Решение № 10771 от 8.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 1426/2023 г.

Производството е по реда на чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. Рогов от гр. Добрич, срещу решение 414/06.12.2022 година на Административен съд гр. Добрич по адм.д. 469/2022 година, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка РД-14-2994/03.08.2022 г., издадена от директора на Регионална дирекция Автомобилна администрация Русе, в частта по т. 2, с която на основание чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. б и ал. 2, т. 3 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП) му е определена принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС) и контролния талон към него - до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година. Релевира касационни основания по чл. 209, т.3 от АПК необоснованост и неправилно приложение на материалния закон. Несъответстващ на доказателствата по делото бил изводът на съда, че Рогов е взел пари за превоза на пътниците. Между тях имало уговорка единствено за заплащане на разходи по пътуването. Осъществено било споделено пътуване, а не обществен превоз на пътници. Показанията на пътниците били противоречиви, като същите си кореспондирали единствено в частта за разделяне на разходите за пътуването след извършването му. Фактическата обстановка не била установена, което препятствало правото на защита на Рогов. На самостоятелно основание касаторът твърди, че приложената мярка не съответствала на целта на закона, тъй като нарушението било преустановено преди прилагането й. А срокът бил непропорционален на преследваната от закона цел, която в случая се доближавала до тази на наказанието. Прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да се отмени заповед за прилагане на принудителна административна мярка РД-14-2994/03.08.2022 г., издадена от директора на Регионална дирекция Автомобилна администрация Русе, в частта по т. 2. Ответникът, директорът на Регионална дирекция Автомобилна администрация Русе, не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съдебният състав на Върховен административен съд приема, че същата е подадена в срока по чл. 211, ал.1 от АПК, от страна с правен интерес. Производството пред Административен съд гр. Добрич е образувано по жалба на Д. Рогов от гр. Добрич, срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка РД-14-2994/03.08.2022 г., издадена от директора на Регионална дирекция Автомобилна администрация Русе, в частта по т. 2, с която на основание чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. б и ал. 2, т. 3 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП) му е определена принудителна административна мярка (ПАМ) временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС) и контролния талон към него - до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година. За да отхвърли жалбата на Рогов срещу оспорения индивидуален административен акт, съдът е приел, че същият е издаден от компетентен орган, във валидна писмена форма, при спазване на процедурата по издаването му, правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона. Съдът е установил съответстваща на доказателствата по делото фактическа обстановка, която се споделя от касационната инстанция. Дадените в хода на проведеното административно производство сведения от превозваните лица са свидетелстващ документ. Същите са подписани от тях, както и от снелия ги служител на ИААА. Съгласно чл. 39, ал. 1 от АПК обясненията и сведенията представляват допустими от закона доказателствени средства. По силата на чл. 44, ал. 1 и 2 АПК административният орган може да изисква сведения от неучастващи в производството лица, когато това е нужно за изясняване на съществени факти и обстоятелства от значение за производството, и те не могат да бъдат установени по друг начин, като сведенията се дават писмено, подписват се от лицата, които са ги дали, и се приподписват от административния орган или от определен от него служител. В настоящия случай цитираните изисквания са спазени, което обосновава извод, че сведенията на превозваните от Рогов лица представляват редовно събран в хода на административното производство доказателствен източник. Съгласно чл. 171, ал. 1 от АПК доказателствата, събрани редовно в производството пред административния орган, имат сила и пред съда. Същите се ползват с формална и материална доказателствена сила, която обвързва съда. Жалбоподателят в първоинстанционното производство не е ангажирал доказателства, които да докажат неистинност на събраните сведения от превозваните лица. Неоснователно е касационното оплакване за недоказаност на процесното нарушение поради посочването в заповедта за прилагане на мярката на различен брой лица (5 превозвани лица) от тези, на които са снети сведения три. Превозът и само на едно лице срещу заплащане без необходимия лиценз е достатъчно, за да обоснове прилагането на принудителна административна мярка, каквато е процесната. В случая едно от лицата в автомобила е пътувало срещу заплащане, а други две от тях са имали уговорка с Рогов да си разделят разходите за гориво за превоза от България до Германия, което по естеството си съставлява икономическа облага за водача по смисъла на § 1, т. 56 от ДР на ЗАвтП. Първоинстанционният съд правилно и съответно на събраните доказателства е приел, че Рогов е управлявал лек автомобил превозвайки пътници до Р. Германия срещу заплащане, без да разполага с изискуемите документи, удостоверяващи нормативно признатата по реда на ЗАвтП възможност да извършване на обществен превоз на пътници. В този смисъл и обуславящият приложението на процесната ПАМ юридически факт, съдържащ се в хипотезата на приложената правна норма, се явява осъществен. От съдържанието на правната норма на чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. б от ЗАвтП, както правилно е приел административния съд, е видно, че органът действа при условията на обвързана компетентност, което означава, че при установяване на фактическите основания, предвидени в хипотезата на правната норма, той няма право на свободна преценка дали да приложи ПАМ или не, а е длъжен да издаде административен акт с указаното от закона съдържание. Видно от изложеното доводите на касатора за неосъществяване на елементите на фактическия състав на нарушението, заради което е приложена процесната принудителна мярка са неоснователни. Съдът правилно е установил фактите по делото, направил е въз основа на тях обосновани фактически изводи, правилно е тълкувал и приложил материалния закон Неоснователни са възраженията на касатора досежно срока и целта на мярката: Както правната доктрина, така и съдебната практика на Върховния административен съд възприемат като разграничителен критерий за принудителните административни мерки тяхното непосредствено предназначение. Този критерий изразява в най-голяма степен предметната им същност. Съгласно чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), мерките се прилагат "за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях". Видно е, че този критерий е в основата на посоченото законодателно решение, което обособява принудителните административни мерки в три отделни групи - а именно мерки, насочени към предотвратяване на административни нарушения (превантивни), такива, чието предназначение е да се преустановят започнали, но недовършени административни нарушения (преустановителни), и мерки, насочени към отстраняване на вредните последици от вече извършени нарушения (възстановителни). Мярката по чл. 106, ал.1, т. 4, б. б ЗАвтП притежава качествени характеристики както на превантивна, така и на преустановителна ПАМ. Това е така, тъй като безспорно с нея се преустановява факта на извършване на нарушението от страна на водача. Мярката обаче има и качествените характеристики и на превантивна мярка, с оглед обществената значимост на законосъобразното извършване на автомобилните превози, която се намира в правопропорционална зависимост с реалната и непосредствена опасност за живота и здравето на българските граждани, в случай на нарушение, засягащо тези законови изисквания. Отнемането на притежаваното от водача-нарушител СУМПС по принцип осуетяват възможността на това лице да извърши друго нарушение, поставящо в риск описаните по-горе обществено значими и правно защитени блага. Преследваната от законодателя превантивна цел се отразява и на начина, по който е определен срокът на действие на процесната ПАМ. Продължителността на неблагоприятното засягане на правната сфера на адресата зависи единствено и само от неговата воля да отстрани нетърпимото от закона несъответствие. Така опасността от засягане на припознатите от законодателя като важни и в този смисъл нуждаещи се от предвидената защита обществени интереси ще отпадне с предприемането на действия по привеждане на превозвача в съответствие с приложимата нормативна регламентация, тъй като надлежното му регистриране ще го постави в обективна невъзможност да извърши отново нарушение, представляващо основание за прилагане на процесната ПАМ. Фактът на регистрацията ще направи безпредметно постигането на легитимната законова преустановителна и превантивна цел, продиктувана от необходимостта от защита именно срещу извършването на подобни нарушения. Ето защо е предвиден и относително определен срок, който съдържа прекратително условие, състоящо се в отстраняване на нарушението. Дали и кога ще настъпи последното, зависи единствено от волята и активността на адресата, както и от свързаните с регистрационното производство действия на компетентната администрация. От друга страна, в съответствие с принципа за съразмерност, е предвиден краен 12-месечен срок, с настъпването на който, независимо от отстраняване на нарушението, се прекратява неблагоприятното въздействие върху адресата, за да се гарантира, че същият няма да бъде засегнат в по-голяма от необходимото степен. Предвид гореизложеното, обжалваното съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал.2 от Административнопроцесуалния кодекс съставът на Върховния административен съд