Решение № 9315 от 3.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5477/2014 г.

Решение № 9315 от 3.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5477/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационните жалби на министъра на регионалното развитие, подадена чрез процесуалния му представител юрисконсулт Пламен Кованджиев и областния управител на Област София, против решение № 1756/7.02.2014 г. постановено по адм. дело № 12626/2012 г. на Върховния административен съд, трето отделение. Касаторите излагат доводи за недопустимост и неправилност на постановения съдебен акт, поради допуснато при постановяването му противоречие с материалния закон. По подробно изложените в жалбите съображения претендират обезсилване на решението на тричленния състав на ВАС, а в отношение на евентуалност - отмяната му и постановяване на нов акт по съществото на спора, с който да бъде отхвърлена жалбата, подадена пред първата инстанция. Ответникът - Кооперативен съюз "Национален съюз на трудово-производителните кооперации" - гр. София, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационните жалби и претендира като допустимо и правилно, съдебното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за основателност на касационните жалби, по изложени съображения за недопустимостта на жалбата, срещу акта на министъра на регионалното развитие и благоустройството, а оттам и на образуваното по нея съдебно производство пред Върховния административен съд, трето отделение, налагаща обезсилване на постановения съдебен акт. Върховният административен съд, в настоящия Петчленен състав на Първа колегия, като взе предвид наведените касационни основания и доказателствата по делото приема, че жалбите са подадени от легитимирани лица в законоустановения срок, поради което са допустими, а разгледани по същество - основателни. Преценявайки допустимостта на атакуваното решение, настоящата инстанция приема, че е недопустимо, като постановено по жалба срещу административен акт, който не подлежи на оспорване, по следните съображения: Адм. дело № 12626/2012 г. по описа на Върховния административен съд, трето отделение е образувано по жалбата на Кооперативен съюз "Национален съюз на трудово-производителните кооперации", срещу заповед № РД-02-14-1997/8.08.2012 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството. С последната е отказано да бъде отписан от актовите книги на имотите - публична държавна собственост, недвижим имот с площ 95 033 кв. м, ведно с изградените в него сгради, подробно описан в акт за публична държавна собственост № 06024/1.06.2006 г., утвърден от областния управител на област София, по искане предявено на основание § 26 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за кооперациите /ПЗР ЗИД ЗК/. За да отмени заповедта като незаконосъобразна, Върховният административен съд, трето отделение приема, че жалбата е допустимо подадена срещу подлежащ на оспорване акт, засягащ законни интереси на кооперативния съюз, както и че актът е издаден в противоречие с приложимия материален закон, тъй като в него са обсъждани предпоставките по чл. 78, ал. 1 от Закона за държавната собственост, а не тези, на приложимата в случая разпоредба на § 26 ПЗР ЗИД ЗК. Производството пред тричленния състав на Върховния административен съд е недопустимо, като образувано по жалба, срещу отказ на министъра на регионалното развитие и благоустройството /понастоящем министър на регионалното развитие/ да уважи предявено от кооперативен съюз, искане с правно основание § 26 ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за кооперациите /ПЗР ЗИД ЗК, обн. ДВ, бр. 41/2007 г./. Съгласно последната разпоредба, кооперациите, изградили сгради и постройки със свои средства имат право да предявят искане за деактуването им ведно с прилежащите към тях терени пред държавата или общината. При липсата на уреден в нормата, специален ред за разглеждане на исканията за деактуване на кооперациите и кооперативните съюзи, правилно съдът е приел, че са приложими общите правила на чл. 78 и чл. 79 от Закона за държавната собственост, определящи включително компетентността на сезирания орган. Това обаче налага извода, че само по себе си, позоваването на правилото на чл. 78, ал. 1 ЗДС, не опорочава постановения акт, противно на застъпеното от първоинстанционния състав становище. Актуването на чужд имот като държавен, респективно - отказът на министъра на регионалното развитие и благоустройството /сега министъра на регионалното развитие/, да разпореди отписването на недвижим имот от актовите книги за държавна собственост, по същността си представлява отричане на претендираното от жалбоподателя пред първата инстанция, право на собственост върху този имот, което може и следва да бъде защитено по общия исков ред, а не по реда на административното съдопроизводство. В този смисъл са изричните разпоредби на чл. 79, ал. 3 от Закона за държавната собственост и чл. 113, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост, предвиждащи общият исков ред, като единствен способ за защита в случаите на наличен спор за материално право. Това означава и, че с постановяване на отказа за деактуване не се преклудира възможността отново да бъде поискано деактуване на имота, след успешно проведен от кооперативния съюз иск за собственост. Във връзка със съображенията, изложените от тричленния състав на ВАС, в подкрепа на направения извод за допустимостта на жалбата, следва да се отбележи, че текстът на § 26 ПЗР ЗИД ЗК не дава основание да се приеме, че с него е допуснато изключение от горепосочените общи правила, съгласно които редът за защита на адресата на отказ за деактуване на имот, е исков. Актуването, респективно деактуването на недвижими имоти от актовите книги за държавна собственост, нямат конститутивен характер, от тях не възникват права и задължения, нито се засягат права и законни интереси, тъй като записването или отписването на имоти от актовите книги не създава, нито прекратява право на собственост върху тези имоти. В този смисъл, заповедта на министъра на регионалното развитие да бъде отписан недвижим имот от актовите книги за държавна собственост, е вътрешнослужебен акт, пораждащ права и задължения единствено за подчинените му органи по актуването на държавната собственост, но не и за граждани, организации или други административни органи. След като актуването и деактуването на имоти като държавна собственост представлява вътрешнослужебна дейност, от която не възникват самостоятелни вещни права, нито се засягат права или законни интереси на отделни граждани или организации, обжалваният отказ няма характера на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК. Но дори да се приеме, че е именно такъв акт, то предвид естеството на обективираното в него волеизявление и последиците му, защитата срещу него може и следва да бъде осъществена по общия исков ред, с оглед изричното правило на чл. 79, ал. 3 ЗДС. Поради това, тричленният състав на Върховния административен съд, трето отделение, е следвало да остави без разглеждане, като недопустима, жалбата на Кооперативен съюз "Национален съюз на трудово-производителните кооперации", срещу заповед № РД-02-14-1997/8.08.2012 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, с която е отказано да се отпише от актовите книги на имотите - държавна собственост, имот с площ от 95 033 кв. м, находящ се в гр. София, местността "НПЗ - Средец", квартал 11, район "Красна поляна", ведно с изградените в него сгради, футболен стадион "Септември" с площ от 22 763 кв. м и две тренировъчни игрища, за който е съставен АПДС № 06024/1.06.2006 г., и да прекрати образуваното по нея производство, при наличието на предпоставките по чл. 159, т. 1 АПК. Като не е сторил това, първоинстанционният състав е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено на основание чл. 221, ал. 3 АПК. Водим от горното, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия,