Решение № 8606 от 1.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5243/2017 г.

Решение № 8606 от 1.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5243/2017 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба от Т. Г. от [населено място], чрез адвокат Д. Калинчев срещу заповед №РД 46-141 от 01.03.2017 г. на министъра на земеделието и храните (сега министър на земеделието, храните и горите), с която е одобрен окончателния специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2016 г. Заповедта е оспорена в частта, в която извън допустимия слой са останали част от парцели както следва: парцел с идентификатор 02909-277-1-3 със заявена площ от 0, 20 ха, от които определени като недопустими 0, 07 ха, парцел с идентификатор 02909-277-2-4 със заявена площ от 0, 23 ха, от които определени като недопустими 0, 07 ха, парцел с идентификатор 02909-287-1-15 със заявена площ от 2, 82 ха, от които определени като недопустими 0, 15 ха, парцел с идентификатор 02909-290-5-1 със заявена площ от 0, 12 ха, от които определени като недопустими 0, 12 ха, парцел с идентификатор 02909-34-2-4 със заявена площ от 12, 92 ха, от които определени като недопустими 0, 57 ха, парцел с идентификатор 02909-358-1-3 със заявена площ от 3, 30 ха, от които определени като недопустими 0, 58 ха, парцел с идентификатор 02909-37-4-1 със заявена площ от 0, 50 ха, от които определени като недопустими 0, 10 ха, парцел с идентификатор 02909-824-2-1 със заявена площ от 1, 09 ха, от които определени като недопустими 0, 10 ха, парцел с идентификатор 02909-824-3-3 със заявена площ от 12, 34 ха, от които определени като недопустими 0, 68 ха, парцел с идентификатор 03373-57-1-2 със заявена площ от 3, 82 ха, от които определени като недопустими 3, 82 ха, парцел с идентификатор 03373-57-2-3 със заявена площ от 2, 40 ха, от които определени като недопустими 2, 40 ха, парцел с идентификатор 03373-57-3-1 със заявена площ от 0, 91 ха, от които определени като недопустими 0, 91 ха, парцел с идентификатор 03373-57-4-1 със заявена площ от 1, 01 ха, от които определени като недопустими 1, 01 ха. В жалбата се съдържа оплакване за незаконосъобразност на заповедта в оспорената част, като постановена в противоречие с материалноправните разпоредби, при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с целта на закона. Прави се искане за отмяна на заповедта в оспорената част. Ответникът – министърът на земеделието, храните и горите чрез процесуален представител юриск. Гашева, в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на оспорването. Прави искане жалбата да бъде оставена без уважение. Настоящият състав на Върховния административен съд, намира жалбата за процесуално допустима. Тя е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК и е от заинтересовано лице, чието възражение срещу обхвата на специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2016 г. не е уважено. От фактическа страна по делото е установено следното: Жалбоподателят Т. Г. е заявил за подпомагане 31 парцела с УРН 622100. Със заповед №РД 46-21 от 24.01.2017 г. министърът на земеделието и храните, на основание чл. 25, ал. 4 от ЗА, чл. 16б, ал. 1 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на интегрираната система за администриране и контрол /Наредба № 105/, е наредил одобряването на проекта на специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2016 г. В раздел IV от нея е дал възможност на земеделските стопани да се запознаят с този проект и да направят възражения за включване или невключване на определени физически блокове или части от тях в специализирания слой. Т. Г. е подал възражение с вх. №ЗП-11-477 от 03.02.2017 г. срещу заповедта на министъра на земеделието и храните, с която е одобрен проекта на специализирания слой. Във възражението си е посочил 13 парцела. Със обжалваната заповед №РД 46-141 от 01.03.2017 г. министърът на земеделието и храните, на основание чл. 25, ал. 4 ЗА, чл. 33 а, ал. 2 от ЗПЗП и чл. 16 г, ал. 4 от Наредба № 105 е одобрил окончателния специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане", за кампания 2016 г., като част от СИЗП. След извършена справка Т. Г. е установил, че възражението му срещу проекта на специализирания слой не е било уважено. Оспорващият е подал жалбата си срещу тази част от заповедта на министъра на земеделието и храните (сега министър на земеделието, храните и горите). Административният орган по повод на образуваното съдебно производство е предоставил на съда писмо с изх. № 11-100 от 26.04.2017 г. на директора на Дирекция "Директни плащания и идентификация на земеделските парцели" в Министерството на земеделието, храните и горите. В него се пояснява, че за процесните парцели са извършени теренни проверки и са направени измервания с GPS, като по делото са представени протокол № LOV-18-ММ-9208 от 03.11.2016 г., протокол № LOV-18-ММ-9334 от 10.11.2016 г., протокол № LOV-18-ММ-9692 от 14.11.2016 г., протокол № LOV-18-ММ-9210 от 04.11.2016 г., протокол № LOV-18-ММ-8100 от 04.11.2016 г. и протокол № LOV-18-ММ-8251 от 09.11.2016 г. В становището е посочено също, че част от процесните парцели са преценени като недопустими за подпомагане по смисъла на чл. 9, ал. 5 от Наредба № 2 от 17.02.2015 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ - Наредба № 2 (отм.), според който не са допустими за подпомагане постоянно затревени площи или тези части от тях, за които при проверка на място се установи, че са били изгаряни. Изключение се правело в случай, че ползвателят на площта представи пред ДФЗ-РА документ от компетентна структура на МВР за осигуряване на пожарна безопасност, че пожарът е резултат от природно явление или на действия на други лица, т. е. докаже форсмажорно обстоятелство. В тези случаи при администриране на заявлението се използвали данните за състоянието на площта преди настъпване на форсмажорното обстоятелство. Цитирана е и разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от Наредба № 5, според която кандидатът за подпомагане следвало да уведоми Разплащателната агенция за наличието на форсмажорни обстоятелства в срок до 15 работни дни от датата на прекратяване на фактическото събитие. По делото е представено и удостоверение с рег. № 285/02.11.2016 г. от МВР РД "ПБЗН" Ловеч, от което е видно, че на 31.10.2016 г. е възникнал пожар в землището на с. Беленци. По делото е допусната и съдебно-техническа експертиза с поставени въпроси от жалбоподателя. Вещото лице е представило заключението си в срок и същото не е оспорено от страните. Вещото лице е потвърдило констатациите на административния орган по отношение на процесните парцели. А именно недопустимата площ в парцелите е определена след географско сечение на парцелите с ДПП. Границите на допустимия слой са определени чрез нанасяне на извършените при теренните проверки измервания с GPS устройства и указаните корекции в протоколите. Вещото лице е посочило също, че не са установени несъответствия в данните и грешки при обработка на информацията от проверките. Вещото лице е посочило още че за парцели с идентификатор № 03373-57-1-2, 03373-57-2-3, 03373-57-4-1 и 03373-57-3-1 е отбелязано в протокола от теренната проверка, че площите са горели в момента на провеждане на проверката, като площите на парцелите попадат извън слоя с ДПП на основание чл. 9, ал. 5 от Наредба № 2 от 17.02.2015 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ - Наредба № 2 (отм.). Установено е изгаряне на посочените четири площи. При това фактическо установяване и в изпълнение на чл. 168, ал. 1 от АПК, настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение намира следното: Според чл. 30 от ЗПЗП за изпълнение на функциите на Разплащателна агенция се създава Интегрирана система за администриране и контрол (ИСАК), която се състои от отделни системи, определени в ал. 2, като една от тях е и Системата за идентификация на земеделските парцели - чл. 30, ал. 2, т. 2 от ЗПЗП, която се създава и поддържа от Министерството на земеделието, храните и горите - чл. 30, ал. 4, т. 2 от ЗПЗП. В изпълнение на законовата делегация по чл. 30, ал. 6 от ЗПЗП министърът на земеделието, храните и горите е издал и Наредба № 105, според § 4 от заключителните й разпоредби. СИЗП и данните, включени в нея са посочени в чл. 33 от ЗПЗП. Според ал. 4 на същата норма данните в СИЗП се актуализират ежегодно чрез дешифриране (компютърно разчитане) на актуална цифрова ортофото карта, чрез извършване на специализирани теренни проверки на референтни парцели и чрез отразяване на резултатите от проверките на място по чл. 37 от ЗПЗП. Специализираните теренни проверки на референтни парцели се извършват след уведомяване на бенефициентите при условия и по ред, определени с наредбата по чл. 30, ал. 6 от ЗПЗП, а това е редът визиран в чл. 15, ал. 5 от Наредба № 105. В чл. 33а, ал. 1 от ЗПЗП, в релевантната й редакция, е разписано правомощието на Министерството на земеделието, храните и горите да създава в СИЗП специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане", който включва площите, допустими за подпомагане във всеки физически блок, въз основа на критериите, определени в наредбата по чл. 40 от ЗПЗП, а това е Наредба № 2. В чл. 33а, ал. 2 от ЗПЗП е посочено, че данните в СИЗП, които се отнасят до физическите блокове и специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане", се обновяват ежегодно чрез дешифриране (компютърно разчитане) на актуална цифрова ортофото карта, чрез извършване на специализирани теренни проверки на референтни парцели и чрез отразяване на резултатите от проверките на място по чл. 37 с цел отразяване на реалното състояние и ползване на площите. Обхватът на специализирания слой се одобрява със заповед на министъра на земеделието, храните и горите по ред, определен в наредбата по чл. 30, ал. 6 от ЗПЗП. От този преглед на нормативната уредба следва, че заповед №РД 46-141 от 01.03.2017 г. на министъра на земеделието и храните е издадена от компетентен орган и при спазване на административнопроизводствените правила. При издаването й не е допуснато нарушение на материалния закон. Установява се, че от административния орган е приета недопустимост за подпомагане след извършени теренни проверки. Установява се също така от представеното удостоверение с рег. № 285/02.11.2016 г. от МВР РД "ПБЗН" Ловеч, че на 31.10.2016 година е възникнал пожар в село Беленци, м. Пеювското, като пожара е засегнал и м. Барище. Обратно на доводите на жалбоподателя, опожаряването на площите от процесните четири парцела, не е основание за включването му в специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2016 г. с оспорваната заповед на министъра на земеделието и храните (сега министър на земеделието, храните и горите). В този смисъл основателно е позоваването на ответника на чл. 9, ал. 5 от Наредба № 2 (отм.), според който не са допустими за подпомагане постоянно затревени площи или тези части от тях, за които при проверка на място се установи, че са били изгаряни. Изключение от това правило /респ. допустимост на подпомагане/ е налице само при условията, посочени също в чл. 9, ал. 5 от Наредба № 2 (отм.) - ако ползвателят на площта представи документ от компетентна структура на МВР за осигуряване на пожарна безопасност, че пожарът е резултат от природно явление или на действия на други лица, т. е. докаже форсмажорно обстоятелство. Такава информация в представеното от жалбоподателя удостоверение от 02.11.2016 г. не се съдържа. В него само са констатирани мястото, датата и часът на пожара. Няма никаква констатация обаче за причината за възникването му, а още по-малко, отразяване на обстоятелството, че е в резултат на природно явление или на действия на други лица. Ето защо удостоверението не е в състояние да установи обстоятелствата, изрично посочени, като задължително условие по чл. 9, ал. 5 от Наредба № 2 за приемане допустимост на изгаряни постоянно затревени площи. Отделно от това съдът намира, че жалбоподателят не е изпълнил и специалните изисквания на чл. 13 от Наредба № 5. За да може да се позове на настъпване на форсмажорни обстоятелства, нормата на чл. 13 от същата Наредба № 5 задължава земеделските производители в срок от 15 работни дни от датата на прекратяване на фактическото събитие да попълнят формуляр по образец, заедно с подписана декларация за задължението да представят доказателствен документ за форсмажорното обстоятелство и за началната и крайната му дата, издаден от оторизираната за това институция. Видно от данните по делото е, че такова заявление по образец и декларация не са представяни пред Държавен фонд "Земеделие". Обжалваната част от заповедта на министъра на земеделието и храните не е издадена в нарушение на материалния закон. Констатациите от извършените теренни проверки, чиито резултати са обективирани в протоколи, се потвърждават от заключението на вещото лице, което съдът кредитира изцяло. По отношение на твърдението на жалбоподателя, че същият не е бил уведомен за извършените теренни проверки следва да се отбележи, че теренните проверки не са проверки за контрол. Те се осъществяват от служители на ОДЗ и тяхната цел е да се установят границите на референтните парцели, които са включени в системата за идентификация на земеделските земи в Интегрираната система за администриране и контрол. Извършват се по реда на чл. 15, ал. 3 – ал. 8 от Наредба № 105. Теренните проверки са различни от проверките на място, за които земеделският производител се уведомява. При теренните проверки уведомяването става по реда на чл. 15, ал. 5 и ал. 6 от Наредба № 105, в които липсва задължение за лично уведомяване на земеделския производител. Поради това фактът, че жалбоподателят не е бил лично уведомен за извършваните теренни проверки не съставлява нарушение на административнопроизводствените правила. Жалбата е неоснователна, което мотивира съда за нейното отхвърляне. При този изход на спора искането за присъждане на разноски, направено от процесуалния представител на ответника на основание чл. 143, ал. 4 АПК следва да бъде уважено, като Т. Г. следва да заплати на Министерството на земеделието, храните и горите разноски по делото в размер на 150 лв. за юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, към които препраща чл. 78, ал. 8 от ГПК. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,