Решение № 8705 от 18.9.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7650/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Булгарцвет Велинград ЕООД, ЕИК 822106779, гр. Велинград, чрез адв. Мишев, против решение 1673/29.04.2024 г. постановено по адм. дело 1055/2023 г. по описа на Административен съд (АС) Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата му срещу Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по Мярка 10 Агроекология и климат от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 за кампания 2019, с изх. 02-130-2600/4093#10 от 22.08.2023 г. на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ). Касаторът навежда доводи за неправилност на съдебния акт, поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на изводите на съда - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Аргументи в подкрепа на доводите са изложени в касационната жалба. Иска отмяната на оспорения съдебен акт. Претендира разноски. Ответникът- заместник изпълнителният директор на ДФЗ не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна по делото, че Булгарцвет- Велинград ЕООД е подало заявление за подпомагане с УИН 13/290519/01401 на 07.06.2019 г. по различни схеми и мерки за подпомагане за кампания 2019, сред които и по мярка 10 Агроекология и климат. След обработване на заявлението и в резултат на извършени автоматични проверки е установена грешка: декларирани са площи, за които няма регистрирано правно основание за ползване. Площи без правно основание се считат за наддекларирана площ. На 22.08.2023 г. е издадено оспореното пред първоинстанционния съд Уведомително писмо, с което наред с оторизираната сума в размер на 18 279.53 лв. са наложени санкции и редукции в размер на 14 229.39 лв. Уведомителното писмо се явява второ по подаденото от Булгарцвет- Велинград ЕООД заявление за подпомагане по мярка 10 Агроекология и климат с УИН 13/290519/01401, тъй като първото Уведомително писмо с изх. 02-130-2600/4093 от 15.11.2022 г. е отменено с влязло в сила решение 158/22.03.2023 г. по адм. дело 16/2023 г. по описа на АС- Пазарджик и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне. За да отхвърли жалбата първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентния административен орган при условията на делегиране на правомощия, в предвидената от закона форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. Приел е, че отказът за финансово подпомагане поради наддекларирана площ в размер на 3,08 ха е законосъобразен, тъй като липсва правно основание за ползването й. Решението е валидно, допустимо и правилно. Решението е обосновано. Съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства, включително изслушаните и приети две съдебни експертизи, правилно ги е анализирал и не е допуснал грешки при формиране на вътрешното си убеждение. Изводите му са логични, последователни и изградени върху правилен анализ на събраните доказателства и приложимата нормативна уредба, като настоящият състав на Пето отделение на Върховния административен съд споделя същите, поради което и предвид чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към мотивите на първоинстанционното съдебно решение. Правилни са изводите на АС- Пазарджик, че актът е издаден при правилно приложение на материалния закон. Съгласно чл. 43, ал. 3, т. 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) Разплащателна агенция намалява размера на плащането или отказва плащане по схемите за директни плащания, когато кандидатът не е ползвател на заявените земеделски площи. Установено е, че при извършени кръстосани административни проверки на заявлението на Булгарцвет-Велинград ЕООД по мярка 10 Агроекология и климат, за кампания 2019 г., са установени наличие на площи, заявени от повече от един земеделски стопанин, както и площи без регистрирано правно основание за ползване на заявените земеделски земи. Констатациите на административния орган, че процесната площ, попада извън полигона с правно основание, не са опровергани от дружеството, както в проведеното административно производство, така и в хода на съдебното обжалване с относими доказателства. Не са налице данни от бенефициера да са представени документи за правно основание за ползване по отношение на парцел 10450-530-29-1 със застъпената площ от 1.01 ха с бенефициента ЕТ Б.- М. А.. Фактът на установено застъпване и липсата на доказателства за тяхното отстраняване води до санкциониране на заявената площ, поради което правилно е приложена разпоредбата на чл. 17 от Наредба 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявленията по схеми и мерки за директни плащания. Земеделският производител не е представил каквито и да е писмени доказателства за правно основание за ползване на 3,08 ха от заявената по мярка 10 Агроекология и климат площ, поради което правилно с оспореното писмо при определяне на финансовото подпомагане същите са отпаднали и е намален размера на плащането, поради обстоятелството, че кандидатът не е ползвател на заявените земеделски площи. По изложените съображения, решението на АС Пазарджик е правилно, като постановено в съответствие с приложимото материално право и обоснованост на изводите на съда. При липса на пороците, сочени като касационни основания за отмяна, същото, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила от настоящия съдебен състав. При този изход на спора се дължат разноски на ответника по касация, но такива не са претендира, поради което не следва да се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, Пето отделение