Решение № 8621 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1264/2016 г.

Решение № 8621 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1264/2016 г., IV о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, във връзка с чл. 30, ал. 8 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/ и чл. 459, ал. 8 от Изборния кодекс /ИК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Е. С. Р., чрез процесуалния му представител адвокат Г. Г., против решение № 18/18.01.2016 г. постановено по адм. дело № 11/2016 г. на Административен съд-М., с което е отменено като незаконосъобразно решение № 195/29.12.2015 г. на Общинска избирателна комисия-В. и преписката е върната на органа за произнасяне при спазване на указанията, дадени в мотивите на решението на съда. В касационната жалба са наведени доводи за неправилност на решението, като необосновано, в противоречие с приложимия материален закон и при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, по които се претендира отмяната му и присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът - Общинска избирателна комисия-В., редовно призован, не изразява становище по жалбата. Ответникът - Т. Н. Б. оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага, че правилно съдът е установил наличие на материалноправните предпоставки по чл. 30, ал. 4, т. 2 ЗМСМА, предвид наличието на влязла в сила присъда по НОХД № 746/2013 г. на РС - Лом за престъпление от общ характер по чл. 234, ал. 1 във вр. с чл. 55 НК, по което на Е. Р. е наложено наказание 4 м. лишаване от свобода, което изпълнение е отложено за срок от 3 години. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 459, ал. 8 от Изборния кодекс /ИК/, поради което е допустима, а разгледана по същество - неоснователна по следните съображения: С решение № 18/18.01.2016 г. по адм. дело № 11/2016 г. на Административен съд-М. е отменено като незаконосъобразно решение № 195/29.12.2015 г. на Общинска избирателна комисия-В. /ОИК/, с което е постановено решение за отхвърляне по смисъла на чл. 85, ал. 4, изр. второ ИК. Решението на ОИК-В. е във връзка с постъпило писмо от Централната избирателна комисия с приложена справка за съдимост на Е. С. Р., общински съветник в община В. за предприемане на действия по чл. 30, ал. 4 ЗМСМА. С обжалваното решение съдът е приел, че са налице предпоставките, но не е изпълнена процедурата по чл. 30, ал. 4, т. 2 ЗМСМА, с оглед представената по делото справка за съдимост, от която се установява осъждането на Р. по НОХД № 746/2013 г. за умишлено престъпление от общ характер на "лишаване от свобода" за 4 /четири/ месеца и е отложено изпълнението на наказанието с изпитателен срок от 3 /три/ години. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, четвърто отделение счита възраженията на касационния жалбоподател за неоснователни. Съобразно чл. 168, ал. 1 АПК, първоинстанционният съд е преценил всички доказателства по делото и доводите на страните по свое убеждение и е основал решението си върху приетите от него за установени фактически обстоятелства, изцяло в съответствие с приложимия материален закон и неговата цел. Административният съд обективно е установил фактите по делото относими към преценката на материалноправните предпоставки за предсрочно прекратяване на пълномощията на общински съветник. Съгласно чл. 30, ал. 4, т. 2 ЗМСМА, пълномощията на общински съветник се прекратяват предсрочно и когато съветникът е осъден с влязла в сила присъда на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер. Решаващият съд е съобразил влязла в сила присъда, по която общинският съветник Е. Р. е осъден за умишлено престъпление от общ характер на лишаване от свобода, в резултат на което правилно е приел, че са били налице материалноправните предпоставки за постановяване на решение на ОИК при условията на горепосочената разпоредба. Обосновани и законосъобразни са и направените от съда изводи за липсата на мотиви относно отказа на ОИК-В. за прекратяване на пълномощията на касатора, а обстоятелството, че не са постигнали необходимото мнозинство не е мотив и не съдържа фактически и правни съображения защо се е стигнало до съответното решение. Неоснователно е възражението на касатора, че срокът по чл. 459 ИК има преклузивен характер, а оттам и че късното уведомяване на ОИК за наличието на предпоставките за постановяване на решение по смисъла на чл. 30, ал. 2, т. 4 ЗМСМА, препятства възможността такова да бъде издадено впоследствие. Решението на ОИК-В. е постановено след приключването на изборния процес и след обявяване на лицата, избрани за общински съветници в Общинския съвет В.. Следователно не могат да намерят приложение нормите на ИК относно дейността на ОИК. След като има решение за избор на общински съветници, решенията на ОИК се вземат в производството по реда на ЗМСМА, а не по ИК. Не намира правно основание и доводът, че след като изтърпяването на наложеното наказание "лишаване от свобода" е отложено при условията на чл. 66, ал. 1 НК, то изключва приложимостта на чл. 30, ал. 2, т. 4 ЗМСМА, предвид липсата на визирано от законодателя изключение в посочения смисъл. В процесната хипотеза, без правно значение е и обстоятелството, че присъдата е влязла в сила преди провеждането на изборите за общински съветници и кметове, което не променя несъвместимостта на качеството общински съветник с лице, осъдено за умишлено престъпление от общ характер на "лишаване от свобода", за което няма настъпила реабилитация. По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не са налице отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което и обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение