Решение № 4032 от 21.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10258/2011 г.

Решение № 4032 от 21.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10258/2011 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 83, ал. 6 от Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ, Обн., ДВ, бр. 73 от 17.09.2010 г., в сила от 17.09.2010 г.). Образувано е по касационна жалба на Ангел Тодоров Тодоров, от гр. Кърджали, подадена чрез процесуалния му представител адв. Николай Маргаритов от АК-Кърджали, срещу решение № Р-65/29.06.2011 г. по адм. дело № 98/2011. по описа на Административен съд - Кърджали, с което е отхвърлена жалбата му против решение рег. № 5866/30.05.2011 г. на началника на РУ "Полиция"- гр. Кърджали. От изложените в касационната жалба оплаквания се извежда довод за неправилност на съдебния акт поради допуснато при постановяването му нарушение на приложимия материален закон - касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1-во АПК. Претендира се отмяна на решението и отмяна на оспорената заповед. Ответникът - началникът на РУ "Полиция"- гр. Кърджали, не ангажира становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава обосновано мнение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, намира жалбата за допустима, като подадена в срок от надлежна страна - участник в първоинстанционното производство. Разгледана по същество е неоснователна. С оспореното решение състав на Административен съд - Кърджали е отхвърлил жалбата на Ангел Тодоров Тодоров срещу решение рег. № 5866/30.05.2011 г. на началника на РУ "Полиция"- гр. Кърджали, с което на основание чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ е отказано издаването на разрешение за носене и съхранение на късо огнестрелно оръжие. За да постанови този резултат съдът е приел, че от доказателствата по делото се установява съществуването на възприетото в оспорената заповед материалноправно основание на отказа да бъде удовлетворено искането на жалбоподателя. В мотивите на съдебния акт е посочено, че заявителят не е изтъкнал причини, нито е представил доказателства, че огнестрелното оръжие, което ще носи и съхранява му е необходимо за самоотбрана. Развил е и съображения, че при произнасянето си органът не е допуснал нарушения на административнопроизводствените правила. Решението е валидно, допустимо и правилно. Касаторът Тодоров е подал искане с вх. № 646/02.02.2011 г. по чл. 56, ал. 4 ЗОБВВПИ за издаване на разрешение за придобиване, носене и съхранение на късо огнестрелно оръжие, като е посочил, че извършването на дейностите е с цел самоохрана. Съгласно разпоредбата на чл. 58, ал. 3, т. 10 ЗОБВВПИ разрешения за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране. При така установените законови предпоставки, преценката за наличие или липса на обстоятелства, установяващи необходимостта от боравене с огнестрелно оръжие е въпрос за законосъобразността на акта и правилно и изследван от първоинстанционния съд. При липсата на данни за потенциална опасност за живота, здравето, сигурността и имуществото на касационния жалбоподател, не е обоснована необходимост от извършване на дейността с цел самоотбрана (самоохрана). В тежест на иницииралото производството лице е да докаже нуждата от извършване на съответната дейност по ЗОБВВПИ, а при данните по преписката и въз основа на приобщените писмени доказателстава изводът, че не са налице материалноправните предпоставки за постановяване на позитивен (облагоприятстващ) административен акт по искането на Тодоров, е законосъобразен. След като в рамките на проведеното административно производство касаторът не е посочил основателна причина, обосноваваща необходимост от носене на оръжие за граждански цели, съдът е приложил правилно специалния ЗОБВВПИ. Правилни са изводите на съда, че доводите, които касационният жалбоподател е изтъкнал не сочат нито на реална, нито на потенциална заплаха за неговата или на негови близки сигурност, за да се приеме, че е налице обоснована необходимост от самоотбрана. Намерението на лицето да започне собствен бизнес и да пренася големи суми пари в брой, не доказва нуждата от разрешаване носенето на оръжие по смисъла на закона и не попада в обхвата на специалния закон, доколкото разрешителният режим изисква установяване на категорична необходимост от носене на оръжие. При липсата на нарушения на правораздавателната дейност от страна на Административен съд - Кърджали, касационната жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, вр. с чл. 223 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,