Решение № 15671 от 19.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10306/2016 г.

Решение № 15671 от 19.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10306/2016 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно- процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Национален осигурителен институт (НОИ), гр. С., чрез процесуалния му представител главен юрисконсулт П. срещу Решение № 158/20.07.2016 г., постановено по адм. дело № 43/2016 г. по описа на Административен съд Х., в частта му, с която е уважен предявеният срещу него иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Твърди се неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се отмяната му, алтернативно да бъде намален размера на присъденото обезщетение. Ответната страна - Г. И. С. чрез пълномощника си по делото взема становище за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното решение. Претендира разноски по делото съгласно представен списък. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен в обжалваната част, в законоустановеният срок и е процесуално допустима. Производството пред Административен съд Х. се е развило по исковата молба на Г. И. С. против Национален осигурителен институт, гр. С., с която на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е предявил иск за обезщетяване на причинени неимуществени вреди, произтичащи от отменен като незаконосъобразен административен акт - решение № Ж-73-3/15.12.2014 г. на директора на Териториално поделение Х. на Националния осигурителен институт. С отмененият по съдебен ред административен акт е потвърдено разпореждане от 10.11.2014 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО при ТП на НОИ- Х., с което декларираната от Г. И. С. пред ТП на НОИ - Х. злополука от 03.09.2014 г. не е приета за трудова. От незаконосъобразния административен акт са изведени в исковата молба неблагоприятни от психическо естество последствия за лицето, изразяващи се в раздразнителност, нервност и избухливост, както и напрежение, чувство за несправедливост и безпомощност, продължило дълъг период от време и довело до влошаване на отношенията му с най-близките. С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба и становищата на страните в хода на делото, от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани посочените от тях, относими към предмета на спора. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, обсъдил ги е, както и доводите и възраженията на страните и въз основа на това е направил своите правни изводи. С обжалваното решение административният съд е уважил частично предявения от Г. С. иск. За да постанови този резултат съдът е приел за установени всички предпоставки на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ по въведени обстоятелства от ищеца, като е приел размера, в който се следва обезщетяване на причинените неимуществени вреди при приложението на разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. За да възникне законовата отговорност, следва да бъде установена както незаконосъобразността на действията и бездействията, на които се основава искът, така и наличието на реално причинена вреда, произтичаща от тях, в пряка причинна връзка. Правилно е прието в обжалваното решение, че в случая по делото са установени и доказани всички елементи от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, обуславящи отговорността на ответника за обезщетяване на причинени на ищеца неимуществени вреди, произтичащи от отмененото, като незаконосъобразно решение на директора на Териториално поделение - Х. на Национален осигурителен институт. Неоснователно е твърдяното в касационната жалба, че в обжалваното решение съдът не е обсъдил доводите на процесуалния представител на касатора, че не са доказани посредством главно и пълно доказване твърденията на ищеца за причинени неимуществени вреди. Първоинстанционният съд е обсъдил всички въведени обстоятелства, на които се основава предявеният иск, основан на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Дал е подробен, ясен и конкретен отговор кои приема за установени въз основа на събраните по делото доказателства. В обжалваното решение е налице изложение относно установените по делото фактически положения, релевантни за спора. Посочено е въз основа на кои доказателства са приети за установени фактическите положения, кои доказателства съдът кредитира и защо. Изведен е правилният извод за доказаност на изложени в исковата молба обстоятелства, които обуславят присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по приложимия закон. Настоящата инстанция споделя изложените мотиви и не следва ги преповтаря в своя съдебен акт. Несъгласието на страните с изводите на съда не основава необоснованост и съответно неправилност на обжалваното решение. При надлежно установената фактическа обстановка административният съд е извел единствено правилния и логичен извод за частична основателност на предявения иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Не е налице твърдяната от касационният жалбоподател неправилност на обжалваното решение, основана на неправилно приложение на разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите. Обезщетението за причинени неимуществени вреди, произтичащо от отменения като незаконосъобразен административен акт, е определено в съответствие с изискванията на посочената разпоредба въз основа на установената от събраните по делото доказателства фактическа обстановка. Определеният размер на обезщетението съответства на конкретните, обективно съществуващи обстоятелства в периода, предмет на исковата молба, относими към увреждането, от което се претендират вреди, и е в съответствие със закона. В тази връзка съдът обосновано е приел искът за частично основателен и го е уважил до размера на сумата от 1 000 лева, като справедливо и адекватно обезщетение. Неоснователни са доводите в касационната жалба за недоказаност на претърпените от ищеца неимуществени вреди. Въз основа на събраните по делото доказателства в обжалваното решение е изведен обоснован и логичен извод, че от незаконосъобразния административен акт са последвали неблагоприятни последствия от психическо естество за лицето. Съдът правилно е приел, че е настъпила реално неимуществена вреда, изразяваща се в раздразнителност, нервност и избухливост на ищеца. Вредата е пряка и непосредствена последица именно от отменения като незаконосъобразен административен акт. При така изложените съображения решението на съда като правилно в обжалваната му част следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на ответника за присъждане на разноски по делото е основателно. Представен е списък на разноските по чл. 80 от ГПК. Съгласно договор за правна защита и съдействие от 02.09.2016 г. е договорено възнаграждение за оказване на правна защита и съдействие в размер на 500 лева, платено в брой на 02.09.2016 г., при което са налице реално направени разноски в претендирания размер. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение