Решение № 2626 от 11.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14462/2014 г.

Решение № 2626 от 11.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14462/2014 г., II о., докладчик председателят Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), образувано по касационна жалба на Радосвет Димитров Райчев, от гр. София, чрез адв. Ножарова, срещу решение № 5624/4.09.2014 г. по адм. д. № 5499/2013 г. по описа на Административен съд София-град с молба за отмяната му като неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК . Ответникът по касационната жалба - началникът на РДНСК-Югозападен район - София, не взема становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд намира допустимата, подадена от страна, за която решението е неблагоприятно, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба неоснователна. С обжалваното решение състав на Административен съд София-град е отхвърлил предявения от касатора Райчев срещу началника на РДНСК-Югозападен район - София иск с правно основание чл. 292 АПК с петитум да бъде признато, че не дължи изпълнение на влязлата в сила Заповед № ДК-02-СО-66/20.08.2009 г. на началника на Столична РДНСК за премахване на незаконен строеж, основан на законодателна промяна - § 127 ПЗР на ЗИДЗУТ. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че разпоредбата на § 127 ПЗР на ЗИДЗУТ, като материалноправна, е приложима само по отношение на заповеди за премахване на незаконни строежи, влезли в сила след 26.11.2012 г., както и че същата, сама по себе си, не представлява факт по смисъла на чл. 292 АПК. Решението е правилно по следните съображения: Съгласно чл. 292 АПК, задължението, предмет на изпълнение, може да се оспори чрез иск само въз основа на факти, настъпили след издаване на изпълнителното основание. Когато това изпълнително основание е обжалвано по съдебен ред, фактите, настъпили до момента на приключване на устните състезания в последната инстанция по същество, се считат преклудирани. В случая ищецът не се е позовал на факти, настъпили след приключване на устните състезания в производството по приложеното адм. д. № 7055/2009 г. по описа на АССГ (инстанцията по същество), а на новосъздадената разпоредба на § 127 ПЗР на ЗИДЗУТ. В тази връзка съдът е изложил законосъобразни мотиви, че като разпоредба с материалноправен характер и при липса на норма за обратно действие (чл. 14, ал. 1 ЗНА) тя е приложима само по отношение на заповеди за премахване на незаконни строежи, влезли в сила след 26.11.2012 г., а в случая заповедта, представляваща изпълнително основание, е влязла в сила на 19.01.2011 г. Правилно съдът е приел, че влизането в сила на разпоредбата на § 127 ПЗР на ЗИДЗУТ не съставлява сама по себе си факт с правопогасяващо или правоотлагащо действие спрямо изпълнението, тъй като не визира конкретна категория строежи като неподлежащи на премахване, а регламентира нова процедура по узаконяване на посочените в ал. 2 строежи и нов период, допълващ тези по § 16 от ПР на ЗУТ, за признаване на режим на търпимост. Следователно, както правилно е приел административният съд, дори да има издадено удостоверение за търпимост на основание § 127 ПЗР на ЗИДЗУТ, това не обуславя основателност на иска по чл. 292 АПК, тъй като това не е факт, сочещ на неизискуемост на изпълнението, какъвто е например изтеклата давност по чл. 285, ал. 1 АПК. С оглед на това съдът правилно е приложил материалния закон и е постановил обосновано съдебно решение. Не са налице касационните основания за отмяна на решението по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението като правилно следва да се остави в сила. С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на II-ро отделение,