Решение № 9243 от 12.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5406/2013 г.

Решение № 9243 от 12.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5406/2013 г., III о., докладчик председателят Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на кмета на Столична община, район "Надежда" против решение от 20.06.2012 г., постановено по адм. д. № 02876 по описа за 2006 г. на Софийски градски съд, Административно отделение. Релевират се оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му. Ответникът по касационната жалба - Л. Ж. А. чрез процесуалния си представител оспорва същата и моли решението да се остави в сила. Претендира направените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на постановеното съдебно решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна стран, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. С обжалваното решение СГС, Административно отделение е отменил по жалба на Л. Ж. А. от гр. С. заповед № РД-09-285/15.05.2006 г. на кмета на СО, район "Надежда", с която е прекратено действието на настанителна заповед № № 515/13.03.1979 г. на ГДИС-СГНС и възникналото от нея наемно правотношение относно с Л. Ж. А. относно жилище - частна общинска собственост, находящо се в гр. С., ж. к. Надежда, бл. ..., ап. .... Съдът е приел, че заповедта е незаконосъобразна, на осн. чл. 42, ал. 1 ЗАП /отм./, тъй като правното основание за наемното правоотношение с жалбоподателката не е отпаднало, същото е възникнало по реда на ЗНО /отм./ и се прекратява по друг правен ред. Решението на СГС е валидно, допустимо и правилно. Правилна е преценката на съда, че наемното правоотношение е възникнало първоначално между СО и майката на жалбоподателката през 1983 г., като последната по това време все още е непълнолетна. Правното основание за наемното правоотношение е съдебното решение от 1980 г. за развод на родителите на А., а жилището, което е било семейно такова е предоставено за ползване на съпругата -майка на двете деца. Наемното правоотношение възникнало като безсрочно. при тази фактическа установеност правилно съдът е пирел, че жалбоподателката държи имота на валидно правно основание и липсват данни за спазен нормативен ред за прекратяването на безсрочния наемен договор по чл. 15, вр. чл. 14, ал. 3 и ал. 7 ЗОС, вр. чл. 87, ал. 1 ЗЗД. С оглед на горното, решението на СГС, с което оспорената заповед е отменена като незаконосъобразна като правилно следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд