Решение № 12503 от 5.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7583/2011 г.
ВАСIV отделение05.10.2011 г.докладчик т Румяна Монова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 94 от 28.04.2011 г., постановено по адм. д. № 72/2011 г. на Административен съд - Стара Загора. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 12503 от 5.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7583/2011 г., IV о., докладчик председателят Румяна Монова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба подадена от Диана Георгиева Славова от гр. Стара Загора, против решение № 94 от 28.04.2011 г., постановено по адм. д. № 72 от 2011 г. на Административен съд - Стара Загора, с което е отменена заповед № РД-25-67/17.01.2011 г. на кмета на община Стара Загора за изменение на плана на новообразуваните имоти за землището на с. Ново село, общ. Стара Загора, като е променен регистърът към ПНИ в частта му за имот № 64.134. Доводите за отмяна на решението са за неправилно приложение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторката твърди, че неправилно съдът е счел за нарушение неуведомяването на заинтересованите лица, тъй като в ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ такъв ред не е изрично предвиден. Оспорва изводът на съда, че е налице спор за материално право, тъй като нотариалният й акт за собственост на процесния имот е съставен преди този на реституираните лица, като отделно от това ЗСПЗЗ дава приоритет на ползвателите пред бившите собственици. От тук приема, че въпросът със собствеността е изяснен и правилно кметът с процесната заповед е наредил изменение на ПНИ в тази част. Ответната страна Кметът на община Стара Загора не е взел становище по касационната жалба. Ответниците Танка Стоянова Димитрова, Михаил Иванов Стоянов, Радка Иванова Трингова и Жечка Митева Върбанова, чрез процесуалния си представител адв. Пламен Кордов в подробно писмено възражение от 27.05.2011 г. изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, четвърто отделение, като взе предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд Стара Загора е било образувано по жалба на Танка Стоянова Димитрова, Михаил Иванов Стоянов, Радка Иванова Трингова и Жечка Митева Върбанова против Заповед № РД-25-67/17.01.2011 г. на Кмета на община Стара Загора, с която е изменен планът на новообразуваните имоти за землището на с. Ново село, общ. Стара Загора. С обжалваното решение съдът е приел, че оспорената заповед е постановена в нарушение на изискванията по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК за форма и съдържание на административния акт, в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Приел е, че в обжалваната заповед не са изложени никакви фактически и правни основания и по-точно липсват мотиви относно наличието на някое от условията по § 4к, ал. 8, т. 1 - т. 5 от ПЗР на ЗСПЗЗ за изменение на влезлия в сила ПНИ. На следващо място административният съд е приел, че обжалваната заповед е издадена при съществени нарушения на регламентираните в АПК административно-производствени правила, тъй като липсват каквито и да е било доказателства за уведомяване на основание чл. 26, ал. 1 от АПК на заинтересовани лица по см. на чл. 15, ал. 1 от АПК за започването на производството и за осигуряване на възможност да участват в същото. Доколкото в ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ няма специална регламентация, дерогираща прилагането на общите правила на АПК, за водещия производството административен орган съществува задължението по чл. 26, ал. 1 от АПК за уведомяване на заинтересованите лица. Прието е, че административният орган не е изпълнил и задължението си по чл. 35 от АПК да издаде заповедта след като обсъди всички факти и обстоятелства от значение за случая. Въз основа на събраните по делото доказателства и установената фактическа обстановка съдът е приел, че в случая не е била налице нито една от законово регламентираните материалноправни предпоставки за изменението на влязъл в сила план на новообразуваните имоти. Изведено е, че в хода на проведената административна процедура не е установено по никакъв начин идентичност на новообразуван имот № 64.134 с имот № 351, м. "Разклона", в землището на с. Ново село, за който наследодателят на Диана Славова е признат за собственик с констативен нотариален акт № 187 от 31.10.1995 г., том VIII, дело № 5587/1995 г. Прието е, че тъй като правоимащото лице не е подало своевременно възражение по надлежния ред срещу обявения проект, не е обжалвало одобрения план на новообразуваните имоти и последният е влязъл в сила, отстраняването на непълнотите и грешките в плана в т. ч в регистъра към плана чрез изменението му по административен ред, е възможно единствено при условие, че не е налице спор за материално право. Административният съд е приел, че в настоящия случай такъв е налице и до разрешаването на гражданскоправния спор по общия исков ред, е недопустимо извършването на промени в плана и в регистъра на имотите. Настоящият съдебен състав счита, че атакуваното решение е правилно и при постановяването му не са допуснати нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и данните по делото, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Старозагорският административен съд правилно е посочил, че нормата на § 4к, ал. 8 от ПЗР на ЗСПЗЗ включва пет самостоятелни хипотези, групирани в т. 1 - т. 5. В конкретния случай е безспорно, че не е конкретизирано правното основание за издаване на оспорената заповед, поради което не може да се установи дали то съответства на действителната фактическа и правна обстановка. В обстоятелствената част на процесната заповед не е вписано и конкретно фактическо основание. Непосочването на фактическите и правни основания за издаването на акта нарушава от една страна правото на защита на засегнатите от акта лица, които са лишени от възможността да научат какви са фактите, мотивирали административният орган за приложи една или друга правна норма, а от друга-мотивите дават възможност и на съда да извърши проверката за законосъобразност на акта. Отделно от това, както правилно е констатирал административният съд, неуведомяването на заинтересованите лица за процесното административно производство е съществено нарушение, доколкото участници в спорното административно правоотношение - наследниците на лицето, на което е отреден и записан имот № 64.134 по влезлия в сила ПНИ, са били лишени от признатата и гарантирана им от закона възможност да участват в тази фаза на административния процес. Административният съд е изложил пространни мотиви за незаконосъобразността на оспорената заповед, които настоящият състав на ВАС напълно споделя и не намира за необходимо да приповтаря. Правилно е прието от съда, че в случая е налице спор за материално право, поради което административният орган, който не е компетентен да го разрешава, не следва да извършва промяна на влезлия в сила ПНИ преди разрешаването му по общия исков ред. По изложените съображения, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното съдебно решение не страда от твърдяните с касационната жалба пороци и като правилно следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, четвърто отделение
Цитирани разпоредби
1- чл. 4