Решение № 4536 от 8.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13163/2020 г.

Решение № 4536 от 8.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13163/2020 г., II о., докладчик председателят Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на В. М., Р. М. и Л. М. - правоспособен юрист, и е против решение № 4220/27 юли 2020 г., постановено по адм. д. № 5595/2019 г. по описа на Административен съд София град. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбите на Р. М. и Л. М. за процесуално недопустими поради просроченост, а тази на В. М. за допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, последната е неоснователна. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от В. М., Р. М. и Л. М. против заповед № 18-2772/14 март 2019 г. на началника на СГКК София, с която на осн. чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР е отказано изменение на КККР на гр. Банкя, СО, състоящо се в нанасяне на част от имот № 2003 от кв. 12 от кадастрален план, изработен през 1961 г., одобрен със Заповед № РД-02-14-92/1987 г., с изменение на имот с идентификатор № 02659.2194.1548, по приложената скица- проект № 15-468270/26 септември 2017 г. Съдът е оставил без разглеждане жалбите на Р. М. и Л. М. като недопустими и е прекрати производството по отношение на тях и е отхвърлил жалбата на В. М. като неоснователна. В прекратителната част на решението, имаща характер на определение, е посочено, че същото може да се оспори в 7-дневен срок от съобщаването му на страните. Видно от приложените разписки, Р. М. и Л. М. са уведомени за съдебния акт на 10 август 2020 г., а жалбите им пред Върховния административен съд са подадени на 24 август 2020 г. (л. 5 от делото), извън предвидения срок по чл. 230 АПК. Поради това същите са недопустими поради просроченост и следва да бъдат оставени без разглеждане, а производството по делото в тази част да се прекрати. За изчерпателност следва да се посочи, че доказателства, удостоверяващи невъзможност за подаване на жалбите в срок, не са представени нито пред първата, нито пред касационната инстанции. В останалата част, по отношение на В. М., решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си, решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства, е достигнал до верни правни изводи. Безспорно е налице спор за материално право, което е основание за отказ за издаване на заповед за промяна на КК и КР. Исканото изменение на КККР се изразява в нанасяне на имот, който засяга части от имот, отразен в КККР като собственост на заинтересованите страни при изрично направени възражения. При спор за материално право в случаите, когато се иска изменение на кадастралната карта (граници) е налице основание за отказ, докато спорът не бъде решен по общия исков ред, в какъвто смисъл е разпоредбата на чл. 54, ал. 2 ЗКИР. Влязлото в сила съдебно решение, придружено от проект за изменение, е основание за изменение на кадастралната карта по реда на чл. 53а, т. 1 ЗКИР. При този изход на спора, разноски на ответниците не се дължат. Поисканите разноски за производството пред първата инстанция са присъдени с обжалваното решение, а пред касационната инстанция не са представени доказателства за извършаването на такива. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба на В. М. - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав