Решение № 9174 от 6.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5805/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по две касационни жалби: Първата касационна жалба е подадена от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"/"ОДОП"/ - Пловдив при Централно управление /ЦУ/ на Национална агенция по приходите /НАП/, чрез процесуалния му представител юрк. Попова, против Решение 2964 от 27.03.2025г., постановено по дело 2365/2024г. по описа на Административен съд- Пловдив, в частта, в която е отменен Ревизионен акт Р-16001623004634-091-001/10.07.2024г., издаден от С. Георгиева, на длъжност началник сектор, възложил ревизията и Ц. Джиева, на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение 408 от 27.09.2024г., поправено с Решение за поправка на очевидна фактическа грешка в решение 408/27.09.2025 г. от 10.01.2025 г. на Директор на Дирекция Обжалване и данъчно - осигурителна практика гр. Пловдив, в частта, относно допълнително определените на Ф. Н. А. задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2022г. за разликата от 3 253 лв. до 7 978,25 лв. главница и за разликата от 457,24 лв. до 1 121,42 лв. прилежащи лихви. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основание по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението в оспорената част и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата против РА. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба Ф. Н. А., чрез процесуалния представител адв. Попова, в писмен отговор взема становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава подробно заключение основателност на касационната жалба. Втората касационна жалба е депозирана от Ф. Н. А., чрез процесуалния си представител адв. Попова, срещу Решение 2964 от 27.03.2025г., постановено по дело 2365/2024г. по описа на Административен съд- Пловдив, в частта, в която е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт Р-16001623004634-091-001 от 10.07.2024г., потвърден с Решение 408/27.09.2024 г., поправено с Решение за поправка на очевидна фактическа грешка в решение 408/27.09.2025 г. от 10.01.2025 г. на директор на дирекция Обжалване и данъчно - осигурителна практика - гр. Пловдив, в частта, с която допълнително са определени на Ф. Н. А. задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ, както следва: за 2017 г. в размер на 226,80 лв. главница, ведно с прилежащите лихви в размер на 152,39 лв.; за 2018 г. в размер на 3 258,84 лв. главница, ведно с прилежащите лихви в размер на 1 859,18 лв.; за 2022г. в размер на 3 253 лв. главница, ведно с прилежащите лихви в размер на 457,24 лв. Kaсаторът твърди, че решението е неправилно, поради противоречие с материалния закон и процесуалния закон, необоснованост- съставляващи отменителни основания по чл. 209, т.3 от АПК. Инвокира подробни доводи по същество на спора за липса на укрити доходи. Иска се отмяна на решението и се претендират разноски за двете съдебни инстанции. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното: Всяка една от касационните жалби е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, срещу частта от решението, която я засяга неблагоприятно и срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол, поради което са процесуално допустими, а по същество съобрази следното: Предмет на съдебен контрол пред Административен съд- Пловдив е била законосъобразността на Ревизионен акт Р-16001623004634-091-001 от 10.07.2024г., потвърден с Решение 408/27.09.2024 г., поправено с Решение за поправка на очевидна фактическа грешка в решение 408/27.09.2025 г. от 10.01.2025 г. на директор на дирекция Обжалване и данъчно - осигурителна практика - гр. Пловдив, с който в тежест на Ф. Н. А. допълнително са определени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ, както следва: за 2017 г. в размер на 226,80 лв. главница, ведно с прилежащите лихви в размер на 152,39 лв.; за 2018 г. в размер на 3 258,84 лв. главница, ведно с прилежащите лихви в размер на 1 859,18 лв. и за 2022 г. в размер на 7 978,25 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 1 121,42 лв. Съобразно доказателствения материал административният съд е приел, че в конкретния случай, по делото са безспорно установени основанията за преминаване към ревизия по особения ред по чл. 122 от ДОПК. В хода на съдебното производство е приобщена административната преписка и за изясняване на фактическата обстановка е прието заключение по допусната съдебно-счетоводна експертиза/ССчЕ/. От правна страна съдът е приел, че РА е издаден от компетентни органи, в предвидената от закона форма. За да отмени частично РА административният съд на първо място е ценил ангажираните в хода на съдебното производство писмени доказателства от трето неучастващо в производството лице ОД на МВР- София област във връзка с придобивната стойност на лек автомобил марка Мерцедес, който впоследствие е продаден. Решаващият състав е счел, че приложима е нормата на чл. 33, ал.2, т.1 от ЗДДФЛ, като облагаемият доход от тази продажба е в размер на 840 лева, която сума се явява разликата между продажната цена от 42 000 лева и цената на придобиване от приобретателя в размер 41 160 лева. На следващо място, съдът е приел за неправилен подхода на ревизиращия екип за изчисляване на сумарен доход от отдаване под наем на недвижими имоти за времеви период, при който е изчислен среден месечен размер на получения наем от краткосрочно пребиваващи лица в размер на 755лв. Този извод е мотивиран въз основа на съпоставка на свидетелските показания на В. А., З. И., В. А. и Е. Б. и ангажираните документи за извършени плащания, в които се съдържали данни за конкретно заплатени суми от определени лица към ревизираното лице, за ползваните от тях недвижими имоти, в конкретен времеви период на 2022г. Предвид изложеното съдът е стигнал до извод за основателност на жалбата на ревизираното лице в тази част, като задълженията, определени с оспорения ревизионен акт сa съразмерно коригирани. От друга страна Административен съд-Пловдив е счел за неоснователни възраженията на Ф. Н. А. относно тезата на приходната администрация за нулево начално салдо на парични средства към 01.01.2017 г. Съдът не е кредитирал свидетелските показания на бабата и съпругата на ревизираното лице, квалифицирайки ги като изхождащи пряко от заинтересовано от делото лице и не кореспондиращи с останалия събран по делото доказателствен материал. Споделил е констатациите на данъчните органи относно невключването в приходната част на паричния поток за 2017 г. на парични средства с източник дарение в размер на 40 000лв. Според съда, ревизираното лице не е опровергало констатациите на ревизиращия екип за превишение на разходите над доходите, съответно недостига на парични средства, поради което данъчната администрация правилно и законосъобразно е определила данъчната основа за облагане по реда на чл. 122 от ДОПК и е установила допълнително определени данъчни задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ /10%/ за посочените ревизирани периоди, ведно с прилежащите лихви. По касационната жалба на Ф. Н. А., чрез адв. Попова: Неоснователно е позоваването на касатора на указанията в утвърдения от изпълнителния директор на НАП Наръчник за извършване на проверки и ревизии на физически лица, според които към 01.01.2017 г. същият следва да е разполагал с поне 5 000 лв. начално салдо. Съдържанието на методически указания, дадени по реда на чл. 10, ал. 1, т. 5 ЗНАП , които се явяват задължителни за органите по приходите, не обуславя теза за доказаност на твърдението на Н., че към 01.01.2017 г. е разполагал с начално салдо от поне 5 000 лева. Правото на органите по приходите да определят такова салдо при липса на представени от ревизираното лице доказателства и информация не следва винаги да се счита, че наличността към началото на периода е в посочения максимален размер от 5000 лева. Възможността да се приеме наличието на начално салдо различно от нула ще е налице, само ако в ревизионното производство липсват конкретни доказателства за наличната към началото на периода сума, в случая към 01.01.2017 г. Н. не е предоставил информация, нито е посочил доказателства, относими към установяване на данъчните му задължения, въпреки че са му били връчени две ИПДПОЗЛ. Данни обаче за имущество и доходи на ревизираното за периодите 2017г.- 2022г. са събрани в рамките на проверка по чл. 110, ал. 3 ДОПК, според чиито констатации е установен недостиг на парични следва, както следва: за 2017г. в размер на 1 468, 04 лева и за 2018г. в размер на 32 588, 38 лева. Фактическите констатациите, обективирани в протокола за резултатите от извършената проверка, който е официален удостоверителен документ / чл. 179, ал. 1 от ГПК вр. § 2 от ДР на ДОПК/ се ползват с материална доказателствена сила и са обързващи за съда. Горното налага извод, че правилно данъчната администрация е определила нулева разполагаемост към началото на ревизирания период. Несподелима е и тезата на ревизираното лице досежно включването в приходната част на паричния поток на 2017 г. на твърдяната като получена от дядо му парична сума в размер на 40 000лв. В хода на ревизията е извършена проверка дали последният е разполагал с установени доходи, позволяващи му да извърши дарението към внук си. Свидетелските показания на бабата не сочат конкретен източник на доходи, а твърденията за получени средства от строителство на частно , ремонт на покриви и продажба на наследствени къща и ниви , не са документално обосновани. Правилно съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 172 от ГПК и е отрекъл доказателствената сила на свидетелските показания. С оглед на гореизложеното, съдът намира, че обжалваното решение, в частта, в която е потвърден РА, с който са допълнително определени данъчни задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ /10%/ за посочените ревизирани периоди, ведно с прилежащите лихви, е правилно и законосъобразно. По касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"/"ОДОП"/ - Пловдив при Централно управление /ЦУ/ на Национална агенция по приходите /НАП/: Неправилно приходната администрация е изчислила размера на недекларираните доходи от продажба на лек автомобил марка и модел Мерцедес С-350 Бултек 4 Матик , с рег. [рег. номер]. От приложените на л. 1191-1202 от страна на ОД на МВР- София, Отдел Охранителна полиция документи/ справка за преминаване на МПС-то на територията на РБ на 28.01.2022г., договор за покупка на МПС-то с дата от 28.01.2022г., регистрационен талон и договор за покупко продажба на същото МПС от 16.03.2022г./, се установява, че Ф. А. е закупил лекия автомобил в Германия, за цена в размер на 21 000 евро /левова равностойност 41 160лв./ и в последствие го е продал за 42 000лв. Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 2, т. 1 от ЗДДФЛ /в приложимата му редакция/ облагаемият доход при продажбата на пътни превозни средства е положителната разлика между продажната цена и цената на придобиване, като последната следва да бъде документално доказана, в противен случай се приема, че е 0лв. Следователно правилно административният съд е счел, че недекларираните доходи от продажбата на процесния лек автомобил следва да бъдат редуцирани на 840 лева. Несъстоятелни са и наведените възражения досежно извода на съда относно подхода на ревизиращия екип за изчисляване на сумарен доход от отдаване под наем недвижими имоти за сумарен времеви период. В хода на ревизионното производство е ангажирана ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2022 г., в която Н. е посочил приходи от наем в размер на 20 000 лв., като е изложил твърдения, че тези доходи произтичат както от отдаването под наем на три негови собствени имота, така и от пренаемането на още шест имота. Като доказателства са приложени разписки за получени парични преводи чрез системата Изипей АД, общо на стойност 25 474,40 лв. В тях е отбелязано основание получаване на пари в брой , без конкретизация (например наем или нощувка ). Част от преводите са извършени от съпругата на жалбоподателя Р. А., и от З. Г., като общата сума е в размер на 8 350 лв., така документално обоснованите постъпления възлизат на 17 124,40 лв. ( 25 474,40 лв. 8 350 лв.) При съпоставка на приобщените към ревизионната преписка свидетелски показания по досъдебно производство 291/ 23г. по описа на Отдел Икономическа полиция - Пловдив, пр. 4398/23г. по описа на Окръжна прокуратура-Пловдив, от които се установява, че не са отчетени сумите, които свидетелите твърдят, че са заплатили лично и на ръка на Н., без посредничеството на платежна система, правилно решаващият състав е констатирал, че само З. Г. е извършила плащане чрез Изипей (180 лв.), докато останалите лица В. А., З. И., В. А. и Е. Б. не фигурират като наредители в предоставените разписки. С оглед на тези обстоятелства вярно съдът приема, че общият размер на доходите от предоставени под наем имоти за краткосрочно пребиваване са на стойност 17 870лв., от които следва да бъде приспадната сумата в размер на 180лв., заплатена от З. Г. съгласно платежни документи на Изипей АД (тъй като се приема за декларирана от Ф. А.) и се изчислява сума в размер на 17 690лв. недеклариран доход за 2022г. Предвид гореизложеното, правилно Административен съд- Пловдив е коригирал подхода на ревизиращия екип за изчисляване на сумарен доход от отдаване под наем на недвижими имоти за сумарен времеви период, като е счел, че същият не кореспондира със събраните по делото доказателства, в които се съдържат данни за конкретно заплатени суми от определени лица към Н., за ползваните от тях недвижими имоти, в конкретен времеви период на 2022г. По изложените съображения, касационният съд намира, че обжалваното решение в неговата цялост е правилно. Като е достигнал до законосъобразни правни изводи, административният съд е постановил, без да допусне процесуални нарушения, обосновано и законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2 от АПК. С оглед изхода на спора на ревизираното лице като ответник по касационната жалба на данъчната администрация следва да му се присъдят разноски в размер на 839 лева, а на НАП като ответник по касационната жалба на ревизираното лице се дължат разноски в размер на 1 220, 75 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,