Решение № 4431 от 7.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1856/2010 г.

Решение № 4431 от 7.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1856/2010 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба от директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП срещу решение № 82 от 8.12.09 г., постановено по адм. д. № 4800/09 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменен Акт за прихващане и възстановяване (АПВ) № 902400/27.04.09 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Благоевград, потвърден с негово решение № 754 от 8.06.09 г., в частта за извършеното прихващане и е изпратена преписката на органа по приходите при ТД на НАП Благоевград за произнасяне по същество при спазване на задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на решението. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението - неправилно приложение на чл. 128, ал. 1 от ДОПК, иска се отмяната му и решение по същество, с което да се потвърди АПВ. Ответникът по касационната жалба - "Туристическа компания Предел"АД - гр. Благоевград, с предишно наименование "Мелничен комбинат Рила - С. Т. Х." АД, чрез процесуалния представител адв. Й. Златарев, оспорва жалбата и моли съда за отхвърлянето й, оставяне в сила на решението и присъждане на разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, е допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е бил АПВ № 902400 от 27.04.09 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Благоевград, с който от признатият на дружеството ДДС за възстановяване по СД № 100-1030728/12.03.2009 г. в размер на 123 889, 53 лв. са прихванати публични задължения в размер на 109 428, 90 лв., установени с РА № 785 от 31.10.2007 г. За да отмени акта, съдът е приел, че след като с Решение № 2200/28.12.2007 г. на ДД "ОУИ" - София предварителното изпълнение на РА е спряно на основание чл. 153, ал. 5 от ДОПК до влизане в сила на РА и за обезпечение на публичното вземане е издадено Постановление от 11.01.2008 г. за налагане на обезпечителни мерки на основание чл. 195, ал. 1 от ДОПК, следва да се приеме, че е налице правопрепятстващ юридически факт относно изпълнението на публичните вземания и същите не подлежат на принудително събиране чрез друг погасителен способ, какъвто е прихващането, по аргумент от чл. 166, т. 2 от ДОПК. След като РА не е влязъл в сила, тъй като не е приключило съдебното производство по обжалването му, факт който е установен със служебна проверка от съда, и изпълнението му е спряно, то публичните вземания, които този акт установява, не са изискуеми. Липсата на изискуемост на насрещното публично вземане препятства извършване на прихващането, поради което актът е незаконосъобразен като издаден при липса на законовите предпоставки по чл. 128, ал. 1, изр. 1 от ДОПК. Така постановеното решение е правилно. Съгласно чл. 128, ал. 1 от ДОПК, недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство от Националната агенция за приходите, се прихващат от органите по приходите за погасяване на изискуеми публични вземания, събирани от Националната агенция за приходите. След като с Решение № 2200/28.12.2007 г., издадено от касатора - ДД "ОУИ" - София, е постановено спиране изпълнението на РА № 785 от 31.10.2007 г., считано от датата на налагане на обезпечителните мерки до влизане в сила на РА, и за същите суми са наложени обезпечителни мерки, определените с РА вземания не са изискуеми за периода на спиране изпълнението на РА и същите не подлежат на прихващане по реда на чл. 128, ал. 1 от ДОПК с подлежащи на възстановяване суми, установени с АПВ. При постановен изричен акт за спиране на РА от административния орган - цитираното по-горе Решение № 2200/28.12.2007 г. на директора на дирекция "ОУИ" - София, с което на основание чл. 153, ал. 5 от ДОПК е спряно изпълнението на РА, неотносими са поддържаните доводи в касационната жалба, изведени от разпоредбите на чл. 153, ал. 1 и чл. 157, ал. 1 ДОПК, че обжалването на ревизионните актове по административен ред и пред съда не спира изпълнението им, както и разпоредбите на чл. 127, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК, съгласно които ревизионните актове подлежат на предварително изпълнение. Тези разпоредби биха били приложими в случай, че нямаше постановено спиране изпълнението на РА, което е извършено от решаващ административен орган. След като с изричен акт е спряно изпълнението на РА, недопустимо е извършване на прихващане с установените с този РА задължения, тъй като прихващането е способ на изпълнение. С оглед на изложеното, решението на АССГ, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила. Искането на ответната страна за присъждане на адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция не следва да се уважава, тъй като видно от представения договор за правна защита и съдействие няма данни договореното възнаграждение да е платено, липсва каквото и да е отразяване в графа: "Внесена сума", при което липсва доказване на направени разноски, каквито могат да бъдат претендирани от ответника и които да подлежат на присъждане. Водим от горното, Върховният административен съд, Първо отделение,