Решение № 13393 от 10.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8386/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Директора на Областна дирекция Земеделие Силистра, срещу Решение 744 от 27.06.2024г., постановено по адм. дело 37/2024г. на Административен съд Силистра. Твърди се, че съдебното решение е неправилно и незаконосъобразно, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствени правила, като се излагат доводи за неговата немотивираност. Иска отмяната му и постановяване на ново решение, с което се отхвърли жалбата срещу процесната заповед. Претендира разноски. В съдебно заседание не се явява и не се представлява. Ответникът по касационна жалба С. А. Н., чрез адв. Добрев, в писмен отговор и съдебно заседание, взема становище за неоснователност на касационната жалба и претендира присъждане разноските направени пред ВАС. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред административния съд е заповед РД 05-01-18 от 07.02.2024 г., издадена от Директора на Областна дирекция Земеделие /ОДЗ/ Силистра, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 108 от Закона за държавния служител /ЗДСл/, считано от 08.02.2024 г., е прекратено служебното правоотношение между страните поради съкращаване на длъжността заемана от С. А. Н. - главен експерт в ОДЗ Силистра, Главна дирекция Аграрно развитие (ГДАР), с придобит ранг V старши. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, но при несъответствие с материалния закон и неговата цел. За да достигне до този извод, съдът е приел, че прекратяването на служебното правоотношение е извършено на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл поради съкращаване на длъжността. Преценил, че в тази хипотеза, следва да се провери дали процесната длъжност, като нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания, не съществува или ако е запазена, е намален броят на служителите, ангажирани с нейното изпълнение. След анализ на събраните по делото доказателства, установил, че в ГДАР до 07.02.2024 г. са били заети 12 длъжности, колкото са заетите длъжности и след тази дата, но по старото длъжностно разписание в тази дирекция е имало четири заети длъжности главен експерт, три заети длъжности старши експерт, както и една заета и една свободна длъжност младши експерт. В новото длъжностно разписание, след съкращаване на длъжността на жалбоподателката, остават заети три длъжности главен експерт, три длъжности старши експерт, но вече е налице заемане и на двете длъжности младши експерт. На свободната длъжност младши експерт е бил назначен служител, който до този момент е изпълнявал длъжността инспектор в същата дирекция, като преназначаването му е станало след 20.01.2024 г., т. е. след като директорът на ОДЗ-Силистра вече е изпратил предложението за промяна в длъжностното разписание за одобрение от министъра за земеделието. Констатирал, че длъжностните характеристики на С. Н. за длъжността главен експерт и на назначеният служител на длъжността младши експерт, имат сходни и съпоставими функции, свързани с набиране, въвеждане, обработка и предоставяне на статистическа информация. Двете длъжности имат и почти идентични изисквания за заемането им, като разликата е във въведеното изискване за професионален опит за длъжността главен експерт, каквото няма за длъжността старши експерт. Измежду длъжностните характеристики на четирите лица, заемащи длъжността главен експерт в ГДАР до 07.02.2024 г., са налице съществени разлики в предвидените задължения, като задълженията на Н. се доближават до тези на назначеният служител на длъжността младши експерт, но съществено се разминават със задълженията на останалите двама главни експерти. Съдът установил и, че до промяната в длъжностното разписание числеността на персонала в ОДЗ Силистра е 46 души, като вакантни са били 11 длъжности, а след промяната му числеността на заетите лица е нараснала на 48 души, а незаетите длъжности са намалели до осем. Въз основа на тези фактически констатации, съдът извел правни изводи, че с оглед сходството на задълженията на Н. с тези на новоназначения младши експерт не може да се счете, че е намален броят на служителите, ангажирани с изпълнение на длъжността и не е налице посоченото материалноправно основание за издаване на заповедта. На следващо място извел извод, че оспорената заповед противоречи и на целта на закона. В отклонение от принципа за добросъвестно, разумно и справедливо упражняване на правомощията, предвиден в чл. 6, ал. 1 от АПК, органът по назначаването не е премахнал вакантната бройка за длъжността младши експерт в ГДАР, а назначил на нея лице, като е съкратил позицията на Н.. В същото време и при наличие на толкова незаети длъжности, които е можело да бъдат съкратени с цел въвеждане на длъжностното разписание в съответствие с приетите промени в Устройствения правилник на областните дирекции Земеделие, съкращаването на заета позиция, съпроводено с назначаване на нов служител, който да изпълнява същата дейност, сочи по-скоро на предприета промяна в длъжностното разписание с цел освобождаването на конкретното лице, което е в разрез с принципа на съразмерност, регламентиран в чл. 6 от АПК, както и с принципите, регламентирани в чл. 18 от ЗДСл. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. При изяснена фактическа обстановка, в резултат на правилен и обоснован анализ на доказателственият материал по делото, първоинстанционния съд е извел съответни на материалния закон правни изводи, които напълно се споделят от касационната инстанция и в условията на чл.221, ал.2, изр. второ от АПК не следва да бъдат преповтаряни. Напълно обоснован е изводът, че служебното правоотношение на Н. е прекратено в нарушение на предвидените в ЗДСл предпоставки за това. Не е установен императива на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл - не е налице реално намаляване на броя на щатната численост и съкращаване на длъжността заемана от Н., тъй като последната като нормативно определена позиция и като система от функции, задължения и изисквания продължава да съществува и органът не доказва, че има намаляване или пренасочването им към други нови длъжности в друг отдел, което води до извода, че няма реално съкращаване на щата.Вярно е, че съкращаването на щатни бройки несъмнено е право на органа по назначаване в съответната администрация. То обаче, следва да се упражнява само за постигане на по-доброто администриране и оптимизиране на работата като дейността се възложи на по-малко на брой, но поквалифицирани служители, какъвто не е настоящият случай. С оглед горното, обжалваното пред касационната инстанция съдебно решение е правилно и законосъобразно, наведените с касационната жалба отменителни основания са неоснователни, поради което същото следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, своевременно направената от ответника по касация претенция за присъждане на разноски по настоящото дело, следва да бъде уважена, в доказаният ѝ размер от 2400 /две хиляди и четиристотин/ лева, договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат, съобразно представен договор за правна защита и съдействие и списък по чл. 80 от ГПК във вр. с чл. 144 АПК и при липса на възражение за неговата прекомерност от страна на касатора. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение