Решение № 7933 от 22.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2974/2020 г.

Решение № 7933 от 22.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2974/2020 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Иванова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие"/ДФ3/, чрез юрисконсулт Димитрова, срещу решение № 2039 от 25.03.2019 г. постановено по адм. д. № 7854 по описа на Административен съд София град за 2016 г. С атакуваното решение по жалба на "Сами мийт БГ" ЕООД е отменен акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 01-2600/3954 от 21.06.2016 г. издаден от Изпълнителния Директора на ДФЗ. Според касатора решението е неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон, необоснованост и като постановено при съществено нарушение на съдопроизвоствените правила. Съдът е приел, че "Сами мийт БГ"ЕООД не е населило животновъдният обект, определен за подпомагане до 31.03.2016 г., както и към момента на извършената проверка по административен ред – 28.04.2016 г. с договорения брой патета. Прието е също така, че не са налице форсмажорни обстоятелства, които да са препятствали осъществяването на договорената дейност. Въпреки тези констатации крайният извод на решаващият състав е, че е налице частично изпълнение, но не е отчетено обстоятелството че това изпълнение не удовлетворява кредитора в лицето на ДФЗ. Неправилни и в противоречие с горните факти е изводът на съда, че липсват мотиви на административния акт, които препятстват преценката осъществявана от съда. В касационната жалба се поддържа, че в хода на съдебния процес са станали известни всички факти и обстоятелства, които са наложили извод, че от страна на бенефициента не са изпълнени договорните и нормативни задължения. Неправилно, съдебният състав при постановяване на решението се позовава само на първоначално изслушаната съдебно-техническа експертиза въпреки, че е оспорена от страна на процесуалния представител на административния орган. Възразява се и срещу изводите на съда, че "към момента на издаване на разрешението за строеж, не е било задължително обектът да е присъединен към електрическа компания, тъй като този факт е ирелевантен за годността на обекта. От значение е момента, към който обекта е следвало да функционира". Според касатора липсата на електричество в обекта не позволява нормално осъществяване на дейността по отглеждане на патета, както и поддържането на технологичните температури. От констатациите на вещите лица трите помещения за отглеждане на патета са в обективна невъзможност да функционират по предназначение и това е доказано в хода на процеса. Липсват мотиви в съдебното решение относно това защо не се кредитират изготвените експертизи на в. л. Б., в. л. Н. и в. л. Ц. Необосновано АССГ е приел, че обектът функционира по предназначение. От изслушаните по делото експертизи е установено, че по проект следва да бъде създаден затворен цикъл, но в конкретния обект не може да бъде поддържан такъв. Оспореното решение съдържа вътрешно противоречиви извод, тъй като се приема, че е налице неизпълнение, но не е обсъдено прилагането на чл. 51, ал. 2 от Наредба № 8/03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяна на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Модернизиране на земеделски стопанства" от Програмата за развитие на селските райони за периода от 2007 до 2013 г. /за краткост Наредба № 8/03.04.2008 г./. Неоснователно е и приетото от решаващият състав, че неизпълнението касае само периода от 31.03.2016 г. до 08.05.2016 г. При постановяване на решението АССГ не е обсъдил нито приложения като част от административната преписка контролен лист, нито показанията на разпитаните по делото свидетели. В подкрепа на твърдението, че обектът не функционира според неговото предназначение е и обстоятелството, че същият не е регистриран като животновъден обект по реда на чл. 137, ал. 6 от ЗВМД. Не е допуснато и соченото нарушение на съдопроизвоствените правила, като е издаден АУПДВ, а не решение за финансова корекция по ЗУСЕСИФ. Разпоредбата на чл. 9б от ЗПЗП е неприложима към заварените производства, за които изрично е предвидено, че се довършват по досегашния ред. Въз основа на горните твърдения се иска решението да бъде отменено, като бъде отхвърлена жалбата на дружеството. Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции в полза на ДФЗ. Поддържа се и възражение за прекомерност на претендираните разноски от процесуалният представител на ответника. Ответникът "Сами мийт БГ"ЕООД, в отговор по касационната жалба изразява становище, че решението е правилно и законосъобразно. Първоинстнационният съд е обсъдил всички писмени и гласни доказателства събрани по делото. След преценката им и фактическите констатации е достигнал до правилния извод, че в обжалваният административен акт липсват мотиви относно правното и фактическо основание за постановяването му. От мотивите на акта, както правилно е приел АССГ не се обосновава извод, че изцяло изплатената субсидия по договор за финансова помощ 23/121/05720 от 26.04.2013 г. е недължимо платена и следва да бъде възстановена. Претендира присъждане на разноски съгласно приложен списък и доказателства за плащането им. Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор изразява становище, че касационната жалба е процесуално допустима, но неоснователна. Обосновано е прието от АССГ, че актът за установяване на публично държавно вземане е издаден при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, което е самостоятелно основание за неговата отмяна. Предлага решението да бъде оставено в сила. Върховен административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК и съобрази становищата на страните намира следното: Касацинната жалба е подадена от надлежна страна, в законовоустановения срок и срещу акт, който подлежи на инстанционна проверка, поради коет ое процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебен контрол пред АССГ е бил Акт за установяване на публично държавно вземане/АУПДВ/№ 01-2600/3954 от 21.06.2016 г. издаден от Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие"/ДФ3/, с който поради неизпълнение на задълженията по чл. 48, ал. 1, т. 1 и т. 4 от Наредба № 8/03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяна на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Модернизиране на земеделски стопанства" от Програмата за развитие на селските райони за периода от 2007 до 2013 г. и по т. 4. 23, б. "а" и б. "г" от Договор за отпускане на безвъзмездна финансова помощ № 23/121/05720 от 26.04.2013 г. по мярка 121 "Модернизиране на земеделски стопанства" – Птицеферма за отглеждане на патици в землището на с. Живково, общ. Ихтиман. Със заявка вх. № 23/121/05720301 от 15.10.2015 г. е поискано от "Сами мийт БГ" ЕООД окончателно плащане на сумата по сключения договор за подпомагане. Във връзка с искането е извършена проверка за изпълнение на дейностите, като при посещението на място длъжностните лица са приели, че инвестицията е извършена. Съставен е констативен протокол. Тъй като не са били представени при подаването на заявката за плащане, в последствие на административния орган са представени удостоверение за регистрация на животновъден обект № 233/08.12.2015 г., както и удостоверение за въвеждане в експлоатация на обекта № 26/05.12.2015 г. издадено от Гл. Архитект на Община Ихтиман. Към 18.12.2015 г. в обекта е имало заселени 300 бр. патици, като въз основа на съставените констативни протоколи, приложените допълнително документи и удостоверения е оторизирана заявката за плащане и на дружеството е изплатена изцяло финансовата помощ, за която кандидатства. При проверка на финансирания обект, извършена в периода от 25.04.2016 г. до 28.04.2016 г. е установено, че в стопанството има само 1700 бр. патици, не са извършени всички видове СМР, оборудването е доставено и монтирано в обекта, но не е въведено в експлоатация и не се използва съобразно одобрения проект. Въз основа на това, с писмо изх. № 01-2600 от 18.05.2016 г. на основание чл. 26 от АПК, дружеството е уведомено, че спрямо него е открито производство по издаване на АУПДВ, мотивирано с твърдения за неизпълнение на нормативни и договорни задължения. С издаденият АУПДВ е установено публично държавно вземане, представляващо недължимо плащане по договора в размер на 1 409 079. 80 лв., главница и лихва, след изтичане на 14 дневен срок, считано от датата на получаване на акта. При постановяването на обжалвания съдебен акт, решаващият състав на АССГ приел, че в АУПДВ, са посочени две нарушения на задълженията по Договор № 23/121/05720 от 26.04.2013 г. и Наредба № 8/03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяна на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Модернизиране на земеделски стопанства" от Програмата за развитие на селските райони за периода от 2007 до 2013 г. Те са свързани с това, че бенефициерът е нарушил поетите задължения подпомаганите активи да се използват по предназначение, както и да не се преустановява подпомаганата дейност в рамките на период от пет години. Според мотивите на оспореното съдебно решение, в АУПДВ са посочени фактически установявания, които касаят само първата предпоставка. По отношение на твърдението, че е преустановена подпомаганата дейност не са изложени фактически констатации. Следователно нарушенията на нормативните изисквания по чл. 48, ал. 1, т. 1 и т. 4 от Наредба № 8/03.04.2008 г. и договореното в т. 4. 23, б. "а" и "г" от Договора за предоставяне на финансова помощ не са мотивирани от фактическа страна. Констатациите към които препраща АУПДВ са общи, тъй като не са конкретно описани липсващите СМР, което препятства надлежното провеждане на съдебния контрол относно законосъобразността на АУПДВ. Обсъждайки по същество доказателствата по делото, съдът е приел, че обекта не е населен с необходимият брой патета в уговорения срок, като за неизпълнението на поетия ангажимент не е налице форсмажорно обстоятелство. Въпреки това, административният орган е допуснал съществени нарушения на административно-производствените правила и на приложимия материален закон, които са основание актът да бъде отменен и делото, като преписка да бъде върнато на административния орган за ново произнасяне. При издаването на акта административният орган изобщо не е изложил мотиви относно прилагането на чл. 51, ал. 2 от Наредба № 8/03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяна на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Модернизиране на земеделски стопанства" от Програмата за развитие на селските райони за периода от 2007 до 2013 г., относно степента и продължителността на неизпълнението. От събраните по делото доказателства се установява, че към 08.05.2016 г. капацитетът на обекта е бил запълнен и според заключението на в. л. К. е възможно заложените в бизнес-планът цели да бъдат постигнати. В този контекст не са обсъдени и неизпълнените СМР. Дали съотношението между неизпълнение и изпълнение на СМР е толкова голямо, че да обосновава връщане на цялата платена сума за подпомагане. Друго нарушение допуснато от административния орган е това, че при издаване на процесния АУПДВ не е приложен чл. 70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕСИФ. В нарушение на този закон, не е издадено решение за финансова корекция по чл. 73 от ЗУСЕСИФ. Едва влязло в сила решение за финансова корекция би било основание за издаване на АУПДВ при установена нередовност на изплатените средства от ДФЗ. Този ред не е спазен, поради което АУПДВ следва да се отмени. Решението е неправилно. Основателни са твърденията на касатора, че в обжалвания съдебен акт съдържа противоречиви мотиви. От една страна съдът е приел, че е налице неизпълнение на договорните задължения поети от бенефициера, тъй като обектът не е населен с необходимият брой животни към 31.03.2016 г. Обосновал е и извод за липса на форсмажорни обстоятелства, препятстващи изпълнението на поетите ангажименти, обсъждайки подробно приложимите правни норми. А от друга е приел, че мотивите на АУПДВ не позволяват осъществяването на ефективен съдебен контрол. Неоснователно е прието от АССГ, че преди издаването на процесния АУПД, В е следвало да бъде издадено решение за финансова корекция по чл. 73 от ЗУСЕСИФ. По делото не е спорно, че сумата по договора за финансово подпомагане е изплатена изцяло. Следователно приложима е разпоредбата на чл. 76, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, съгласно чиято редакция към момента на издаване на АУПДВ гласи, че след окончателно плащане по проект, неизвършените финансови корекции са публично вземане съгласно чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК. От доказателствата по делото е видно, че плащането по договор № 23/121/05720 от 26.04.2016 г. е едно и е извършено на 23.12.2015 г. Плащането е окончателно и има характер на публично вземане, което се установява с акт за публично държавно вземане, издаден по реда на АПК. Процесният АУПДВ е издаден при спазване на процесуалните правила на АПК и правилно приложение на относимия материален закон. В този смисъл е и практиката на ВАС. /по адм. д. № 1780/2018 г., по адм. д. № 1073/2020 г. и др./ Не се споделят и аргументите на АССГ относно това, че АУПДВ е немотивиран по отношение на степента на неизпълнение на договорените СМР и констатацията за преустановяване на подпомаганата дейност. На стр. 3 от АУПДВ, са посочени конкретно кои СМР не са извършени. Те са вписани и в съставния от проверяващите контролен лист от извършена на място проверка, който е връчен на дружеството. В хода на съдебното производство са изслушани три технически експертизи, относими към извършените на обекта СМР и възможността обектите да бъдат използвани по предназначение. Противно на приетото от първоинстанционният съд, вещите лица по повторната техническа експертиза констатират, че обектът не е присъединен към ел. мрежата и не е изграден предвидения по договор самостоятелен трафопост; сондажният кладенец не е изграден в състояние, което да позволява неговото използване. Т. е. потвърждават недовършените СМР посочени в АУПДВ. От заключението на инженерно-техническата експертиза е видно, че върху помещенията за отглеждане на животните има положен покрив само от ламарина и не е топлоизолиран. Неизпълнението на задълженията поети с договора относно изграждането и оборудването на помещенията в животновъдния обект са пряко свързани с условията за отглеждане на патета, което се извършва при специфични условия и ветеринаро-медицински изисквания. За да приеме, че административният орган не е преценил степента и продължителността на неизпълнение на договора, АССГ се е позовал на заключението на в. л. К., според което: "забавянето е възможно да бъде компенсирано с адекватни мерки в процеса на отглеждане", поради което е възможно пълният капацитет на обекта да бъде достигнат на 08.05.2016 г. Тази хипотетична възможност не представлява изпълнение на поетото задължение от бенефициера обекта да бъде населен с 13 700 бр. патици към 31.03.2016 г. Предвид горното, неоснователно е прието от съда, че са налице съществени нарушения на процесуалните правила при издаване на АУПДВ и същият не съдържа фактически и правни основания. По делото са обсъдени и спорните между страните въпроси, като съдът е приел, че обектът не е населен с необходимият брой патета съгласно договореното и не е налице форсмажорно обстоятелство, което да е основание да отложи изпълнението. Обсъдени са и изслушаните по делото експертизи, като изводите на съда освен за нарушение на процесуалните правила е и относно допуснато нарушение на приложимият материален закон. Делото е изяснено от фактическа страна, съдебният акт не е постановен при съществено нарушение на процесуалните правила, то същият следва да бъде отменен като вместо него се постанови друг по същество на спора, с който подадената срещу АУПДВ жалба следва да бъде отхвърлена. На касационният жалбоподател следва да се присъдят разноски съгласно приложен списък в общ размер на 4 100 лв., съгласно приложен списък на същите и доказателства за тяхното плащане. Водим от горното, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение