Решение № 118 от 6.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6028/2015 г.

Решение № 118 от 6.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6028/2015 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Красно село против решение № 1085 от 26.02.2015 г., постановено по административно дело № 9767/2014 г. по описа на Административен съд - София-град, с което е: 1) отменена като незаконосъобразна заповед № 547 от 18.08.2014 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" (ДСП) - Красно село, потвърдена с решение № РД-01-426 от 12.09.2014 г. на директора на Регионалната дирекция за социално подпомагане (РДСП) - София-град; 2) разпоредено връщане на преписката на административния орган за постановяване на нов акт съобразно мотивите на съдебното решение. По съображения за неправилност, относими към касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК - нарушение на материалния закон, се иска отмяна на атакувания съдебен акт. Ответникът по касация не изразява становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - София-град е била заповед № 547 от 18.08.2014 г., издадена от длъжностно лице при Дирекция "Социално подпомагане" - Красно село, надлежно упълномощено за целта от директора на дирекцията, с която за детето Кирил Кирилов Чупетловски е отказана добавка за социална интеграция по чл. 42, ал. 2, т. 4 от Закона за интеграция на хората с увреждания (ЗИХУ) за балнеолечение и/или рехабилитационни услуги. Отказът е обоснован от административния орган с това, че не е изпълнено условието на чл. 28, ал. 1 от ППЗИХУ (Правилник за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания), изменен с ПМС № 169/26.06.2014 г., обн. ДВ бр. 55 от 4.07.2014 г., защото обектът, в който е извършено балнеолечение или рехабилитационни услуги, не отговаря на стандартите на Наредба № 30 от 2004 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Физикална и рехабилитационна медицина". За да уважи жалбата, с която е бил сезиран, първоинстанционният съд е приел, че оспорената пред него заповед е материалнонезаконосъобразен акт (отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК), защото при издаването й органът не е изтълкувал и приложил правилно нормата на чл. 42г, ал. 1 от ЗИХУ. Оспореното пред настоящата инстанция съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна, адресат на заповедта. Обжалваното решение не страда и от такива пороци, които биха обусловили неговата отмяна. Решението на Софийския градски административен съд, с което жалбата до него е уважена, е правилно по своя резултат, който е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби. Въз основа на приложената административна преписка и на надлежно събрания доказателствен материал в хода на съдебно-административното производство пред първата инстанция (т.е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорения акт на администрацията) решаващият съдебен състав е извел обоснован извод за незаконосъобразност на процесната заповед. Детето Кирил Кирилов Чупетловски е лице с трайно увреждане 90% (диагноза "детски аутизъм") с определена чужда помощ и отговаря на изискванията на чл. 42г, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 42, ал. 1 и ал. 2, т. 4 от ЗИХУ. По делото има данни (медицинско направление), че Чупетловски е насочен от лекар за провеждане на морелечение и рехабилитация, като по време на престоя му в хотел "Бисер" в ММЦ "Приморско" (където е бил придружаван от майка си Искра Иванова) в периода 12.07.2014 г. - 19.07.2014 г. той е бил включен в група от 56 лица - аутистични личности и техните придружители, с които е проведена таласотерапия и социална рехабилитация от сертифициран рехабилитатор, предоставен чрез медицински център на територията на ММЦ "Приморско". За извършените разходи е представен на ДСП - Красно село разходооправдателен документ - фактура от 18.07.2014 г. Няма спор по делото относно установеното в административното производство, че хотел "Бисер" в "Приморско клуб" ЕАД (ММЦ "Приморско") не е регистриран като лечебно заведение по реда на чл. 39 и сл. от Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ) и няма сключен договор с такова заведение за осъществяване на медицински дейности, включени в специалността "Физикална и медицинска рехабилитация". От фактическа и правна страна не се спори и че е упражнено право на месечна добавка за социална интеграция по чл. 42, ал. 2, т. 4 от ЗИХУ, която се изразява в това, че хората с трайни увреждания имат право на месечна добавка за балнеолечение и рехабилитационни услуги. Добавката по чл. 42, ал. 2, т. 4 от Закона за интеграция на хората с увреждания, представлява парични средства, които допълват собствените доходи и са предназначени за покриване на допълнителни разходи за балнеолечение и рехабилитационни услуги. Разпоредбата на чл. 42г, ал. 1 от ЗИХУ определя кръга на лицата, сред които са и децата с определени вид и степен на увреждане, на които добавката по чл. 42, ал. 2, т. 4 се предоставя веднъж годишно при наличие на медицинско направление от лекар-специалист. На основание ал. 2 от чл. 42г, ал. 1 от ЗИХУ лицата с трайни увреждания с определена чужда помощ получават двойния размер на добавката по ал. 1 за покриване на разходите за един придружител, ако ползват такъв. Съгласно изменението на разпоредбата на чл. 28, ал. 1 от ППЗИХУ, влязло в сила от 4.07.2014 г., добавката по чл. 42, ал. 2, т. 4 от ЗИХУ се изплаща при извършено балнеолечение или рехабилитационни услуги в обекти, отговарящи на стандартите по Наредба № 30 от 2004 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Физикална и рехабилитационна медицина". В процесния случай обаче административният орган незаконосъобразно се е позовал на посоченото изменение на разпоредбата на чл. 28, ал. 1 от ППЗИХУ, за да постанови отказа си за изплащане на търсената добавка. Разпоредбата на чл. 15 от ЗИХУ разграничава две разновидности на рехабилитацията по смисъла на закона: медицинска и социална. Съгласно алинея 4 "социалната рехабилитация" се състои в създаване на умения за водене на самостоятелен живот чрез рехабилитация на зрението, слуха и говора, двигателна рехабилитация, психологична помощ, предоставяне на социални услуги и други дейности. От данните по делото личи, че през осемдневния престой на детето на територията на ММЦ "Приморско" е проведена именно социална рехабилитация по смисъла на чл. 15, ал. 4 от ЗИХУ. Извършени са действия, насочени към стимулиране на двигателната активност на детето, което е със степен на увреждане 90% с чужда помощ, предоставени са били социални рехабилитационни услуги, които са го подпомогнали физически, интелектуално и психически и които са осигурили възможност за промяна на живота му към по-висока степен на независимост (§ 1, т. 5 от ДР на ЗИХУ). Извършените дейности са по естеството си рехабилитационни и по-конкретно - дейности за социална рехабилитация, като от значение в случая е, че съответните процедури са извършени, а за изхода на спора е без значение дали обекта, в който са предоставени, отговаря на условията на Наредба № 30 от 2004 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Физикална и рехабилитационна медицина". Извършена е социална рехабилитация, за която е платена определена цена, както за конкретен брой леглодни, така и за храната, консумирана по време на престоя. Извършването на разхода е доказано с представената фактура. Налице е основанието по чл. 42, ал. 2, т. 4 от ЗИХУ за получаване на добавка, която да покрие допълнителните разходи за рехабилитационни услуги, получени от детето, още повече поради това, че освен социалните рехабилитационни услуги детето е имало възможност да се възползва и от таласотерапия (морелечение), съгласно лекарското му предписание. От горното явства, че тезата, която се силаеше да докаже касатора, не може да бъде кредитирана. Изложеното обуславя правилността на преценката на Софийския градски административен съд за незаконосъобразност на процесната заповед, която страда от порока по чл. 146, т. 4 от АПК. Правилно първоинстанционният съд е приел, че отказът на административния орган по отношение на исканата добавка, обоснован с липса на покриване на изискванията на чл. 28 от ППЗИХУ - няма регистрирано лечебно заведение за осъществяване на лечебна дейност по "Физикална и рехабилитационна медицина", не е съобразен със закона. Като е отменил оспореният пред него административен акт и е постановил изпращане на преписката на административния орган за решаване на въпроса при спазване на дадените указания, Административен съд - София-град е постановил правилно решение. Посоченото касационно основание за отмяна не е налице, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,