Решение № 13018 от 1.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4514/2016 г.

Решение № 13018 от 1.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4514/2016 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от пълномощник на И. Н. Б. и М. А. Б., и двамата от с. Б., общ. "Р.", обл. П., срещу решение № 111/18.01.2016 г., постановено по адм. дело № 2115/2015 г. на Административен съд - П., с оплаквания за неговата неправилност и искане за отмяната му, както и за присъждане на разноски. В съдебното заседание касационните жалбоподатели не се явяват и не се представляват. Ответната страна - Кметът на Община "Р." - град П., се представлява от юрк. П. К., който оспорва жалбата, моли решението да бъде оставено в сила, по съображенията, изложени в отговора по жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав при Второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежни за производството страни, процесуално е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С оспореното решение е отхвърлена жалбата на настоящите касатори против заповед № 582/1.07.2015 г. на ИД Кмет на община "Р." - П., с която, на основание чл. 225а, ал. 1, вр. чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, е наредено на извършителите да премахнат незаконен строеж, представляващ "външна тоалетна", находящ се в УПИ III-35, кв. 33 по РП на вилна зона "Бряновщица", общ. "Р.". Изложени са съображения по всички наведени възражения, като е приета липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаването на заповедта, а по отношение на твърдяната материална незаконосъобразност на акта, е посочено наличието на строеж по смисъла на т. 38, § 5 ЗУТ, построен без строителни книжа, за който не са налице условията за признаване на търпимост по смисъла на § 16 ПР ЗУТ. Решението е правилно, касационни основания за отмяната му не са налице. Пловдивският административен съд, въз основа на точен анализ на доказателствата, е установил обективно фактическата обстановка, предвид което е постановил решение в съответствие с материалния закон и съдопроизводствените правила. Безспорно е, че процесната постройка с обслужващо предназначение, чието премахване е наредено с оспорената заповед, е незаконен строеж, изграден без строителни книжа. Тезата, че същият има статут на търпим такъв, е несъстоятелна. Решаващият съд обосновано е приел, че дори годината на построяването да предхожда 1987 г., останалите предпоставки по § 16 ПР ЗУТ не са налице, тъй като строежът е изпълнен в неурегулирана към този момент територия, поради което не отговаря на изискването да е в съответствие със строителните правила и норми, действали към момента на изграждането му. Това условие не е изпълнено и след урегулирането на територията през 2006 г., и към настоящия момент. Правилна е преценката на съда, че не са приложими и нормите на § 184 и § 127 от ЗУТ, след като липсват подадени заявления за узаконяване в определените срокове, в рамките на които е могло да се извърши преценка налице ли са били условията за това или не, както и, че е недопустим и съгласно правилата и нормите на ЗТСУ (отм.) и ППЗТСУ (отм.) Както по време на изграждането на масивната тоалетна, така и съгласно сега действащата уредба, тя е елемент на жилището и следва да бъде разположена вътре в него. Разпоредбата на чл. 119, ал. 6 от ППЗТСУ (отм.) предвижда, че санитарният възел може да бъде разположен извън жилищната сграда само временно и то тогава, когато липсва водоснабдяване на населеното място, или на съответната му част. По действащата нормативна уредба тоалетната извън жилищната сграда, представлява временен строеж съгласно чл. 46, във връзка с чл. 50, т. 1, б. "г" от ЗУТ, като изграждането й е допустимо само при условията на Г. трета "Устройство на териториите и поземлените имоти", раздел VIII - "Временни строежи", т. е. и двете цитирани разпоредби допускат само временни строежи, какъвто настоящият не е. Оплакванията в касационната жалба не могат да бъдат възприети, след като не разграничават "канализационна мрежа" от "водоснабдяване", с наличието на което законът допуска изключението временно тоалетната да бъде извън жилищната сграда. От друга страна, преценката за търпимост по § 16, ал. 1 ПР ЗУТ изисква паралелна проверка на условията за търпимост - съответствие на изискванията или към момента на изграждането на строежа, или съгласно ЗУТ, каквато именно е извършена в решението и тя е обоснована и правилна. Това, че в обстоятелствената част на заповедта е посочен строеж "дворна чешма" е несъществено несъответствие - техническа грешка, (с оглед издадената друга заповед - № 583/1.07.2015 г., за премахването на този обект). След като на две места в акта обектът, предмет на премахване е посочен правилно, след като е налице позоваване на констативния акт, изготвен за обследване на "външна тоалетна" и в диспозитива е посочена за премахване именно тя, не е налице основание да се признае незаконосъобразност на процесния административен акт, както с основание е прието в решението. Последното, като обосновано и правилно, следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса, на ответната по жалбата страна следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за касационното производство, в размер на 600 лв. юрисконсултско възнаграждение - в минимално предвидения размер за дела по ЗУТ, претендирано своевременно. Воден от тези съображения, Върховният административен съд, Второ отделение,