Решение № 5611 от 20.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 693/2011 г.

Решение № 5611 от 20.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 693/2011 г., V о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 3824 от 25.11.2010 г., постановено по адм. д. 6885/10 г. Административен съд - София град, второ отделение, 36-ти състав, е отменил решение за предоставяне на достъп до обществена информация ГС - 05 - 34/10.08.2010 г. на началника на ДНСК, с което е оставено без разглеждане заявление № СО - 2387-11-337/27.07.2010 г., подадено от Йордан Николов Бързаков и е върнал преписката на началника на ДНСК за произнасяне съобразно указанията дадени в мотивите на решението. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от председателя на ДНСК чрез процесуалния му предствител Мария ив. Апостолова. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд - София град е неправилно поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решение № 3824 от 25.11.2010 г., постановено по адм. д. № 6885/10 г. на Административен съд - София град. Претендира се заплащане на разноски. Ответникът по касационната жалба Йордан Николов Бакалов от гр. София чрез своя процесуален представител взема становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е не основателна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна. С решението си Административен съд - София град е отменил решение за предоставяне на достъп до обществена информация ГС - 05 - 34/10.08.2010 г. на началника на ДНСК, с което е оставено без разглеждане заявление № СО - 2387-11-337/27.07.2010 г., подадено от Йордан Николов Бързаков и е върнал преписката на началника на ДНСК за произнасяне съобразно указанията дадени в мотивите на решението. Административният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен административен орган, задължен субект по смисъла на чл. 3 от ЗДОИ, в предписаната от закона форма, издаден в съответния срок и има съдържанието, определено в чл. 38 от закона. Изложени са мотиви, че по силата на чл. 4 от ЗДОИ всеки гражданин има право на достъп до обществена информация при ограничения, посочени в закона, като част от тези ограничения са свързани с формата и съдържанието на заявлението за достъп. Преценявайки подаденото заявление за достъп до информация първоинстанционният съд е приел, че то не е съобразено с изискванията на чл. 25, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ - по същество липсва описание на исканата информация, който порок е следвало да бъде констатиран от административния орган и за това бъде уведомен заявителя, който следва да уточни предмета на исканата информация и едва ако не изпълни това в срок до 30дни, заявлението му се оставя без разглеждане. Това обстоятелство е квалифицирано от решаващия съд като съществено нарушение на процесуалните правила, което обуславя необходимостта от отмяна на обжалваното решение и връщане на преписката на административния орган за изпълнение на процедурата по чл. 29, ал. 1 от ЗДОИ, едва след което да се прецени налице ли са условия за предоставяне на обществена информация. В тази последователност административният съд е посочил, че ако се установи, че исканата информация е свързана с административно производство, по която заявителят е страна, то следва да му се укаже, че реда за предоставяне на копия от съответните документи е по реда на чл. 34 и сл. от АПК, а не по реда на ЗДОИ, което задължение за административния орган произтича от принципите за достъпност, публичност и прозрачност, посочени в чл. 12 от АПК. Постановеното решение на Административен съд- София град е правилно и законосъобразно. Основното оплакване, което се поддържа в касационната жалба е за допуснато нарушение на материалния закон. Навеждат се подробни доводи, че първоинстанционният съд не е съобразил, че исканата информация не е обществена и че за реализиране и защита на собствените си права гражданите не могат да се позовават на ЗДОИ. Направените оплаквания са неоснователни. По делото няма спор за факти и същите правилно са възприети от първоинстанционния съд. Ответникът по касация е отправил искане до ДНСК - София, с която на основание ЗДОИ е поискал да му бъде преснимана цялата документация по преписка № СО - 2387 - 04 - 198 от 18.06.2010 г., ведно със съответните документи и екзекутивни чертежи. С решение за предоставяне на достъп до обществена информация № ГС - 05 - 34 от 10.08.2010 г. заявлението е оставено без разглеждане, като е прието, че се иска не обществена информация, а достъп до документи. По изложените по-горе мотиви административният съд е приел, че този отказ е незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен. Този извод на първоинстанционинят съд е правилен и обоснован на фактите по делото и закона. Основният спор в случая не е относно това, дали исканата информация от заявителя е обществена по смисъла на чл. 3 от ЗДОИ, а дали подаденото от него заявление е редовно по смисъла на чл. 25 от ЗДОИ или пороците по същото следва да бъдат отстранени по реда на чл. 29 от ЗДОИ. Съобразявайки фактите по делото административният съд правилно е приел, че след като заявлението не е отговаряло на изискванията на чл. 25 от закона, то е следвало да бъде указано на заявителя да конкретизира информация и едва след не отстраняване на този порок искането да бъде оставено без разглеждане. Правилно е прието, че разглеждайки заявлението при тези пороци административният орган е допуснал нарушение на административно-производствените правила, което обуславя необходимостта от отмяна на обжалвания административен акт. Нещо повече, проявявайки процесуална активност и добросъвестност, първоинстанционният съд е указал на административния орган, че е следвало да укаже на заявителя и това, че при условията на чл. 34 от АПК може да получи копия от преписката, ако е страна по административното производство. По изложените съображения следва да бъде прието, че обжалваното решение на административния съд е правилно и законосъобразно и не страда от пороците, сочени в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,