Решение № 14700 от 1.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11628/2016 г.

Решение № 14700 от 1.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11628/2016 г., VIII о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е две касационни жалби, съответно подадени от "Г. С. С." ООД и от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - гр. С. при ЦУ на НАП и против Решение № 5048/14.07.2016 г., постановено по адм. дело № 5794/2014 г. по описа на Административен съд - С. град. Касаторът - "Г. С. С." ООД, обжалва решението в частта, в която е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт № 2101307880/4.02.2014 г., издаден от ТД на НАП - С., потвърден с Решение № 788/7.05.2014 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - С.. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението в обжалваната част, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорват се изводите на съда за липса на доказателства за реално извършени доставки на стоки, като се твърди, че по отношение на доставките на зърнени култури по делото са представени договори, приемо-предавателни протоколи, пътно - прехвърлителни разписки, товарителници и доказателства за последващата реализация на стоките. При липса на твърдения и доказателства за данъчна измама от страна на приходната администрация, както и с оглед обстоятелството, че произхода на стоките не е от значение за правото на данъчен кредит на получателя, счита за неправилен и необоснован извода на първоинстанционния съд за недоказани реални доставки на стоки. Иска отмяната на решението в оспорената му част и постановяване на друго по съществото на спора, с което ревизионния акт да се отмени. Претендира разноски за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба на "Г. С. С." ООД - директорът на Дирекция "ОДОП" - С., чрез юрисконсулт С. в съдебно заседание оспорва жалбата, като неоснователна. Касаторът - директорът на Дирекция "ОДОП" - С. при ЦУ на НАП обжалва решението в частта, с която е отменен Ревизионен акт № 2101307880/4.02.2014 г., издаден от ТД на НАП - С., потвърден с Решение № 788/7.05.2014 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - С., в частта на отказано право на данъчен кредит в общ размер на 4 769 744,30 лева по фактури, издадени от "Л. 2010" ЕООД, "Н." ЕООД, "АББ Т." ЕООД и ЕТ "Д. - В. Н.". В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението в обжалваната му част, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Като съществени нарушения на съдопроизводствените правила се сочи липсата на цялостен анализ на доказателствата, игнориране на факти и доказателства във връзка с възраженията на ответника по жалбата и нарушаване правилата за доказване, поради неправилна преценка на доказателствената стойност на представените по делото частни документи. Наред с това, по подробно изложени доводи се оспорват изводите на съда за неправилно отказано право на данъчен кредит. Твърди се, че по отношение на 28 на брой фактури с предмет "аванс", издадени от "Н." ЕООД основния факт - плащане по фактурите, не е доказан, което обстоятелство не е обсъдено и преценено от съда. По отношение на фактурите с предмет различни видове зърнени култури, издадени от "Л. 2010" ЕООД, "Н." ЕООД, "АББ Т." ЕООД се твърди, че съдът при най-общи мотиви въз основа на кредитиране на приемо - предавателни протоколи, пътно - прехвърлителни разписки и кантарни бележки приел доказани реални доставки, без да съобрази, че в тези документи не се сочат обекти и не се установява връзка между посочени обекти и стопанската дейност на участниците в доставката. Липсата на стопански обекти на доставчиците, липсата на лицензирани публични складове за зърно, регистрирани зърнохранилища или обявени други обекти за съхранение на зърно от страна на ревизираното лице, в съвкупност с установените факти при извършените насрещни проверки на превозвачите, при които се установило съставени товарителници с изпращач на стоката - ревизираното лице, лисата на редовно съставени декларации за произход на зърното, както и доказателства за произхода на стоките, обосновавал правен извод, че в случая не се доказват реални доставки на зърно от преките доставчици към получателя. Отделно от това се твърди, че необосновано съдът приема доказани транзитни продажби по пътно-прехвърлителни разписки, без да ги обсъди в съвкупност с представените по делото товарителници, в който доставчиците и предходните им такива не фигурират, а като изпращач е посочен единствено ревизираното лице. Сочи се, че съдът не обсъдил и събраните по делото доказателства във връзка с извършените нареждания по банковата сметка на ревизираното лице, от които също се установявали обективни данни за злоупотреба с механизма на ДДС от страна на ревизираното лице. В заключение се претендира отмяна на решението в обжалваната му част и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответната страна по касационната жалба на директора на Дирекция "ОДОП" - С. при ЦУ на НАП - "Г. С. С." ООД, не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба на "Г. С. С." ООД и основателност на касационната жалба на директорът на Дирекция "ОДОП" - С.. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационните жалби са процесуално допустими, като подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледани по същество, касационната жалба на "Г. С. С." ООД е неоснователна, а касационната жалба на директора на Дирекция "ОДОП" - С. е частично основателна. Предмет на обжалване пред Административен съд - С. град (АССГ) е бил Ревизионен акт (РА) № 2101307880/4.02.2014 г., издаден от ТД на НАП - С., потвърден с Решение № 788/07.05.2014 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - С., с който на "Г. С. С." ООД в резултат на отказано право на данъчен кредит по фактури, издадени от "АББ Т." ЕООД, "А. Т. 11" ЕООД, "Г. 11" ЕООД, "Д. 2009" ЕООД, "Е. 59" ЕООД, ЕТ "Д. - В. Н.", "К. А. 13" ЕООД, ЗП М. Х. М., ЗП "Г.", "Т. К." ЕООД, "С." ЕООД, "А. К." ЕООД, "Л. 2010" ЕООД и "Н." ЕООД, са установени задължения за ДДС в размер на 7 278 380,74 лева и лихви в размер на 1 196 496,58 лева. Предмет на фактурите са аванси, покупко-продажба на различни видове зърнени култури - пшеница, слънчоглед, царевица, ечемик, бонификации и транспортни услуги. С РА е прието, че фактурите не отразяват реални доставки на стоки и услуги, поради което правото на приспадане на данъчен кредит е отказано на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1, във вр. чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. С обжалваното решение, АССГ е отменил РА, в частта на установените задължения по ЗДДС в общ размер на 4 769 744,30 лева, произтичащи от непризнато право на данъчен кредит по фактури, издадени от "Л. 2010" ЕООД, "Н." ЕООД, "АББ Т." ЕООД и ЕТ "Д - В. Н.", отхвърлил жалбата на "Г. С. С." ООД против РА, в останалата част, и присъдил разноски на страните, съразмерно уважената, респ. отхвърлената част от жалбата. За да постанови този резултат, АССГ е приел, че РА е издаден от материалнокомпетентен орган, в установената писмена форма, при липса на съществени процесуални нарушения, но в нарушение на материалния закон в частта, с която на "Г. С. С." ООД е отказано право на данъчен кредит в общ размер на 4 769 744,30 лева по фактури, издадени от "Л. 2010" ЕООД, "Н." ЕООД, "АББ Т." ЕООД и ЕТ "Д - В. Н.". В отхвърлителната част на съдебния акт, АССГ е приел, че в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби на ревизираното лице (РЛ) е отказано правото на данъчен кредит по фактурите, издадени от "А. Т. 11" ЕООД, "Г. 11" ЕООД, "Д. 2009" ЕООД, "Е. 59" ЕООД, "К. А. 13" ЕООД, "Т. К." ЕООД, "С." ЕООД и "А. К." ЕООД, доколкото от събраните по делото доказателства не се установява фактическото предаване на стоките от преките доставчици на РЛ. Този извод е обоснован след като съдът е обсъдил съдържанието на представените еднотипни договори за покупко-продажба на зърно, сключени между РЛ и посочените доставчици, с които се уговаряло представител на купувача да посети мястото, където се съхранява стоката и да посочи склада, в който същото ще се съхранява до окончателното му извозване. При липса на посочено място на съхраняване на стоката в самите договори и доказателства, че е изпълнена уговорката по договора за отделяне на зърното в склада на доставчика, при липса на доказателства за собствени или наети складови бази на доставчиците, както и липса на данни в представените по делото приемо - предавателни протоколи (ППП) и пътно - прехвърлителни разписки (ППР) относно мястото на предаване и товарене на стоката, както и липсата на издадени кантарни бележки относно претеглянето и предаването на стоките на превозвач или на купувача, съдът е обосновал правни изводи, че не е възможно да се проследи механизма на доставката на стоки - тонове зърнени култури, а именно откъде са тръгнали, докъде са доставени, какво е количеството на доставената стока и дали същото съответства на фактурираното. Също така е посочил, че реалното извършване на доставката предполага оставяне на определени следи в обективната действителност, като отчитане на разходи при доставчика по придобиване на стоката, разходи по извършване на стопанската дейност, като заплати, разходи за офис, склад, консумативи, транспорт, деклариране на приходи и др., каквито по делото не се установяват. Приел е също, че липсват доказателства относно възможността на преките доставчици да предоставят стоки от вида и количеството на фактурираните, нито доказателства за наличие на складова обезпеченост на доставчиците за съхранение на зърно в нарушение на специфичното изискване за този вид доставки, съгласно чл. 23, ал. 3 от ЗСТЗ (отм.). Относно доставката по фактура, издадени от ЗП "Георгиев", съдът е приел, че по делото е представена единствено фактурата, което не е достатъчно за установяване реалността на доставката и признаване на правото на данъчен кредит. Относно доставката по фактура, издадени от ЗП М. Х. М. съдът е приел за обосновани изводите на приходната администрация, че след като доставчика декларира, че доставеното количество 68,48 тона слънчоглед е от негово производство, а от друга страна декларира, че има засети само 10 дка със слънчоглед, то фактурираното зърно многократно надвишава добивът, който доставчикът е могъл да реализира през съответната стопанска година, поради което приел, че реалността на фактурираната доставка от посочения доставчик не е доказана. Приел е, че тези изводи не се оборват със заключенията по назначената основна и допълнителна съдебно-счетоводна - експертиза (ССчЕ), тъй като наличието на счетоводно отразяване не е равнозначно на реално изпълнени доставки, а наред с това с оглед неоткриването на доставчиците на адресите им, не се установява редовност на воденото счетоводство. За да отмени РА, в частта на отказано право на данъчен кредит по фактури, издадени от "Л. 2010" ЕООД, "Н." ЕООД, "АББ Т." ЕООД, АССГ е приел, че по делото са представени договори за покупко-продажба на зърно, доказващи наличие на договорни отношения между същите страни, както и доказателства за предаването на стоката на получателя, чрез механизма на т. нар. "транзитна продажба". По отношение на доставките на зърнени култури от "Л. 2010" ЕООД, съдът е приел механизъм на доставката чрез т. нар. "транзитна продажба" по съображения, че ППР доказвали изпращането на стоката от "Л. 2010" ЕООД чрез РЛ директно до склад на "М. Ф." ООД или до склад на "С. 2" ООД, които дружества са контрагенти на РЛ по сключени договори за доставка на зърнени храни, а представените кантарни бележки доказвали получаването на стоките в базите на контрагентите на РЛ. По отношение на доставките от "Н." ЕООД, съдът е приел механизъм на доставката чрез т. нар. "транзитна продажба" по съображения, че ППР, подписани и подпечатани от предходен доставчик "Е." ЕООД доказвали изпращането на стоките чрез "Н." ЕООД до РЛ с място на доставката - З. Б. Тинком - гр. П.. Приел е, че в по силата на договор за наем с "Т. И." ЕООД, РЛ ползвало обособена силозно-складова вместимост в Зърнобаза - Провадия само през м. 10.2012 г., а от обяснения на представляващия "Т. И." ЕООД се установявало, че в тази база са съхранявани 2000т. пшеница и 2000т. слънчоглед, постъпили по ППР от "Н." ЕООД и продадени на "А. С. Т. И. Б." ЕООД - клиент на РЛ по последващи доставки. По отношение на фактурите, издадени от "АББ Т." ЕООД, съдът е приел, че по делото е представена товарителница, с посочен изпращач "АББ Т." ЕООД, получател "М. Ф." ЕООД чрез РЛ. Превозвач бил "Т. 2009" ЕООД, с който РЛ било в договорни отношения. Съгласно товарителницата, стоката била предназначена за с. Т. и приета с кантарна бележка в базата на "М. Ф." ЕООД. Направен е извод, че закупеното от РЛ количество слънчоглед от доставчика "АББ Т." ЕООД е било транспортирано от "Т. 2009" ЕООД директно до клиент на РЛ. Приел е, че със заключения на ССчЕ /основно и допълнително/ се установявало, че в счетоводствата на "Л. 2010" ЕООД, "Н." ЕООД са отразени извършените доставки, като фактурите са осчетоводени по дебита на сметка 411 "Клиенти" и по кредита на сметка 412 "Клиенти по аванси" и 4532 "Начислен ДДС за продажбите", а фактурите за доставка на стоки са осчетоводени по кредита на сметка 702 "Приходи от продажби на стоки". По отношение на доставката на транспортни услуги от ЕТ "Д - В. Н.", съдът е приел, че по делото са представени множество транспортни документи - товарителници, пътни листа, ППР и приемни бележки, с които стоките са приети на склад. Установено било също, че доставчикът притежава превозните средства, с които е извършен транспорта, както и че е направил разходи за гориво през периодите на изпълнение на доставките. Приел е за необоснован извода на приходната администрация, че е налице несъответствие в дестинациите, посочени в товарителниците и пътните листа, като е посочил, че констатира съответствие, а наличието на противоречия по отношение на единични документи, с оглед големия брой документация, не се отразява на правото на данъчен кредит. Така постановеното решение е валидно и допустимо, но частично неправилно. По жалбата на "Г. С. С." ООД: Касационната инстанция намира решението, в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА за правилно. Неоснователни са доводите на касатора за неправилност на решението на основанията по чл. 209, т. 3 от АПК. Изводите на административния съд за липса на реално осъществени доставки по фактури, издадени от "А. Т. 11" ЕООД, "Г. 11" ЕООД, "Д. 2009" ЕООД, "Е. 59" ЕООД, "К. А. 13" ЕООД, "Т. К." ЕООД, "С." ЕООД и "А. К." ЕООД, ЗП "Г." и ЗП "М. Х. М." с предмет - различни видове зърнени култури се подкрепят от доказателствата по делото. В тази част от решението, правилно АССГ е приел, че реалността на доставките по процесните фактури не е доказана, тъй като от събраните по делото доказателства не може да се направи обоснован извод за фактическо предаване на стоките по пряката доставка. Настоящата инстанция споделя изводите на съда, че от съдържанието на представените еднотипни договори за покупко-продажба на зърно, сключени между РЛ и посочените доставчици, с които се уговаря представител на купувача да посети мястото, където се съхранява стоката и да посочи склада, в който същото ще се съхранява до окончателното му извозване следва да се направи извод, че отделянето и предаването на стоките съгласно договора следва да стане в склад на продавача. При липса на посочено място на предаването, както в договорите, така и в представените към отделните фактури ППР или ППП, както и при липса на установена складова база на доставчиците, в която зърнените култури се съхраняват до предаването им, обосновано първоинстанционния съд приема, че не е доказано фактическо изпълнение на уговорката по договора за отделяне на зърното в склада на доставчика, нито се установява такова предаване на друго място - в собствени или наети складове на доставчиците. Настоящата инстанция споделя извода на АССГ, че представените от РЛ писмени доказателства с оглед съдържанието им не позволяват да се проследи механизма на доставката на стоки - тонове зърнени култури, а именно откъде са тръгнали, докъде са доставени, какво е количеството на доставената стока и дали същото съответства на фактурираното. Наред с това, в допълнение следва да се посочи, че съгласно договорите за покупко-продажба, транспорта е уговорен за сметка на купувача, а при извършените насрещни проверки на доставчиците на РЛ на транспортни услуги се установява, че по всички представени товарителници изпращач е РЛ "Г. С. С." ООД, а посочените места за товарене в тях не могат да се свържат със стопанската дейност на доставчиците, което обстоятелство следва да се приеме в подкрепа на тезата на приходната администрация, че издателите на фактурите не участват ефективно във веригата от доставки. В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че представените по делото декларации от търговец на зърно за произход и добра земеделска практика са формално попълнени, без конкретизация на произхода на зърното - дали е от земеделски производител или от търговец на зърно. Правилно съдът е приел, че поради неоткриване на доставчиците "Д. 2009" ЕООД, "Е. 59" ЕООД, "К. А. 13" ЕООД, "Т. К." ЕООД, "А. К." ЕООД и ЗП "Г." на адреси, липсват и доказателства за възможността на доставчиците да доставят стоки от вида и количеството на фактурираните, а по отношение на доставчика ЗП "М. Х. М." безспорно е установена невъзможността му да предаде фактурираното количество слънчоглед, тъй като е декларирал, че същото е от собствено производство, а в същото време е установено, че такова количество не би могло да се произведе от заявените от него като засети ниви. Относно доставката по фактура, издадени от ЗП "Г.", правилно съдът приема, че по делото е представена единствено фактурата, което не е достатъчно за установяване реалността на доставката и признаване на правото на данъчен кредит. По изложените съображения, касационната жалба на "Г. С. С." ООД е неоснователна, а решението в частта, с която същата е отхвърлена, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. По жалбата на Директора на Дирекция "ОДОП" - С. при ЦУ на НАП: Настоящия касационен състав на ВАС, намира, че решението на АССГ, в частта, с която е отменен РА, в частта на отказано право на данъчен кредит по фактури, издадени от "Л. 2010" ЕООД, "Н." ЕООД, "АББ Т." ЕООД, е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост, по следните съображения: Нормата на чл. 68, ал. 2 от ЗДДС обвързва възникването на правото на данъчен кредит от настъпването на данъчно събитие. При доставката на стоки, съгласно чл. 25, ал. 2 от ЗДДС правопораждащият юридически факт за настъпване на данъчно събитие е прехвърлянето на правото на собственост върху стоката. В процесния случай предмет на доставките по факири, издадени от "Л. 2010" ЕООД, "Н." ЕООД, "АББ Т." ЕООД са родово определени вещи - различни видове зърнени култури, като пшеница, царевица, слънчоглед и др., което означава, че са приложими правилата по чл. 24, ал. 2 от ЗЗД и прехвърлянето на собствеността върху купувача се доказва или чрез индивидуализиране по съгласие на страните или чрез фактическото предаване на стоката. Предаването на тонове селскостопанска продукция, следва да бъде безспорно доказана, за да не остава съмнение за префактуриране на нереални доставки, а доказателствената тежест се носи от ревизираното лице, което претендира право на приспадане на данъчен кредит за реално извършени доставки на стоки. Необоснован е извода на АССГ, че по делото е доказано фактическо предаване на стоките по фактурите, издадени от "Л. 2010" ЕООД и "Н." ЕООД чрез механизма на т. н. "транзитни продажби" по смисъла на чл. 329 от ТЗ. Тълкуването на последната разпоредба налага извод, че по силата на договор продавачът се задължава да предаде стоката на трето лице, което е посочено от купувача. По силата на тази разпоредба съществуват две правоотношения - 1. между продавач и купувач, които са страни по договора за транзитна продажба и 2. между купувач и трето лице, което е страна по друг договор за продажба, сключен между него и купувача по първото правоотношение. От тълкуването на разпоредбата следва още, че за да може продавачът по първото правоотношение да изпълни задължението си, то той трябва да съобщи на купувача за изпращането на стоката до третото лице. Необходимо е още продавачът да предаде на купувача копие от документите, които придружават стоката, като това важи и за двете правоотношения. Търговският закон не урежда преминаването на собствеността и риска върху вещта, предмет на продажба, поради което се прилагат общите правила на Закона за задълженията и договорите - чл. 24. Тъй като собствеността върху вещта се прехвърля с предаването й, то нормално и логично е протоколите за това да са подписани между продавача по първото правоотношение и третото лице. В настоящия случай, от съдържанието на представените договори за покупко-продажба на зърно, сключени между продавач "Л. 2010" ЕООД, респ. "Н." ЕООД и РЛ, като купувач е уговорено предаването на стоката да стане в склад на продавача, като се яви представител на купувача на мястото, където се съхранява стоката и посочи склада, в който същото ще се съхранява до окончателното му извозване. Съгласно договора, качеството на стоката се определя от анализно свидетелство, риска от погиването и правото на собственост преминават от момента на натоварването на стоката и издаването на съответните кантарни /складови/ документи, а транспорта е за сметка на купувача. Договорите не посочват мястото, където зърнените култури са съхраняват, респ. от където следва да се извърши предаването им на купувача. Безспорно по делото е установено, че в хода на ревизията и съдебното производство не са събрани доказателства, от които да се установява мястото на съхранение и на предаване на зърнените култури. При извършените насрещни проверки на доставчиците "Л. 2010" ЕООД и "Н." ЕООД, органа по приходите е поискал представянето на доказателства за собствен или нает склад, но такива не са представени, макар да са представени процесните фактури, договори и банкови извлечения, поради което обосновано приходната администрация приема за доказан факта, че доставчиците не разполагат със собствени или наети складове за съхранение на зърнени култури. Не се установяват такива и по отношение на предходен доставчик на "Н." ЕООД, за което по делото са представени отново ППР, подписани и подпечатани само от изпращач, без посочено място на предаване. Не са представени съгласно уговорките по договора кантарни /складови/ документи и анализни свидетелства за претегляне на стоката и определяне на качеството и. От друга страна представените по делото ППР са едностранно подписани и подпечатани от доставчика и чрез тях не може да се установи на кого се предава стоката - дали на представител на купувача, дали на превозвач или на някое трето лице. Представените ППП са съставени в гр. В. и също не посочват мястото, където стоката е съхранявана и предадена на получателя. Представените товарителници са подписани и подпечатани само от превозвача и безспорно посочват като изпращач на стоките РЛ "Г. С. С." ООД, и тъй като в същите не фигурира прекия доставчик, не могат да се свържат с ППР и ППП. Наред с това кредитираните от първоинстанционния съд кантарни бележки, като издадени от складове на клиенти по последващи доставки на РЛ по никакъв начин не могат да се свържат с преките доставчици. Следователно и по отношение на тези доставки, както при обсъдените по-горе доставки, за които настоящата инстанция и първоинстанционния съд приемат липса на доказателства за реалност на доставките, представените от РЛ писмени доказателства - ППР, ППП и товарителници, с оглед реквизитите и съдържанието им не позволяват да се проследи механизма на доставката на стоки - тонове зърнени култури, а именно откъде са тръгнали, докъде са доставени, какво е количеството на доставената стока, дали същото съответства на фактурираното, както и кои са в действителност лицата, участници по доставката. Необоснован е извода на АССГ, че по делото е доказано фактическо предаване на стоките по фактурите, издадени от "АББ Т." ЕООД въз основа на товарителница с изпращач "АББ Т." ЕООД, получател чрез РЛ на "М. Ф." ЕООД и превозвач "Т. 2009" ЕООД. Съдът не е отчел обстоятелството, че представената по делото товарителница (л. 6566, том 38 от делото) с място на издаване в с. С. и изпращач "АББ Т." ЕООД e подписана и подпечатана само от превозвач "Т. 2009" ЕООД, поради което въз основа на нея не може да се приеме за доказано изпращане на стоката от доставчика "АББ Т." ЕООД. Не е доказано и наличието на складова база на доставчика, нито в с. С., нито на друго место. Доставчика "АББ Т." ЕООД не е открит и не е представил доказателства, нито за възможността да прехвърли собствеността върху стоките, нито за реалното и предаване. Не се е подписал и върху кредитираната от първоинстанционния съд товарителница, поради което реалността на доставките по фактурите, издадени от "АББ Т." ЕООД не е доказана. По изложените съображения, настоящата инстанция счита, че с представените от ревизираното лице ППР, ППП и товарителници не се установява начина на отделяне и предаване на тоновете зърнени култури, мястото на доставката, начина на натоварване и транспортиране, както и липсва индивидуализация на качеството на земеделската продукция по показатели, година на реколтата, произход и производител. Без значение за реалността на доставката е установяването на факта на последваща реализация на процесното количество земеделска продукция и счетоводното отразяване на стопанските операции при доставчика и ревизираното лице. В допълнение на изложеното, настоящата инстанция счита, че в подкрепа на извода за липса на реални доставки на стоки по всички фактури с предмет различни видове зърнени култури са и установените от приходната администрация обективни данни за данъчна измама, поради следните безспорно установени факти: По отношение на всички дружества - доставчици е установено, че не разполагат с капитал, с дълготрайни материални активи, нямат разчети с персонал и с бюджета. Липсват безспорни доказателства относно възможността на преките доставчици да доставят фактурираните количества зърнени култури, а и в представените декларации за произход и добра земеделска практика не се съдържа информация относно произхода и производителите на зърното, които са специфични изисквания при търговията със зърно. При анализ на съдържанието на представените договори, приемо-прехвърлителни протоколи и пътно-прехвърлителни разписки и товарителници не може да се установи механизма на доставките, мястото на доставките, а от друга страна мястото на натоварването е различно от мястото, където доставчиците осъществяват дейност, които обстоятелство следва да се отчетат в подкрепа на извода на приходната администрация, че издателите на фактурите не участват ефективно във веригата от доставки. Ревизираното лице "Г. С. С." ООД, като получател на тонове зърнени култури няма лицензирани публични складове за зърно, регистрирани зърнохранилища или други обявени обекти за зърно, а представените договори за наем на обекти, сключени между РЛ и "К." ЕООД, както и с "Т. И." ЕООД не се потвърждават от други доказателства, при извършени насрещни проверки на доставчиците на услуги. В хода на ревизията, управителя на РЛ не дава обяснения относно мястото на предаване на стоките и механизма на доставките. С представените доказателства дава обяснения, че е упълномощил други лица да издават фактурите по процесните доставки, а отделно от това органа по приходите е установил, че нарежданията по банковата сметка на ревизираното дружество са от лица, който при извършените им насрещни проверки дават обяснения, че са вършили услуга на управителя на дружеството или от адвокати по договор. Тези обстоятелства са също индиция за знанието на управителя на "Г. С. С." ООД за участие на дружеството в данъчна измама. Наред с това, от анализа на приходните органи относно резултатите от деклариран и ефективно внесен ДДС се установява, че от страна на доставчиците не е внесен ДДС, съгласно издадените им РА, а от декларираните резултати от страна на РЛ се установява ефективно внесен данък в размер на 21 312,16 лева. По този начин е обоснован извода на приходната администрация, че чрез включване на процесните фактури в дневниците за продажби и упражнено право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 7 247 734,52 лева, "Г. С. С." ООД цели заобикаляне на ЗДДС. По изложените съображения, настоящата съдебна инстанция счита, че обжалваното решение на АССГ, в частта, с която е отменен РА, в частта на отказано право на данъчен кредит по фактури, издадени от "Л. 2010" ЕООД, "Н." ЕООД, "АББ Т." ЕООД е неправилно, поради което следва да бъде отменено. Предвид, че делото е изяснено от фактическа и правна страна, следва да се постанови ново решение, с което да се отхвърли жалбата на "Г. С. С." ООД против РА, в частта на установените задължения по ЗДДС в общ размер на 4 767 455,47 лева, произтичащи от непризнато право на данъчен кредит по фактури, издадени от "Л. 2010" ЕООД, "Н." ЕООД, "АББ Т." ЕООД, ведно със съответните лихви. Неоснователна е касационната жалба на Директора на Дирекция "ОДОП" - С. срещу решението, в частта с която е отменен РА, в частта на отказано право на данъчен кредит в размер на 2 288,83 лева по фактури № 1000000095/30.08.2012 г., № 1000000096/3.09.2012 г. и № 1000000097/10.09.2012 г., издадени от ЕТ "Д. - В. Н." с предмет транспортни услуги на слънчоглед и пшеница Касаторът не излага конкретни доводи срещу решението в тази му част, поради което при служебно извършена проверка за съответствието му с материалния закон, настоящата инстанция счита, същото за правилно. Правните изводи на съда съответстват на събраните доказателства. Правилно АССГ е приел, че от страна на доставчика и РЛ са представени доказателства както за техническата възможност на доставчика да извърши услугите, така и за фактическото извършване на услугите, в каквато връзка са кредитирани представените товарителници, пътни листа, ППР и приемни бележки, с които стоките са приети на склад. С оглед което правилно съдът е приел, че РА, в тази му част е незаконосъобразен. С оглед изхода на спора, решението се явява неправилно и в частта на присъдените на страните разноски, поради което следва да се отмени. С оглед уважената част на жалбата на "Г. С. С." ООД в размер на 2288,83 лева от материалния интерес на делото - 7 278 380,74 лева, на "Г. С. С." ООД следва да се присъдят разноски в размер на 12 лева от действително направените такива за двете производства. С оглед отхвърлената част на жалбата - 7 276 091,91 лева от материалния интерес на делото - 7 278 380,74 лева, на Дирекция "ОДОП" - С. следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение общо за двете инстанции в размер на 62 710 лева. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, Осмо отделение