Решение № 7648 от 5.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12301/2012 г.

Решение № 7648 от 5.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12301/2012 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Георги Живков Арнаудов - заместник- директор със заповед за оправомощаване № ЗЦУ-100/20.01.2010 г. да изпълнява правомощията на директор на на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАПс променено наименование, считано от 01.01.2013 г. на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. - Пловдив срещу решение № 1953/09.08.2012 г., постановено по адм. дело № 1944/2011 г. по описа на Пловдивския административен съд, с което е отменен РА № 261004675/14.03.2011 г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. Пловдив, ИРМ - гр. Хасково, потвърден с решение № 489/10.06.2011 г. на директора на същата дирекция за непризнато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 922 951,67 лв. по фактура № 1/31.03.2010 г. Обжалва се решението и в частта за разноските. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение на всички посочени в чл. 209, т. 3 АПК основания, като в голямата си част касационната жалба представлява преповтаряне на фактическата обстановка по делото. Основното оплакване на касатора е, че неправилно съдът е приел, че консорциумът е изпълнител на процесните СМР, а не един от съдружниците му. Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне жалбата на "Натуркрафт" ЕООД - гр. Пловдив срещу ревизионния акт и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от юриск. Калева. Ответникът по касационната жалба "Натуркрафт" ЕООД - гр. Пловдив чрез процесуалния си представител адв. Лора Георгиева я оспорва по подробни съображения, развити в депозирания по делото писмен отговор с искане за присъждане на направените по делото разноски за настоящата съдебна инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, тъй като дружеството е придобило функциониращ фотоволтаичен парк, изграден съобразно съществуващите законови изисквания. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество, е основателна поради следните съображения: Относно фактите по делото, установено е от първоинстанционния съд, че "Натуркрафт" ЕООД в качеството на възложител е възложил на "Алпине Енерги Австрия ГмбХ" - Австрия по договор № 0001-ЕВН-НК-09-Т/27.05.2009 г. за проектиране, доставка и изграждане на фотоволтаично съоръжение с капацитет 816,91 кW в с. Блатец, като с протокол от същата дата страните по договора са уговорили сроковете, предмета и вида на съоръженията и окончателно договорената цена в размер на 2 750 622,98 евро. С договор 0001-ЕВН-НК-09-Т/20.07.2009 г. е учреден консорциум (дружество по чл. 357 и сл. от ЗЗД) между "Алпине Енерги Австрия ГмбХ" - Австрия и "Алпине Бау ГмбХ" - клон, България за изграждане на фотоволтаичния парк в с. Блатец - Консорциум "Алпине Енерги". Съдът е обсъдил клаузите на договора за консорциум и е установил, че съгласно чл. 8 от него консорциумът се задължава да извърши цялата оперативна дейност с изпълнението на договор № 0001-ЕВН-НК-09-Т/27.05.2009 г., включително да сключва от свое име и за своя сметка договори с подизпълнители. С договор от 28.10.2009 г. за встъпване в дълг, съгласно който консорциумът е встъпил в задълженията на "Алпине Енерги Австрия ГмбХ" - Австрия по изграждането на PV парк - с. Блатец. За безспорно обстоятелство решаващият съд е приел, строителството на PV парк - с. Блатец е завършено, като съоръжението е предадено на "Натуркрафт" ЕООД на 02.03.2010 г., като на тази дата е изготвен и приемателно-предавателен протокол, като съоръжението е въведено в експлоатация на 09.03.2010 г. с разрешение за ползване № ДК-07-09 въз основа на протокол за установяване на годността от 02.03.2010 г. Извършените СМР по съоръжението са фактурирани от консорциума на "Натуркрафт" ЕООД с фактура № 1/31.03.2010 г. с данъчна основа 4 614 758,35 лв. и ДДС в размер на 922 951,67 лв. Въз основа на доказателствата по делото съдът е приел, че консорциумът фигурира в редица строителни документи - актове и протоколи за извършени СМР, включително и в дневника на монтажните работи, в протокола за 72-часовата проба, в констативния акт за установяване годността на строежа от 05.02.2010 г., в окончателния доклад от 15.02.2010 г. и в протокола за установяване годността на строежа от 02.03.2010 г. За безспорно е прието от съда и обстоятелството по осчетоводяване на фактурата при издателя и получателя й, както и заплащане от последния на стойността на фактурата и ДДС и упражняване от него на правото на приспадане на данъчен кредит на ДДС в размер на 922 951,67 лв. Правните изводи на съда въз основа на описаната по-горе фактическа обстановка са, че при установено изпълнение на процесните СМР по изграждане на PV парк - с. Блатец и осчетоводяване на фактурата, за получателя по нея е възникнало правото на приспадане на данъчен кредит по облагаемата доставка на услуги по чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС. Съдът се е позовал и на заключението на съдебно-счетоводната експертиза, която е констатирала правилно осчетоводяване на процесната фактура, както и относно ообстоятелството, че стойността по фактурата е заплатена, а дължимият ДДС по нея изцяло е заплатен от получателя и данъкът е внесен в бюджета. Освен това експертът е констатирал, че всички разходи, които съдружникът Алпине Енерги е направил по проекта за PV парк - с. Блатец са префактурирани на консорциума, като осчетоводяването на префактурирането е извършено в съответствие с действащото счетоводно законодателство. Налице са според вещото лице детайлни разбивки на включените във всяка фактура разходи, както и правилно отчитане на тези разходи по икономически елементи. Според решаващият съд съгласно чл. 275 и чл. 276 консорциумът представлява договорно обединение на търговци за осъществяване на определена дейност, за което се прилагат правилата на гражданското дружество по смисъла на чл. 357 и сл. от ЗЗД, а последното представлява неперсонифицирано дружество, което извършва стопанска дейност, но от името на някой от съдружниците си. Съдът се е позовал на чл. 9, ал. 2 ДОПК, според който неперсонифицираните дружества се приравняват на юридически лица, а съгласно чл. 1, ал. 2 ЗСч водят свое счетоводство и затова представляват самостоятелни данъчно-задължени лица. Според съда, след като е установено, че консорциумът осъществява независима икономическа дейност, той е данъчно задължено лице по смисъла на ЗДДС и затова по отношение на доставките, извършвани от него се прилагат общите правила на ЗДДС, поради което и получателят по доставки от консорциума има право на данъчен кредит. За неоснователни са приети констатациите и твърденията на приходните органи, че след като консорциумът няма техническо оборудване на обекта - собствени или наети ДМА и не са отчетени разходи за трудов ресурс, нито има договори с подизпълнители, консорциумът не е извършител на услугата. В тази връзка съдът е изложил мотиви, че макар и неперсонифициран субект, консорциумът притежава т. нар. фингирана правосубектност за данъчни цели, като не би могъл да участва в гражданския оборот самостоятелно, отделно от съдружниците си и затова на основание чл. 360 ЗЗД всеки от съдружниците действа от името на всички съдружници и договорите, сключени от който и да е от тях за постигане на общата цел, се считат, че са сключени за консорциума. Съдът е отразил в решението си, че в резултат на извършени проверки от приходните органи, на консорциума са издадени АПВ № 1040430/10.08.2010 г. и АПВ № 1102298/08.02.2011 г., като според съда в рамките на проверките са проверявани документите, с които са префактурирани разходи от "Алпине Енерги Австрия ГмбХ" - Австрия на консорциума. Съдът е направил извод, че е налице доказана реалност на доставката - фотоволтаичен парк - с. Блатец, както и че получател по доставката е "Натуркрафт" ЕООД, който законосъобразно е упражнил право на данъчен кредит. Съдът се позовава и на разяснение № 92-00-5628-08/11.03.2009 г. на Изпълнителния директор на НАП. Обжалваното решение е правилно постановено. Консорциумът представлява обединение на търговци, като чл. 276 ТЗ препраща към разпоредбите, касателно уредбата на гражданското дружество по чл. 375 и сл. от ЗЗД. Договорът за учредяване на консорциум е многостранен и създаването му е за осъществяване на обща цел на участващите в него търговци - съдружници. Като се има предвид, съдържащата се в чл. 9, ал. 2 ДОПК фикция за неперсонифицираните дружества, приравнявайки ги на юридически лица и на данъчни субекти, правилно първоинстанционният съд е приел, че консорциумът като обединение на съдружници за постигане на една обща цел има фингирана правосубектност. Няма забрана за консорциума да извършва независима икономическа дейност, поради което и на основание чл. 3, ал. 2 ЗДДС правилно първоинстанционният съд е определил това неперсонифицирано дружество като субект за целите на ЗДДС, за който важат всички разпоредби за данъчното облагане с ДДС. Фактът, че консорциумът е неперсонифицирано дружество и законодателят го приравнява на юридическо лице и като се има предвид, че то самостоятелно не участва в гражданския оборот, а чрез своите съдружници за постигане на обща цел, няма законова пречка същият да е доставчик на услуга - в случая СМР за изграждане на фотоволтаичен парк, поради което правилно е издал фактура на своя получател "Натуркрафт" ЕООД, а последният е упражнил законосъобразно приспадане на платения на консорциума ДДС като данъчен кредит, предвид че са налице всички изискуеми от чл. 68, ал. 1 и чл. 69, ал. 1 във връзка с чл. 9 ЗДДС предпоставки. Следователно консорциумът, предвид фингираната си правосубектност, а и както е посочено и в цитираното разяснение на Изпълнителния директор на НАП консорциумът е самостоятелно данъчно задължено лице, като същевременно извън третирането си за данъчното облагане, той не е самостоятелен правен субект, както и че за всички извършени от консорциума доставки на стоки или услуги спрямо трети лица се прилагат общите правила на ЗДДС. От доказателствата по делото, първоинстанционният съд е направил законосъобразен извод, че голяма част от строителните книжа са на името на консорциума и че съдружникът в него "Алпине Енерги Гмбх - Австрия" е префактурирал извършените разходи за фотоволтаичния парк на консорциума, то няма пречка да се приеме, че консорциумът е доставчик на процесните услуги и затова правилно е издал на "Натуркрафт" ЕООД процесната фактура. Освен това, правилно съдът се е позовал на издадените от органите по приходите АПВ по повод извършени проверки на консорциума по повод префактуриране на разходите за СМР на фотоволтаичния парк в с. Блатец, което от своя страна означава, че органите по приходите признават префактурирането на процесните разходи. С касационната жалба не се оспорва реалността на изграденото фотоволтаично съоръжение и като се има предвид, че от доказателствата по делото се установява, че строителните книжа в голяма степен са на името на консорциума, на който са префактурирани от единия съдружник в него на разходите за процесните СМР, правилно първоинстанционният съд е приел, че като субект на данъчното облагане с ДДС консорциумът се явява доставчик на услуга, за която е издал данъчна фактура с начислен в нея ДДС и който данък получателят по фактурата е приспаднал като данъчен кредит, поради което неправилно в ревизионния акт е прието основанието по чл. 70, ал. 5 ЗДДС за отказ на това материално право. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е правилно постановено и при извършената проверка от настоящия касационен съдебен състав не са установи да са налице нарушенията, сочени от касатора, които да водят до отмяна на решението. Решението на първоинстанционния съд като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Относно разноските, като се има предвид изхода на делото и че такива са поискани от касатора, на същият се дължат за настоящата съдебна инстанция в размер на 18 909,03 лв. без ДДС, тъй като страните уговорят разноски, като данъкът не представлява уговорени разноски, а се дължи по силата на закона и не е в зависимост на волята на страните по договора за правна помощ. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,