Решение № 9306 от 09.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3692/2009 г.

Решение № 9306 от 09.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3692/2009 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е образувано по касационна жалба, подадена от РМД-Варна и Митница -Варна против решение на Административен съд- Варна № 46/ 12.01.2009 г. постановено по адм. д. № 2258/07 г. С обжалваното решение, по жалба на "Мадара "АД, гр. Шумен е отменено решение № А-379/02.08.07 г. на на началник на митница-Варна, потвърдено с решение № Д-4424-113/03.09.07 г. на зам. директор на РМД-Варна и преписката е върната на началника на митница-Варна за произнасяне по молба вх. № М 47-207/12.06.07 г. следващ № 47-251/03.07.07 г. на "Мадара" АД, гр. Шумен. Със същото решение Митница-Варна е осъдена да заплати разноски на "Мадара" АД в размер на 435, 75лв. В касационната жалба се твърди неправилност на решението, като релевираните касационни основания са тези визирани в чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение. Ответникът по касация - "Мадара" АД, гр. Шумен оспорва жалбата по съображения, подробно развити в писмен отговор. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение на първа колегия в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, но неоснователна. С обжалваното решение, административният съд е отменил решение решение № А-379/2.8.2007 г. на началника на Митница-Варна, потвърдено с решение № Д-4424-113/3.9.2007 г. на заместник директора на РМД-Варна и е върнал преписката на началника на Митница-Варна за произнасяне по молба вх. № М 47-207/12.6.2007 г., следващ № 47-251/3.7.2007 г. на "Мадара" АД. В мотивите си съдът е приел, че незаконосъобразно с решението на началник Митница-Варна е отказано издаването на удостоверение за освободен от акциз краен потребител на "Мадара"АД, което е потвърдено при обжалването по административен ред от директора на РМД-Варна. До този извод, административният съд е стигнал възприемайки следните обстоятелства- дружеството произвежда ресори за товарни автомобили, ремаркета и други превозни средства чрез нагряване на пещи с евродизел КН 271099-други. за нуждите на производството; в молбата за издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител са посочени цели, за които ще се използва енергийния продукт: леярно производство, за сушилно охлаждаща установка, чрез извършване на сушене с помощта на горелка на кварцов пясък, за установка за сушене и по-конкретно за предварително нагряване на кофата на установката, в ковашко производство, в нагревателните пещи; към искането са приложени обосновка и описание на технологичния процес за производство. Съдът е приел, че неправилно в отказа е прието, че евродизелът се използва за достигане на определена температура, тъй като се използва топлотворната способност на продукта за получаване на топлина и е отказано издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител. Съдът е преценил като неправилен изводът на административния орган въз основа на съдебните експертизи (техническа и икономическа) допуснати и приети без възражения. Вещото лице от техническата експертиза е дало заключение, че евродизелът не се използва за отопление на халетата и сградния фонд на дружеството. Използва се като енергиен източник при сушене на кварцов пясък и темпериране на леярските кофи- операции съпътстващи производството на изделия чрез леене, за термичната обработка до пластична деформация на заготовки от стомана за производството на изделия чрез коване, щамповане и валцоване на заготовки от стомана, като термична обработка на отделните операции при производството на изделия чрез леене или коване е фаза на производствения цикъл на крайния продукт. Вещото лице счетоводител е дало заключение, че доставеният евродизел се използва за производствени нужди на предприятието. Съдът е възприел изводите на вещите лица изцяло. Приел е също, че обжалваното решение е издадено от компетентен по чл. 15, ал. 3 ППЗАДС орган. Евродизелът е използван за леярското и ковашко производство на дружеството. По чл. 4, т. 14 ЗАДС освободен от акциз краен потребител е лице, което има право да получава енергийни продукти, които се използват за освободени от акциз цели, въз основа на получено удостоверение за освобождаване от акциз. В чл. 24, ал. 2 ЗАДС са посочени целите, освободени от акциз, като в т. 4 е посочена цел: използване за цели различни от моторно гориво или гориво за отопление. По чл. 4, т. 37, приет с изменението от ДВ бр. 109/2007 г. - след подаване на молбата е дадено легално определение на понятието "енергиен продукт за отопление" - енергиен продукт, участващ в процес, свързан с отделянето на топлина, която се използва непосредствено или чрез преносна среда в основната й функция. Предвид заключенията на двете експертизи съдът е приел, че дружеството използва евродизела за технологично обезпечение на производствените процеси, което е специфично потребление, различно от отопление. Съдът е приел, че са изпълнени изискванията на чл. 13а ППЗАДС и е установено, че енергийният продукт не се използва като гориво за отопление и е отменил обжалваното решение. Възприетата от съда фактическа обстановка е съобразена със събраните по делото доказателства. От правилно установените факти съдът е направил обосновани и законосъобразни правни изводи. Вещото лице счетоводител е дало заключение, че горивото е ползвано за производствената дейност на дружеството. Вещото лице от техническата експертиза е дало заключение, че пещите не са пригодени за работа с друг енергиен източник, имат кожух и не е възможно с тях да се отопляват производствените халета. Съдът като е възприел заключенията на двете експертизи не е допуснал процесуални нарушения. Доводът на касаторите, че горивото е ползвано за отопление не е доказан. От това, че при изгарянето на горивото се отделя топлина, не следва непременно, че то се ползва за отопление. По делото е установено, че евродизелът се ползва за производствени нужди, които не могат да бъдат определени като употреба на горивото за отопление. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горните съображения и на осн. чл. 221, ал. 2, хипотеза първа от АПК, Върховният административен съд