Решение № 3072 от 1.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13859/2016 г.

Решение № 3072 от 1.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13859/2016 г., V о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на адв. М. Славова, в качеството й на процесуален представител на Изпълнителна агенция "Електронни съобщителни мрежи и информационни системи" (ИА ЕСМИС), срещу решение № 6142 от 10.10.2016 г., постановено по адм. дело 1844/2014 г. по описа на Административен съд-София-град (АССГ). С него изпълнителната агенция е осъдена да заплати на П. Илиев сумата от 6 937. 67 лв., представляваща обезщетение, на основание чл. 121, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл). В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, както и поради необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго с отхвърляне на претенцията, като се иска и присъждане на разноски. Ответникът - П. Илиев оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 6142 от 10.10.2016 г., постановено по адм. дело 1844/2014 г. по описа на АССГ е осъдена ИАЕСМИС да заплати на П. Илиев сумата 6 937, 67 лв. на основание чл. 121, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 104, ал. 1 от от Закона за държавния служител (ЗДСл). Тя представлява обезщетение за времето, през което лицето не е било на служба поради прекратяване на служебното му правоотношение, заедно със законната лихва за забава, считано от 25.02.2016 г. до окончателното изплащане на сумата. Съдът е приел, че ИАЕСМИС дължи обезщетението, защото с влязло в сила съдебно решение е отменена заповедта за прекратяване на служебното му правоотношение и той е останал без работа. Размерът на обезщетението е определен съобразно чл. 104, ал. 1 от ЗДСл като при изчислението е използван размера на основната заплата на служителя към момента на признаване на уволнението му за незаконно. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно. В касационната жалба са изложени общи твърдения за допуснати нарушения на закона и съдебната практика, нарушено право на защита и несъбиране на доказателства, в които се включват всички касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, но на практика липсват конкретни оплаквания. При разглеждане на спора АССГ е допуснал и приел всички ангажирани от страните доказателства. Липсват данни, че съществуват доказателства за относими факти, които не са събрани. АССГ законосъобразно е приел, че ИАЕСМИС дължи обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. С отмяната на заповедта за незаконно уволнение за служителя възниква правото да получи обезщетение по реда на цитирания текст за периода, през който не заема държавна служба, но не за повече от 6 месеца. Когато част от обезщетението вече е изплатено, служителят има право на разликата до пълния размер, съобразно изискванията на закона. Настоящият съдебен състав споделя така направения правен извод, който съответства на действителния смисъл на закона и предназначението на обезщетението за оставане без работа. Този извод е в синхрон и с установената съдебна практика по приложение на ЗДСл, включително и на Кодекса на труда при сходни казуси. Неоснователно е възражението на касационният жалбоподател, че съдът необосновано не е кредитирал заключението на експертизата. Напротив АССГ е обсъдил и двата варианта на ССчЕ с оглед позициите на страните в правния спор. Анализът на приложимата правна уредба и практиката на ВАС по спорните въпроси в мотивите на решението обосновава основателност на главния и акцесорния иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за лихва. Съдът не е кредитирал изчисленията на експерта, предвид извършено неправомерно прихващане на дължимия размер на обезщетението по чл. 106, ал. 4 ЗДСл, в условия на неспазено предизвестие, и различните основания на които почиват обезщетенията по чл. 106, ал. 4 и чл. 104, ал. 1 ЗДСл, в какъвто смисъл е и цитираната съдебна практика по сходни дела. Решаващият състав подробно е изследвал изплатените възнаграждения, приемайки за основателна претенцията. Правилно е определен и размерът на основната заплата на ищеца към момента на признаване на уволнението за незаконно, съобразно цит. законова норма и чл. 3, ал. 3 и 4 от Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация от 01.07.2012 г. и скалата в чл. 9 в зависимост от професионалния опит и стаж. В частта, в която е определена лихва за забава върху присъденото обезщетение, съдебният акт също е законосъобразен и съобразен с т. 4 от Тълкувателно решение № 3/22.04.2005 г. на Върховния касационен съд, ОСГК. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че оспореното решение на АССГ е правилно, като не са налице предвидените в чл. 209, т. 3 от АПК основания за неговата отмяна, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора на П. Илиев следва да се присъдят разноски по делото в размер на 1 000 лв, заплатено адвокатско възнаграждение по договор за прана защита и съдействие. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,