Решение № 6345 от 13.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6754/2009 г.

Решение № 6345 от 13.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6754/2009 г., V о., докладчик председателят Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на "Софиягаз" ЕАД, гр. София, против решение № Ц-09/01.04.2009 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), с което на дружеството, считано от 01.04.2009 г., при продължителност на регулаторния период до 2011 г., включително, са били утвърдени цени без ДДС за пренос на природен газ през газоразпределителната мрежа, цени без ДДС за снабдяване с природен газ от краен снабдител и цени без ДДС за присъединяване на потребители към газоразпределителната мрежа. Жалбоподателят твърди, че оспореното решение е незаконосъобразно поради противоречието му с материалноправните норми на енергийното законодателство, неспазване на предписаната от закона форма и на принципите на административния процес за истинност, бързина, процесуална икономия, последователност и предвидимост. Моли за отмяната му и връщане на преписката за ново разглеждане. Ответната страна - ДКЕВР, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата. Жалбата е подадена в срок и е допустима. За да се произнесе по съществото й настоящият състав на Върховния административен съд, взе предвид следното: Със заявление вх. № Е-15-02-16/16.10.2008 г. "Софиягаз" ЕАД е поискало да бъдат утвърдени цени за пренос на природен газ през газоразпределителната мрежа, цени за снабдяване с природен газ и цени за присъединяване на потребители към газоразпределителната мрежа за териториите на Столична община, СОР Банкя и община Божурище. Към заявлението били приложени справки за цените за всяка една година от регулаторния период 2008-2011 г. и бизнес план за периода 2008 г. -2011 г. На 04.12.2008 г. работната група внесла доклад по искането за утвърждаване на цени, в който била анализирана информацията, предоставена от "Софиягаз" ЕАД. В доклада е посочено, че в заявлението дружеството е включило в цените за разпределение на природен газ недовзет приход в размер на 9 906,699 хил. лв., който е образуван за периода 2003-2006 г. Отбелязано, е че не е налице основание за извършване на корекция въз основа на недовзет приход по смисъла на чл. 4, ал. 3 от Наредбата за регулиране на цените на природния газ, тъй като такава корекция е приложима единствено в хипотеза на изтекъл ценови или регулаторен период, спрямо който е бил приложен метода на регулиране "горна граница на цени", а в конкретния случай този метод се прилагал за първи път, при образуване на цените за новия регулаторен период. На проведено закрито заседание на 08.12.2008 г. ДКЕВР приела доклада на работната група и насрочила разглеждането му в открито заседание на 16.12.2008 г. "Софиягаз" ЕАД депозирало писмено възражение относно констатациите в доклада. На проведеното открито заседание докладът на работната група бил обсъден, като жалбоподателят посочил, че за периода 2006 г. - 2007 г. е осъществявал дейността по лицензията на нерегулирани цени, като продавал на цените, определени за първия регулаторен период, поради непроизнасяне от страна на регулаторния орган по подадените заявления. Изразено било несъгласие и със заключението, че прилагането на метода "горна граница на цените" за първи път представлява пречка за корекцията на цените с недовзет приход от предходния регулаторен период. На 04.03.2009 г. ДКЕВР е приела проект за решение относно заявлението на "Софиягаз" ЕАД за утвърждаване на цени за пренос на природен газ, цени за снабдяване и цени за присъединяване на потребителите към газоразпределителната мрежа. На 17.03.2009 г. било проведено обществено обсъждане на проекта на решението. На закрито заседание на 01.04.2009 г., в състав 13 члена на комисията, с тринадесет гласа "за", от които пет от членовете на комисията със стаж в енергетиката, ДКЕВР приела оспореното решение. Цените били одобрени при прилагането на метода "горна граница на цените". Решението е взето от компетентния административен орган по чл. 21, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката, действал в законен състав и с необходимото мнозинство, при спазване на производствените правила по чл. 25 - чл. 33 от Наредбата за регулиране на цените на природния газ. Решението е постановено в съответствие с материалноправните норми на Закона за енергетиката и Наредбата за регулиране цените на природния газ. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че през месец април 2006 г. по повод заявление за изменение на лицензиите на територията на Столична община и СОР Банкя, "Софиягаз" ЕАД депозирало заявление в ДКЕВР за утвърждаване на единни цени в двата района и бизнес план за периода 2006-2010 г. През месец септември 2006 г. регулаторния орган е издал на жалбоподателя обща лицензия за разпределение и снабдяване с природен газ, приел е бизнес плана, но не е утвърдил предложените цени. На 10.12.2007 г. "Софиягаз" ЕАД е внесло ново заявление за утвърждаване на цени за пренос и снабдяване с природен газ и за присъединяване на потребители към газоразпределителната мрежа, в което е включен недовзет приход в размер на 9,906 млн. лв., изчислен за предишния регулаторен период 2003-2006 г. По това заявление също не е налице произнасяне. Посочения недовзет приход е включен и в заявлението, по което е постановено оспорено решение, както и в приложения актуализиран бизнес план за периода 2007 -2011 г., одобрен от регулаторния орган. Безспорно по делото е, че в определените цени не е включен недовзетия приход за периода 2003-2006 г. С назначената по делото съдебно-икономическа експертиза е установено, че цените са изчислени в съответствие с изискванията на Наредбата за регулиране на цените на природния газ и Указанията за образуване на цените за пренос на природен газ през газоразпределителните мрежи и за снабдяване с природен газ от краен снабдител при регулиране на газоразпределителните дружество чрез метода "Горна граница на цени" (Указанията), като не е отчетен недовзетия приход. Същността на този метод, е че с него се определя цена за първата година от регулаторния период, която впоследствие ежегодно се актуализира, като се отчита инфлацията и ефективността на предприятието (чл. 3 и 3.1 от Указанията). Цената за първата година от регулаторния период се образува въз основа на утвърдените прогнозни необходими годишни приходи съгласно чл. 9 и утвърденото прогнозно количество природен газ за продажба (чл. 18-20 от Наредбата за регулиране на цените на природния газ). Недовзетият/надвзетият приход представлява разлика между реалните приходи на предприятието за даден период и коригирания необходим приход за същия период, изчислен по одобрена методика. Недовзетия приход се формира при неизпълнение на прогнозираните и планирани продажби или при тяхното преизпълнение - надвзет приход и зависи в най-голяма степен от изпълнението на плана за продажби и в по-малка степен от извършените нови инвестиции за определен период. Съгласно чл. 26, ал. 1 от Наредбата за регулиране на цените на природния газ за извършване на регулаторен преглед, към заявлението за утвърждаване на необходими приходи, цени и тарифни структури лицензиантите следва да представят информация за предходен 12 - месечен отчетен период, наречен базисна година. В този смисъл е и чл. 5 от Указанията. Съгласно определението по § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на Наредбата за регулиране на цените на природния газ, "базисна година" е предходната календарна година или 12-месечен период, предхождащ внасянето на предложението за цени, за който енергийното предприятие счита, че е оправдано да бъде използван при изчисленията за целите на ценообразуването за следващия регулаторен период. Следователно предоставена от дружеството информация относно недовзет приход за 2003 - 2006 г., не се включва в обхвата на преценката на регулаторния орган. Фактът, че ДКЕВР не се е произнесла по две предходни заявления на жалбоподателя за утвърждаване на цени, в които е бил включен недовзетия приход за посочения период, не обосновава нито приложението на чл. 4, ал. 3 от Наредбата за регулиране на цените на природния газ, нито пък е основание за незаконосъобразност на оспореното решение, тъй като по предходните заявления е налице влязъл в сила мълчалив отказ по смисъла на чл. 58 от АПК. Жалбоподателят е заявил недовзет приход при ежегодното актуализиране на цените в рамките на регулаторния период, позовавайки се на данните за изпълнение на инвестиционната си програма и за доставените през газоразпределителната мрежа обеми природен газ, но ДКЕВР не се е произнесла в законоустановения срок. Формиран е мълчалив отказ, който не е обжалван и е влязъл в сила. При това положение при определяне на цената за следващия регулаторен период не може да бъде взет предвид заявения недовзет приход, тъй като признаването на недовзет приход представлява компенсация за нереализирани приходи за предходен период. Тази компенсация не може да се извърши с механичното й прехвърляне за следващия регулаторен период, който е доминиран от нов метод на ценообразуване. Отказвайки да вземе предвид размера на недовзет приход за изтеклия регулаторен период при утвърждаването на новите цени, Държавната комисия за енергийно и водно регулиране законосъобразно се е позовала на чл. 4, ал. 3 от Наредбата за регулиране на цените на природния газ. С изменението на Наредбата за регулиране на цените на природния газ ( ДВ, бр. 64 от 2007 г.) е било отменено прилагането на метода "нетна настояща стойност" и като основни методи на ценово регулиране са били въведени методите за регулиране чрез стимули "горна граница на цени " и " горна граница на приходи" заедно с метода "норма на възвръщаемост на капитала ". Нормата на чл. 4, ал. 3 от Наредбата за регулиране на цените на природния газ предвижда, че при прилагането на методите за регулиране чрез стимули, при всеки ценови и/или регулаторен период необходимите годишни приходи и/или цените могат да бъдат коригирани въз основа на недовзетия/надвзетия приход, дължащ се на разлики между прогнозни и действителни ценообразуващи елементи от предходния ценови или регулаторен период, по методика, утвърдена от комисията. Освен това посочената норма е диспозитивна, от което следва, че в рамките на оперативната самостоятелност на административния орган е възложена преценката дали да извърши корекция на цените въз основа на недовзетия/надвзетия приход. От изложеното се налага извода, че оспореното решение е постановено в съответствие с материалноправните разпоредби, а доводите на жалбоподателя за противното са неоснователни. Твърденията за нарушаване на основаните принципи на АПК също са неоснователни. Регулаторния орган не е допуснал нарушение на чл. 7, ал. 1 и 2 от Административнопроцесуалния кодекс, съдържащ предписание за установяване на действителните факти от значение за случая и за подлагането им на преценка при постановяване на административния акт. При постановяване на оспореното решение е извършен регулаторен преглед, както и анализ и оценка на отчетната и прогнозната информация, предоставена от енергийното предприятие, и утвърждаване на прогнозните необходими приходи заедно с цените за лицензираната дейност. Не са нарушени и принципите на чл. 11 от АПК за бързина и процесуална икономия. Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че процедурата по одобряване на цените е стартирала с подаване на заявлението от 03.04.2006 г. и е приключила на 01.04.2009 г. Както бе посочено по-горе по предходните две заявления е налице мълчалив отказ, а оспореното решение е постановено по подаденото заявление от 16.10.2008 г., което изрично е отбелязано в административния акт. Не е налице и нарушение на принципите на последователност и предвидимост, регламентирани в чл. 13 от АПК. От обстоятелството, че регулаторният орган е одобрил бизнес плана на дружеството за периода 2007 -2011 г. не следва, че ДКЕВР трябва да признае недовзетия приход, след като не са налице установените за това в закона изисквания. Позоваването на решение № Ц-63/3012.2009 г. на ДКЕВР, с което са утвърдени цени на продажба на природния газ от обществения доставчик на потребители, присъединени към газопреносната мрежа за I-во тримесечие на 2010 г., е неоснователно. От една страна посоченото решение не е предмет на съдебен контрол в настоящото производство, поради което съдът не може да се произнесе относно неговата законосъобразност. От друга страна приспадането на недовзет приход е извършено на база законодателна промяна на чл. 17, ал. 8 от Наредбата за регулиране на цените на природния газ (ДВ бр. бр. 2 от 8.01.2010 г., в сила от 30.12.2009 г.) във вр. с § 5 от ПМС 325/30.12.2009 г., които са относими към цените при продажба на природен газ от обществения доставчик на крайните снабдители и на потребители, присъединени към газопреносната мрежа и не е действала към момента на постановяване на оспореното решение. Неоснователни са и твърденията в писмената защита на жалбоподателя, че оспореното решение е издадено в нарушение на предписаната от закона форма. Същото съдържа както фактическите основания за издаването му, така и правното основание. С оглед на изложеното съдът намира, че оспореното решение е постановено от компетентен орган, в предписаната от закона форма, в съответствие с материалноправните норми и целта на закона, като при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, поради което жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. Искането на ДКЕВР за присъждане на направените по делото разноски е неоснователно, тъй като същото не е направено своевременно - до приключване на устните състезания или в писмената защита. Ето защо разноски не следва да се присъждат. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Върховният административен съд, пето отделение,