Решение № 11403 от 13.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8186/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет (ДАБ при МС), чрез процесуален представител ст. юрк. М. Кръстева, срещу Решение 15068/02.05.2025 г. постановено по адм. дело 2523/2025 г. по описа на Административен съд София град (АССГ), с което по жалба на О. А. Ф., гражданин на Сирия, е отменено Решение 1754/17.02.2025 г. на председателя на ДАБ при МС, в частта, в която на чужденеца е отказано предоставяне на хуманитарен статут на основание чл. 9, ал. 1, т. 3 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) и преписката е върната на компетентния орган за ново произнасяне. Касационният жалбоподател поддържа, че обжалваното решение е неправилно, постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон и е необосновано касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че актуалните данни не сочат наличието на въоръжен конфликт в страната на произход на търсещото закрила лице, поради което изводите на първоинстанционния съд, че е налице безогледно насилие гражданска война в Сирия и е приложима разпоредбата на чл.9, ал.1, т.3 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут, са неправилни. Счита, че ако съдът бе обсъдил задълбочено фактите и представените доказателства по делото би стигнал до различни правни изводи относно законността на административния акт. Иска да се отмени обжалваното решение в оспорената му част и да се постанови друго, с което да бъде отхвърлена жалбата на О. А. Ф. срещу отказа на председателя при ДАБ на МС за предоставяне на хуманитарен статут. Ответникът О. А. Ф., чрез процесуалните си представители - адв. М. Недков и адв. Б. Шаламанова, в писмени становище и бележки, оспорва касационната жалба и излага съображения в подкрепа на изводите на първоинстанционния съд. Иска да се остави в сила обжалваното решение в оспорената му част като правилно. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба е основателна. Предмет на оспорване в настоящото касационно производство е решението на първоинстанционния съд в частта, в която по жалба на О. А. Ф., гражданин на Сирия, е отменено Решение 1754/17.02.2025 г. на председателя на ДАБ при МС в частта, в която на лицето е отказано предоставянето на хуманитарен статут и преписката е върната в тази част на административния орган за произнасяне съобразно дадените от съда указания. Съдът е констатирал, че към датата на подаване на молбата за международна закрила с вх. 16262/21.10.2024 г. чужденецът е непълнолетен / навършил е пълнолетие в хода на производството пред АССГ/, като на проведеното на 06.12.2024 г. интервю с него, в присъствието на представител по чл.25, ал.2 от ЗПП вр. чл.25, ал.1 и ал.3, т.2 и т.3 от ЗУБ, търсещият закрила е потвърдил, че е гражданин на Сирия, [етническа принадлежност] по народност, вероизповедание: [вероизповедание], семейно положение - неженен. Заявил е, че в средата на месец октомври 2024 г. е напуснал нелегално Сирия и е заминал за Турция, където е останал една седмица, след което е влязъл в България нелегално. Родителите му, както и братята и сестрите му са останали в Сирия и живеят в село близо до Манбидж. Изтъкнал е, че основна причина за напускането на страната била войната и лошата обстановка, като в Сирия не е имал проблеми поради етническа или религиозна принадлежност и срещу него не е оказвано насилие. За да постанови отказ за предоставяне на хуманитарен статут на сирийския гражданин, административният орган е приел, че спрямо кандидата не са налице предпоставки съгласно чл. 9, ял. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ за това, доколкото той не е напуснал страната си на произход поради реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, не е бил заплашен от унизително отнасяне или наказание, нито са налице данни, че в бъдеще ще бъде изложен на реален риск от въпросните посегателства при евентуално връщане в Сирия. След извършен анализ на информацията за обстановката в Сирия, изложена в справка с вх. МД-02-12 от 10.01.2025 г. на дирекция Международна дейност към ДАБ при МС, органът не е установил разширенията, дадени в решение на Съда на Европейските общности (СЕО) от 17.02.2009 г. по дело С-465/07 и решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) от 30.01.2014 г. по дело С-285/12 по тълкуването на чл. 15, б. в от Директива 2011/95/ЕС, преценени във връзка с приложението на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Органът е посочил, че липсват данни за безогледно насилие, което достига до такова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че молителят, поради самия факт на пребиваването си там, би бил изложен на реална опасност да претърпи тежки и лични заплахи по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, респ. чл. 15, б. в от Директива 2011/95/ЕС. Напротив, чуждият гражданин може да се ползва от вътрешната закрила на държавата си на произход на части от територията, на които ситуацията е относително стабилна. За да отмени административния акт в посочената част, първоинстанционният съд е приел, че административният орган не е преценил всички относими факти, свързани с държавата на произход на чужденеца, а представените от него справки за актуалната обстановка в държавата по произход на лицето търсещо закрила съдържат избирателна информация, нерелевантна към всички аспекти от ситуацията в Сирия. На основание чл. 155 от ГПК, съдът е обсъдил актуалната обстановка в държавата по произход на кандидата, позовавайки се на различни информационни източници, а именно: информация от HRW Human Rights Watch в Световен доклад за 2025 Сирия от 16 януари 2025 г.; Доклад на ACCORD Австрийски център за изследване и документация на страните на произход и убежището: Сирийска арабска република Брифинг за страната, публикуван на 27 март 2025 г.; Преглед на развитието, свързано със сигурността (към 21 март 2025 г.) в Сирийска арабска република, публикуван на 24 март 2025 с автор Етана: Актуализация за Сирия #22 (от страница ecoi.net); Кратка актуализация на последните развития (сигурност, политика, икономика) в избрани държави, вкл. Сирийска арабска република от 17 март 2025 с автор BAMF Федерална служба за миграция и бежанци, Германия; Периодичен доклад от 14 март 2025 на ВКБООН Върховен комисар на ООН за бежанците (автор) - Актуална информация за кризата в Сирия и нейното въздействие върху населението, Регионална флаш актуализация #18; Криза със ситуацията в Сирия (14 March 2025, UNHCR UN High Commissioner for Refugees (Author) Syrian Arab Republic Update on the Syria crisis and its impact on the population (as of 14 March 2025) Regional Flash Update #18; Syria situation crisis; 14 March 2025 (Periodical Report, English); Позиция на Върховен комисар на ООН за бежанците (автор) (ВКБООН) от 16 декември 2024 г. по връщането в Сирийска арабска република, която отменя и заменя Съображенията за международна закрила на ВКБООН от март 2021 г. по отношение на хората, бягащи от Сирийската арабска република; и Препоръки нa ВКБООН зa 2025 г. към Председателствата на Полша и Дания на Съвета на ЕС. Приел е, че наличието на въоръжени групировки, които се сблъскват на територията на цялата страна, без да се подчиняват на конституционната декларация на HТS, се потвърждава от всички източници. Макар броят на цивилните жертви да не е изключително висок, това обстоятелство, обсъдено съвкупно с броя на вътрешно разселените лица и липсата на основни хуманитарни условия, обуславяло извод за изпълнение на предпоставките на чл. 15, б. в) от Директива 2011/95 според практиката на СЕС и ЕСПЧ. Според съда безогледното насилие в страната е достигнало толкова високо ниво, че съществуват сериозни основания да се смята, че цивилно лице, върнато в нея, би било изправено пред реален риск да бъде изложено на сериозна заплаха по смисъла на чл. 15 от Директива 2011/95. Счел е, че не следва да се правят препятстващи закрилата изводи единствено поради наличието на роднини на кандидата, които са останали в Сирия, както и че при извънредни ситуации, каквато е в случая, установяването дали съществува опасност от тежки и лични заплахи по смисъла на член 15, буква в) от Директива 2011/95 не е обвързано от условието търсещият субсидиарна закрила да представи доказателство, че той е конкретно засегнат поради присъщи на неговото лично положение обстоятелства. Съдът се е позовал и на множество решения на СЕС, даващи тълкуване на чл. 15, б. в) от Директива 2011/95 в посочения смисъл. В заключение съдът е приел, че по отношение на търсещият закрила са налице предпоставките на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ и постановил съдебният си акт. Решението, в оспорената му част, е валидно и допустимо, но неправилно. Спорът между страните се свежда до това налице ли са предпоставки за предоставяне хуманитарен статут на кандидата съобразно чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Съгласно посочената разпоредба, хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. Наличието на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт е формулирано като тежко посегателство и условие за предоставяне на субсидиарна закрила и в чл. 15, бук. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Съгласно решение на СЕС по дело С-465/07, чл. 15, бук. "в" от Директива 2004/08/ЕО, във връзка с чл. 2, бук. "д" от същата Директива, трябва да се тълкува в смисъл, че съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна, или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Понастоящем с чл. 40 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, Директива 2004/83/ЕО е отменена, но текстът на чл. 15 от последната е преповторен в текста на чл. 15 от новата Директива, поради което и тълкуването, дадено с решението на СЕС по дело С-465/2007г., е запазило своето значение. В конкретния случай неправилно съдът е приел, че са налице посочените хипотези, тъй като изложената пред органа информация за личното положение на жалбоподателя, както и останалите данни и доказателства, не водят до извод, че към настоящия момент на цялата територия на Сирия конфликтът достига до ниво, пораждащо сериозни и потвърдени основания да се смята, че търсещият закрила, върнат в Сирия, в конкретен регион, поради самия факт на присъствието си на територията се излага на реална опасност да претърпи тежки заплахи срещу живота или личността си. Административният орган е извършил преценката си по прилагане на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ въз основа на обективираната в представени по делото справки на Дирекция "Международна дейност" при ДАБ информация относно провинция Халеб, като е приел, че насилието там не може да се определи като безогледно. В конкретния случай е направен извод, че няма достатъчно обоснован страх от преследване, за да са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. Не се установява спрямо кандидата да са налице сериозни и потвърдени основания да се счита, че единствено на основание присъствието си на територията на Сирия той ще бъде изправен пред реален риск да стане обект на заплаха, релевантна на предоставяне на хуманитарен статут по чл.9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Безспорно се установява, че в Сирия е налице вътрешен конфликт и има случаи на насилие, но то не обхваща цялата територия на тази държава. Районите на големите градове са зони, контролирани от правителството. Въпреки регистрирани случаи на насилие, те не могат да бъдат определени за достигащи нивото, разглеждано в решение по дело С-465/07. От информацията в приложените и пред касационната инстанция справки на Дирекция Международна дейност става ясно, че дори и да се приеме наличие на въоръжен конфликт в Сирия, то същият явно не е повсеместен. Съответно не може да се счита, че със самото си присъствие в дадена провинция или съответно населено място, кандидатът ще бъде изложен на тежки заплахи срещу живота или личността му поради безогледно насилие вследствие на въоръжения конфликт. Във връзка с горното следва да бъде отбелязано, че съществуването на въоръжен конфликт в страната на произход на търсещото закрила лице не е предпоставка във всички случаи да се предоставя хуманитарен статут на основание чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Преди прилагането на визирания законов текст се изисква оценка на конкретния случай, каквато е извършена от административния орган и правилно е формиран извод, че визираната разпоредба от ЗУБ не намира приложение спрямо О. А. Ф.. Към настоящия момент в Сирия не е налице ситуация на изключително безогледно насилие. Не се установяват данни понастоящем конфликтът там да е на нива, обосноваващи извод за съществуване на реален риск чужденецът непременно да понесе тежки посегателства. В тази насока следва да се отчете и фактът, че самото лице не споделя конкретни обстоятелства, които да са представлявали непосредствената заплаха за живота и сигурността му в Сирия. Изрично е посочил, че не е бил жертва на насилие и не са били отправяни заплахи срещу него или семейството му. От данните по преписката не може да се направи и извод, че личното и общественото положение на жалбоподателя го поставят в такава рискова група, чиято дейност да го изложи на неблагоприятни последствия на фона на съществуващия конфликт в страната по произход. Във връзка с така установената обществено-политическа и икономическа обстановка в страната по произход, настоящата съдебна инстанция съобрази основното правило, формулирано в т. 39 от решение на СЕС от 17.02.2009 г. по дело С-465/07, с което се въвежда обратно пропорционална връзка между засягането на личните интереси на търсещия закрила и степента на безогледно насилие, изискуема, за да се предостави такава закрила. Доколкото личната бежанска история на жалбоподателя се характеризира с липса на каквито и да били основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, то толкова по-висок би следвало да е интензитетът на безогледно насилие в страната му. Такъв не е установен по делото, поради което по отношение на него не следва да намерят приложение, както чл. 8, така и чл. 9 ЗУБ. Следва да се посочи, че данните, обсъдени от първоинстанционния съд, касаят периода след падането на А. на 8 декември 2024 г. до м. март 2025 г. и те са за: поредица от атаки от страна на про А. настроените сили в Тартус, Латакия, Дамаск и Хомс в периода м. декември 2024 г. м. февруари 2025 г. и ескалация на военните действия през м. март 2025 г. в Латакия и Тартус, но в малка степен в Хомс и Хама. В резултат на сблъсъците са убити 1 454 души, от които в Хомс 10. Между 6-ти и 10-ти март са убити от про А. силите 211 цивилни, от които в Хомс 3. В Идлиб се наблюдава пик на инцидентите със сигурността през ноември 2024 г. (257), след което броят им рязко намалява до 13 през м. февруари 2025 г. Проблем за населението обаче са минните полета в Идлиб, Алепо, Хама и др. Изводът е, че дори и към датата на постановяване на първоинстанционното решение не може да се приеме, че в областта Халеб, в която чужденецът е роден и е живял, са налице сблъсъци между въоръжени групировки, които излагат на опасност живота на цивилните лица поради безогледно насилие в резултат на вътрешен въоръжен конфликт. При това безогледното насилие да е достигнало толкова високо ниво, че да съществуват сериозни основания да се смята, че цивилно лице би било изправено пред реален риск да бъде изложено на сериозна заплаха по смисъла на чл.15 от Директива 2011/95, както е приел АССГ. В представената пред касационната инстанция справка МД-02-528 от 31.09.2025 г. на Дирекция "Международна дейност" към ДАБ е цитиран бюлетин на ВКБООН, според който по оценки на Комисариата от 08.12.2024 г. до 03.09.2025 г. 862 396 сирийски граждани са се завърнали обратно в Сирия от съседни страни, а към 03.09.2025 г. 1 763 513 вътрешно разселени лица са се завърнали по домовете си. От справката става ясно, че завръщащите се бежанци се насочват към Северна Сирия и по-конкретно към провинции като Идлиб, Дамаск и Хама. В представената с касационната жалба справка са налице данни за посегателства на 08.03.2025 г. и 09.03.2025 г. върху цивилни лица от алауитското религиозно малцинство, към което молителят не се числи. Справката с дата 21.07.2025 г. не съдържа информация за продължаващ въоръжен конфликт между редовната сирийска армия и лоялни на режима на А. сили, като данните са за това, че още от края на м. май 2025 г. югозападната част на провинция Халеб и Идлиб са под контрола на преходната администрация с изключение на малък район западно от гр. Халеб. Следователно, от наличните по делото писмени данни към произнасянето на настоящия съдебен състав следва да се приеме, че макар ситуацията в страната по произход на чужденеца да остава усложнена, към момента не са налице данни за съществуването на безогледно насилие в резултат от въоръжен конфликт в област Халеб, което да създава опасност за настъпването на тежки заплахи срещу живота или личността на намиращите се там цивилни лица, единствено поради факта на присъствието им на тази територия. Настоящият касационен състав намира за основателен и доводът на касационния жалбоподател за приложимост чл. 9, ал.5 ЗУБ, като основание за непредоставяне на хуманитарен статут, тъй като са налице части на държавата по произход, в които не съществува реален риск чужденецът да понесе тежки посегателства и до които той може сигурно и законно да пътува и да получи достъп до тях, както и може основателно да се очаква да се установи там. По делото към момента не са налице и основанията за прилагане на принципа "non refoulment" (забрана за връщане), установен в член 33, параграф 1 от Женевската конвенция за статута на бежанците от 1951 г. и възприет и в действащия в Република България Закон за убежището и бежанците (чл. 4, ал. 3), съгласно който чужденец, влязъл в България за да потърси закрила, не може да бъде връщан на територията на държава, в която са застрашени неговият живот или свобода по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение или той е изложен на опасност от изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Няма фактически обстоятелства, които да налагат извод, че ако жалбоподателят бъде върнат обратно в Сирия има голяма вероятност да бъде подложен на изтезание или на нечовешко и унизително отношение. При това следва да се отчете обстоятелството, че кандидатът е без история на преходно преследване, а тежката политическа и икономическа обстановка в страната на произход в неговия конкретен случай не обосновава сама по себе си опасност от изтезания, нечовешко или унизително отношение. Преценката за спазване на посочения принцип ще следва да бъде извършена и при връщане на лицето в страната на произход, въз основа на актуалната информация към вземане на такова решение. Към настоящия момент може да се счита, че лицето може да се завърне по безопасен начин до страната и мястото си на произход. Не без значение при формирането на извода за отсъствие на основанието по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ е и соченото от сирийския гражданин обстоятелство, че неговите родители, братя и сестри, все още живеят в обл. Халеб. В интерес на чужденеца /по време на административното производство той е бил непълнолетен/ е било връщането му в Сирия, за да е в семейна среда, където и към момента се намира цялото му семейство. Следователно административния орган правилно е приел, че не са налице основанията по чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут на О. А. Ф.. След преценка на всички индивидуални фактори, касаещи личното положение на лицето, кандидатстващо за закрила, и актуалната информация относно страната му на произход се установява, че при евентуалното му завръщане в Сирия, където се намира неговото семейство, той би могъл да води нормален начин на живот. Като е приел, че решението на председателя на ДАБ е частично незаконосъобразно, административният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени и да се постанови друго по съществото на спора за отхвърляне на жалбата на О. А. Ф. срещу акта в съответната част. Водим от горното, и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 2 и чл.222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на Шесто отделение