Решение № 10845 от 29.11.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно- процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от М. Стефанов, чрез пълномощника му адвокат Златкова, срещу решение 385 от 24.01.2022 г., постановено по адм. дело 2222/2021 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлен предявеният от него иск за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди. Счита решението за неправилно, поради нарушение на материалния закон,съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, за което са изложени съображения в жалбата. Претендира се отмяната му, като вместо него се постанови друго, с което се уважи изцяло предявеният от него иск и му се присъдят направените по делото разноски за двете инстанции. Ответната страна Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) в писмени бележки, чрез процесуалния си представител, гл. юрисконсулт Иванова взема становище за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Производството пред Административен съд София-град се е развило по предявения от М. Стефанов против СДВР иск за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в периода 25.04.2014 г. 09.05.2014 г. в размер на 10 000 лв., вследствие незаконосъобразни актове действия и бездействия, извършени от служители на 4-то РУП, ведно със законната лихва от 08.03.2016 г. до окончателното й изплащане. С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба и становищата на страните в хода на делото, от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани посочените такива, относими към предмета на спора. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, обсъдил ги е, както и доводите и възраженията на страните и въз основа на това е направил своите правни изводи. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил предявеният иск като неоснователен. За да постанови този резултат е приел, че не е установено от доказателствата по делото, че са налице посочените кумулативно изискуеми предпоставки за възникване на отговорността на ответника по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице незаконосъобразен акт, действие или бездействие и реално причинена вреда, произтичаща от него в пряка причинна връзка. Правилно е прието от първоинстанционния съд, че в случая не е налице първата предпоставка за ангажиране отговорността на ответника, а именно незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, поради което предявения срещу СДВР иск е неоснователен. Доводите на касационният жалбоподател за неправилно приложение на материалния закон на обжалваното решение са неоснователни. Първоинстанционният съд е обсъдил самостоятелно въведените от ищеца обстоятелства, на които се основава предявеният иск въз основа на събраните по делото доказателства. Към установените по делото фактически положения, релевантни за спора, е извършена правилна преценка относно приложението на закона. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава неправилност на обжалваното решение. При надлежно установената фактическа обстановка административният съд е извел единствено правилния и логичен извод за неоснователност на предявения иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Правилно е прието в обжалваното решение, че не се установява да е налице незаконосъобразно задържане на ищеца на 25.04.2014 г. и на 29.04.2014 г., тъй като същото се основава на издадени заповеди, които не са обжалвани и са влезли в сила. Не намира опора в закона твърдяното в жалбата, че тяхната неправомерност произтича от влязла в сила оправдателна присъда. От събраните по делото доказателства не се установява при задържането на Стефанов да са осъществени сочените в исковата молба незаконосъобразни действия и бездействия на служители на ответника. Съдът обосновано е заключил, че в производството пред него не са доказани твърденията за намеса в личния му и семеен живот на ищеца от служители на 4-то РУ, СДВР чрез задържане, проследяване и лишаване от храна и лекарства на него и майка му. При разглеждане на делото от първоинстанционния съд не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Правото на участие в процеса на касационния жалбоподател не е препятствано, решението е и надлежно мотивирано. Не е такова нарушение соченото в жалбата необсъждане на законосъобразността на заповедите за задържане, тъй като те не се предмет на производството, както и непрогласяването на едната от за нищожна, защото такова искане до съда не е правено, съответно предявеният иск не се основава на нищожен административен акт. Обезщетенията за неимуществени вреди се присъждат за конкретно претърпени физически и психически болки, страдания и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административния орган, отменени по съответния ред. В случая не е доказано засягане в гореописания аспект, което да обоснове основателност на претенцията за обезщетение. В тази връзка правилен е извода в обжалваното решение за неоснователност на предявения иск за обезщетяване на причинени неимуществени вреди. Основателността на предявения иск не може да произтича на предположения, а на доказани в съдебното производство факти и обстоятелства, твърдени в исковата молба. В случая обстоятелствата, на които ищеца е основал иска си за причинени неимуществени вреди са останали недоказани по делото, при което извода на първоинстанционния съд за неоснователността му е правилен. Правилно с обжалваното решение при приложението на чл. 110 ЗЗД, във връзка с § 1 от ЗР на ЗОДОВ е приета неоснователност на предявения иск, като погасен и по давност. При така изложените съображения решението на съда, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски пред настоящата инстанция е неоснователно. Искането на ответникът по делото за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно. С оглед изхода на делото на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, трето отделение