Решение № 7670 от 10.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4513/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник- изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ), чрез процесуален представител, срещу решение 1923 от 27.02.2025г., по адм.д. 1298/2024г. на Административен съдПловдив (АСПловдив), с което по жалба на Л. Г. Г. от гр.Асеновград е обявено за нищожно Уведомително писмо (УП) за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2020 г., с изх. 02-160-6500/215#10 от 29.04.2024г. на Зам. ИД на ДФЗ, в частта, с която са извършени намаления и прихващания по заявление за финансово подпомагане с УИН 1613052005592 по схеми и мерки за директни плащания базирани на площ за кампания 2020г. подадено от Л. Г. Г., УРН545026, и преписката е върната на АО за ново произнасяне по подаденото от Л. Г. Г., УРН545026, заявление за подпомагане за Кампания 2020г., при съобразяване на дадените от съда задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, с определен от съда едноседмичен срок за изпълнение. Касаторът иска отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл.209, т.3 АПК. Подробни съображения в подкрепа на касационното основание излага в касационната жалба. Претендира разноски за две съдебни инстанции. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК. Ответникът Л. Г. Г., чрез процесуален представител оспорва касационната жалба. Съображения излага в писмен отговор и в писмени бележки. Претендира разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна. За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че процесното УП е издадено от материално и териториално компетентен орган, но при допуснати съществени процесуални нарушения, в противоречие с материалноправните норми и целта на закона, а също така и с влязлото в сила съдебно решение 1429/10.08.2023г. по адм.д.558/2023г. по описа на АС-Пловдив. Съдът е счел, че в случая както в хода на административното, така и на съдебното производство, АО не е изпълнил задължението си да установи фактическите и правни основания за постановяване на оспорения АА, за което носи доказателствена тежест. АС-Пловдив е приел, че заявените от земеделския производител /ЗП/ Л. Г. площи по СП-основна подлежат на подпомагане, съгласно чл.29, ал.2, т.3 от Наредба 3/17.02.2015г., съгласно приетите по делото заверени копия на фактури от жалбоподателя за получен и реализиран добив на ягоди за 2020г., който е над минималния добив съгласно Приложение 5 към чл.29, 29а, 30, 30а, 30б, 30в, 31 и 32 от Наредба 3/17.02.2015г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания. Според съда от самото УП не става ясно дали извършените намаления на субсидията са в резултат на установени застъпвания на площи с други кандидати, дали са спрямо данните в слоя с допустими площи, или неспазване сроковете за подаване и/или редакция на заявлението, дали в резултата на наложена ставка на корекция (финансова дисциплина). Съдът е приел, че съдържанието на таблиците и на обясненията към тях в УП не позволява установяването на конкретното фактическо и правно основание за намалената с оспореното УП оторизация, като и в приложените към преписката доказателства липсва посочване на фактически основания за изчисления размер на финансово подпомагане. Решението е неправилно. С оспореното УП, издадено във вр. с влязло в сила решение 1492 от 10.08.2023г.г. по адм.д.558/2023г. на АСПловдив, с което е отменено УП от 10.02.2023г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по СМДП, базирани на площ за кампания 2020г. с 02-160-6500/215#7 от 10.02.2023г., и след преразглеждане заявление за подпомагане УИН 16/130520/05592 за кампания 2020г. е извършено намаление на искани суми за финансиране по СЕПП в размер на 0.41лв., по ЗДП в размер на 23.68лв., по СПП в размер на 26.69лв., и по СП (основна) в размер на 2861.64лв. Неправилен е извода на съда за липса на изложени от административния орган фактически и правни основания за издаването на административния акт, съответно за противоречие на същия с влязлото в сила съдебно решение 1429/10.08.2023г. по адм.д.558/2023г. по описа на АС-Пловдив, с което преписката е върната на АО поради неяснота какви фактически обстоятелства са съобразени в УП с 02-160-6500/215#7 от 10.02.2023г., за да се разпореди посоченият в него резултат, под кое точно материално правно основание тези обстоятелства са подведени, и неизлагане конкретни факти и обстоятелства относно изчислението на оторизираната сума. От съдържанието на процесното УП е видно, че административният орган е мотивирал отказа за финансово подпомагане, с направени изчисления чрез Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) след извършване на задължителни административни проверки и проверки на място съгласно чл. 37 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) на данните в подаденото заявление и тези данни са сравнени със съответната налична информация, съдържаща се във външните регистри на ИСАК, поддържани на осн. чл. 30 ЗПЗП. Вписаните в уведомителното писмо основания (вкл. относно намаляване размера на плащането- чл.43, ал.4 ЗПЗП) и таблиците към него, посочените данни за парцелите с конкретизирането на площите, приети за недопустими, както и данните от административната преписка, визирани в документи- част от същата, обективират ясно фактическите и правни основания, обосноваващи неговото издаване. В таблици 3, 4, 5, 6, 13, 13.1, 14 и 15 са посочени конкретни данни, отнасящи се до приетите от административния орган установени площи по ЗДП, площи с констатирани несъответствия по СП-основна, установени площи по култури за СП-основна, размера на финансовото подпомагане по СМДП базирани на площ- в случая по СЕПП, СПП и ЗДП (декларирана, установена и оторизиран площ с редукции и намаления), ставките по схеми и мерки за кампания 2020г., размера на освободената, наложената и възстановената сума от финансова дисциплина, оторизираните суми (вкл. искана сума и намаления) по СЕПП, ЗДП, СПП и СП-основна, и извършените към ЗП плащания. Към всяка от таблиците са изложени обосновани мотиви относно данните, съдържащи се във всяка отделна колона, като за всяко конкретно намаление на заявената за подпомагане площ по съответния парцел са посочени както релевантните фактически обстоятелства, така и приложимите правни основания, обусловили резултати в таблиците, включително извършените намаления на оторизираните суми, и извършените прихващания. Противно на възприетото от първостепенния съд фактически основания за издаване на оспорения акт се съдържат и в документи, част от административната преписка по издаване на оспорения акт- заявление за подпомагане УИН 1613052005592 за кампания 2020г. от 05.05.2020г., декларации, таблица на използваните парцели 2020, карти на БЗС, резултати от автоматични проверки, таблица на предоставени документи, доказващи изискуем минимален добив на осн. чл.32, ал.1 от Наредба 3 от 17.02.2015г., опис на документите, доказващи реализация на произведена продукция от заявените култури по схемите за обвързано подпомагане на плодове и зеленчуци, 2бр. фактури, и др. Налага се извод, че процесното УП не е нищожно в хипотезата на чл.177, ал.2 от АПК поради противоречие с влязлото в сила съдебно решение 1429/10.08.2023г. по адм.д.558/2023г. по описа на АС-Пловдив. УП е мотивирано, като същото съдържа подробни и точни мотиви, съответни на доказателствата, събрани от АО в хода на проведеното административно производство, които са основани на резултати от извършените административни проверки, а фактическите и правните основания за наложените ставки за корекция( финансова дисциплина), извършените намаления в съответните размери и наложените санкции, вкл. приспаднатите от оторизираната субсидия суми в резултат на наложени санкции за бъдещ период по СП (основна) за кампания 2019г. съгл. чл.19 от Делегиран Регламент 640/2014, са разписани в съответните таблици и поясненията към тях. Относно спорните по делото въпроси налице ли са материалноправните основания, възприети от АО в процесното УП за намаления след наложена ставка на корекция (финансова дисциплина) в съответния размер по СЕПП, СПП и ЗДП, за извършените от АО намаления на исканите от ЗП суми по СЕПП, ЗДП, СПП и СП (основна) предвид приложимата разпоредба на чл.32, ал.1 и ал.2 от Наредба 3 от 17.02.2015г. и наличните пред АО доказателства за отказ от подпомагане за парцел 4895-434-1-6 по СП (основна) във вр. с възприетата от АО сума за намаление при наложена ставка на корекция ФД, както и по отношение законосъобразността на извършеното от АО прихващане в резултат на наложени санкции за бъдещ период по СП(основна), първоинстанционния съд не се е произнесъл, с изключение на обсъждане на представени от ЗП два броя данъчни фактури във вр. с заявени площи по СП-основна, което обсъждане е без каквато и да е връзка с останалия по делото доказателствен материал, а направеният извод от съда в тази насока е изцяло необоснован. Същевременно видно от съдържанието на жалбата до АС-Пловдив, жалбоподателят е навел доводи за противоречие на процесното УП с материалноправните разпоредби и целта на закона в частта, в която са извършени намаления и прихващания на исканите суми. Както се отбеляза по-горе съображения на първостепенния съд в обжалвания съдебен акт относно тези доводи липсват. Това е пречка за осъществяване на касационната проверка относно прилагането на материалния закон, тъй като съгласно чл. 220 АПК касационната инстанция преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. При наличието на мотиви, изложени от административния орган, включително посочените в спорния административен акт правни основания за неговото издаване, задължение на първоинстанционния съд е да извърши преценка на законосъобразността на уведомителното писмо в оспорените части чрез проверка всички основания съгласно чл. 168 АПК. Обжалваното решение трябва да се отмени и делото се върне на първата инстанция за разглеждане от друг състав, който след установяване на релевантните факти и след съвкупна преценка на всички относими събрани по делото доказателства, да изложи мотиви относно съответствие на акта с административнопроизводствените правила, приложимите материално правни норми и целта на закона, съобразявайки приетите по делото доказателства представени от АО предвид чл.170, ал.1 АПК и доказателствената тежест възложена на жалбоподателя за доказване на твърденията и фактите, наведени в жалбата. При този изход на спора не се възлагат разноски за производството пред настоящата инстанция. Възлагането им следва да бъде осъществено съгласно чл. 226, ал. 3 АПК при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение последно вр. чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение