив, ръководител на ревизията. Констатирано е, че дружеството е извършвало стопанска дейност, съставляваща търговия с автомобили втора употреба и търговия с пелети, експлоатира собствен обект паркинг и разполага с 21 лица, наети работници и служители. Връчени са ИПДПОЗЛ, направени са насрещни проверки и е проверка в офиса на РЛ, на която е присъствал счетоводителят Г. Х. Л.. Приобщени са отговори, получени във връзка с осъществени ВОП. Ревизионния акт е оспорен, но е потвърден от директорът на Д ОДОП София. Въз основа на гореустановенита фактическа обстановка, административният съд е преценил индивидуалния административен акт като нищожен, защото ревизията е осъществена от некомпетентна ТД на НАП Пловдив, вместо от ТД на НАП София, в района на която се намират седалището и адреса на управление на КРИСТИ 12 ЕООД. Оттук е направен извод за липсата на заповед, надлежно издадена по реда на чл.10, ал.9 ЗНАП на изпълнителния директор на НАП или оправомощено от него лице, на базата на която Т. П., действаща като възлагащ орган, е определена като такъв да извършва ревизия на КРИСТИ 12 ЕООД, а лицата П. Г. Д. и Н. Г. П. като компетентни органи по приходите да извършват ревизия на същото дружество. Административният съд е обсъдил структурата на НАП, състояща се съгласно чл.6, ал.1 ЗНАП от централно управление и териториални дирекции, като всяка от дирекциите се организира и ръководи от директор, упражняващ предоставените му правомощия в нейните пространствени предели. Към териториалният обсег на компетентната ТД препращала и нормата на чл.7, ал.1 ДОПК. Съдът е цитирал разпоредбата на чл.112, ал.2, т.1 ДОПК, предвиждаща, че ревизия се възлага от органа по приходите, определен от териториалния директор на компетентната ТД, съобразно чл.7, ал.1 ЗНАП органи по приходите са изброените в нея лица. Според съда, в нормата на чл.112, ал.2, т.2 ДОПК не е урегулирана правната възможност за делегиране на това правомощие на друг приходен орган, различен от горепосочените. В съдебното решение са анализирани разпоредбите на чл.10, ал.9 ЗНАП, в сила от 01.01.2021 г., чл.12, ал.6 ДОПК, но е направен извод, че в Заповед З ЦУ 2681/10.08.2021 г., издадена от началник сектор Ревизии при ТД на НАП Пловдив липсват мотиви, нито са приложени доказателства за това каква е необходимостта по смисъла на чл.10, ал.9 ЗНАП. Съдът е допълнил съображенията си, че по аргумент, изведен от текста на чл.112, ал.2, т.1 ДОПК органът по приходите, оправомощен да възлага ревизии, следва да бъде определен от териториалният директор на ТД на НАП София, който не притежава обаче материална и териториална компетентност спрямо приходни органи, на длъжност в ТД Пловдив. Първоинстанционното решение е валидно, допустимо, но неравилно, поради което настоящият състав на ВАС, Осмо отделение го отменя и връща делото на АССГ за ново разглеждане на спора. Със Заповед З ЦУ 1659/05.05.2021 г., издадена от П. Д. зам. Изпълнителен директор на НАП и на основание чл.12, ал.6 ДОПК са определени поименно органите по приходите, за които не се прилагат правилата на чл.7, ал.1 и чл.8 ДОПК, включително А. А. Д. от ТД на НАП Пловдив /л.16,17,18 от делото/. С друга Заповед З ЦУ 1997/04.11.2022 г., издадена от зам. изпълнителният директор на НАП З. Г., на основание чл.12, ал.6 ДОПК са посочени поименно органите по приходите, за които не се прилагат правилата на чл.7, ал.1 и чл.8 ДОПК, сред които са Т. В. П. от ТД на НАП Пловдив и А. А. Д. Началник сектор Ревизии . В заповедта е записано, че отменя Заповед З ЦУ 1659/05.05.2021 г. /л.19, 20, 21, 22,2324 от делото/. Директорът на ТД на НАП София е издал Заповед РД 01 864/04.11.2022 г., с която на основание чл.11, ал.3 ЗНАП вр. с чл.112, ал.2, т.1 ДОПК и Заповед З ЦУ 1997/04.11.2022 г. на зам. изпълнителния директор на НАП, е наредил функциите на компетентен орган по чл.112, ал.2, т.1 ДОПК, считано от 07.11.2022 г. да се изпълняват от служители/органи по приходите, за които съгласно Заповед З ЦУ 1997/04.11.2022 г. на зам. изпълнителния директор на НАП, не се прилагат правилата на чл.7, ал.1 и ал.8 ДОПК, включително: Т. В. П. началник сектор Ревизии в отдел Ревизии към Дирекция Контрол при ТД на НАП Пловдив и А. А. Д. на същата длъжност /л.29,30 от делото/. Т. В. П. е издала Заповед за изменение на ЗВР Р 22221021004588 020 006/05.12.2022 г., с която на основание чл.112, ал.2, т.1 и чл.113, ал.3 ДОПК е възложила ревизията на КРИСТИ 12 ЕООД да се извърши от П. Г. Д. главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията и Н. Г. П. главен инспектор по приходите. С оглед на тези мотиви, настоящият състав на ВАС, Осмо отделение приема, че ревизията е извършена и РА е издаден от компетентни органи, РА съставлява валиден, а не нищожен административен акт. Решението на АССГ е неправилно и трябва да бъде отменено. Разноски: В производството пред ВАС, Осмо отделение, директорът на Д ОДОП София при ЦУ на НАП е защитаван и представляван от юрисконсулт, който е поискал присъждане на разноски в размер общо на 41 860 лева, съгласно депозирания списък. Искането за присъждане на разноски е основателно предвид на резултата по делото. Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение