Решение № 115 от 6.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 795/2016 г.

Решение № 115 от 6.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 795/2016 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на В. С. В. от гр. Л., обл. П., срещу решение № 551 от 02.12.2015 г., постановено по адм. д. № 805 по описа за 2015 г. на Административен съд - П., с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 2153-14-19/10.09.2015 г. на Директора на ТП на НОИ - П. и потвърденото с него разпореждане № 5/02.06.2015 г. на ръководител пенсионно осигуряване при ТП на НОИ - П. Изложени са оплаквания за неправилност на обжалваното съдебно решение. О. Д. на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, гр. П., е оспорил касационната жалба в писмено възражение. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - П. е решение № 2153-14-19 от 10.09.2015 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - П. и потвърденото с него разпореждане № 5 от 02.06.2015 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване, с което на В. С. В. от гр. Л., обл. П., е отпусната социална пенсия за инвалидност по чл. 90а, ал. 1 от КСО в размер на 124.30 лв., считано от 11.02.2015 г., след което тази пенсия е спряна на основание чл. 95, ал. 1, т. 4 от КСО предвид обстоятелството, че от 2007 г. лицето получава пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 4 от КСО в размер на 258.55 лв. Решението на Административен съд - П., с което жалбата е отхвърлена като неоснователна, е постановено при правилно прилагане на разпоредбата на чл. 95, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 101, ал. 1, т. 4а от КСО. Законосъобразно съдът е приел, че лицата, които получават лична пенсия за осигурителен стаж и възраст от ДОО, не могат да получават социални пенсии от държавния бюджет, несвързани с трудова дейност. Административното производство е започнало по заявление на В. С. В. с вх. № МП30269/28.05.2015 г. за отпускане на социална пенсия за инвалидност по чл. 90а от КСО въз основа на приложеното влязло в сила експертно решение № 1879 от заседание 083 на ТЕЛК, втори състав, към "УМБАЛ д-р Г. Странски" ЕАД, проведено на 12.05.2015 г., с определена степен на трайно намалена работоспособност поради общо заболяване 75 на сто пожизнено. На основание чл. 90а, ал. 1 от КСО (нов - ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) право на социална пенсия за инвалидност имат лицата, навършили 16-годишна възраст, с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане повече от 71 на сто. Жалбоподателят има право на социална пенсия за инвалидност по чл. 90а от КСО, но по силата на чл. 101, ал. 1, т. 4а от КСО (редакция - ДВ, бр. 107 от 2014 г.) тази пенсия не може да се кумулира с друг вид пенсия, в случая пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 4 от КСО. На изплащане подлежи пенсията за осигурителен стаж и възраст, която е значително по-висока по размер. Налице е основанието по чл. 95, ал. 1, т. 4 от КСО за спиране на социалната пенсия за инвалидност, тъй като по силата на чл. 101, ал. 1, т. 4а не се следва изплащането й. Възраженията за неправилно определяне на размера на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст са неотносими към предмета на административното производство, което е образувано по заявление за отпускане на социална пенсия за инвалидност. Влезлите в сила разпореждания по чл. 98 от КСО за отпускане на пенсии за осигурителен стаж и възраст могат да бъдат изменени от органа, който ги е издал, по реда и на основанията, предвидени в чл. 99, ал. 1 от КСО. Като е приел, че оспорените актове са законосъобразни и е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, Административен съд - П. е постановил правилно решение. При неустановени касационни основания за отмяна обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,