Решение № 5521 от 12.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 702/2020 г.

Решение № 5521 от 12.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 702/2020 г., II о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на М. Г. и Т. Г., подадена чрез адвокат М. Петрова, против Решение № 6404/30.10.2019 г., постановено по административно дело № 12952/2018 г. по описа на Административен съд – София град, с което е отхвърлена жалбата им с искане за обявяване на нищожността на Заповед № РД-09-50-1899/29.11.2010 г. на Главния архитект на Столична община. В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение, като се оспорват възприетите от съда фактически установявания и правни изводи. Касационните жалбоподатели се представляват от адвокат Петрова, която моли за отмяна на съдебното решение постановяване на друго, с което да се прогласи нищожността на оспорената заповед. Акцентира на възражението за недопустимост на процесното административно производство на основание чл. 27, ал. 2, т. 2 АПК поради наличие на друго административно производство със същия предмет, пред същия орган и с участието на същите страни. Ответникът – Главният архитект на Столична община се представлява от юрисконсулт Димитрова, която оспорва касационната жалба и моли да бъде оставена без уважение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага съдебното решение да бъде оставено в сила, тъй като е правилно и постановено при отсъствие на сочените касационни основания. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на оспорване пред съда по реда на чл. 149, ал. 5 АПК с доводи за нищожност, е Заповед № РД-09-50-1899/29.11.2010 г. на Главния архитект на Столична община, с която на основание § 2, ал. 3 ЗУЗСО, чл. 134, ал. 1, т. 1 и т. 2, във връзка с чл. 134, ал. 2, т. 3 и чл. 135, ал. 6 ЗУТ, служебно е допуснато да се изработи проект за изменение на плана за регулация и застрояването на м. "Бояна", в обхвата на кв. 13 от същия план. Съдът е отхвърлил жалбата, развивайки мотиви за отсъствие на пороци, обуславящи нищожност на оспорената заповед. В хода на проведеното първоинстанционно съдебно производство са събрани относимите писмени доказателства и е изслушано заключение по съдебно-техническа експертиза, въз основа на което са извършени правилни фактически установявания и е проверена валидността на процесната заповед на всички основания по чл. 146 АПК, като възприетите от съда правни изводи се споделят от настоящата инстанция. Правилно е установено, че заповедта е постановена от компетентен орган – Главният архитект на Столична община, надлежно упълномощен за това със заповед на кмета на същата община на основание § 1, ал. 3 ДР ЗУТ. Органът е упражнил предоставеното му правомощие съгласно материалната разпоредба на чл. 135, ал. 5 ЗУТ, като е наредил да се изработи проект за изменение на действащия устройствен план. Спазена е законоустановената форма, тъй като са посочени както правните основания за издаването на акта, така и конкретните факти, които налагат това. Правилно съдът е установил, че не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, още повече такива водещи до нищожност на заповедта. Материалната незаконосъобразност на административния акт по принцип води до неговата унищожаемост, освен когато изцяло е лишен от правно основание, така, че такъв акт с такова съдържание не може да бъде издаден. В случая, безспорно не е налице толкова тежко нарушение, напротив – процесната заповед е съобразена и с материалния закон. Установените по делото факти съответстват на хипотезата по § 2, ал. 3 ПЗР ЗУЗСО, а именно налице е противоречие на предвижданията на действащия устройствен план с предвижданията на Общия устройствен план на Столична община, поради което компетентния орган е допуснал изработването на проект за изменение на този план по общия ред на Закона за устройство на територията. Обоснован е изводът на съда за отсъствие на порок по смисъла на чл. 177, ал. 2 АПК, във връзка с решение, постановено по административно дело № 8355/2009 г. по описа на АССГ, с което е отменен мълчалив отказ на Главния архитект на Столична община, район "Витоша" за издаване на виза в полза на Т. Г. и М. Г., и преписката е върната на органа за ново произнасяне. Разрешения по това дело спор е с предмет, различен от настоящия и не забранява на административния орган служебно да упражни правомощието си по чл. 135, ал. 5 ЗУТ, във връзка с § 2, ал. 3 ПЗР ЗУЗСО. Не е налице и твърдяното от касаторите недопустимо произнасяне поради пречка за това съгласно чл. 27, ал. 2, т. 2 АПК – наличие на друго висящо административно производство със същия предмет, пред същия орган и с участието на същите страни. Налице е изрично произнасяне на ЕСУТ от 22.06.2010 г., с което е предложено на главния архитект да се прекрати процедурата по одобряване на проекта за ЧИЗРП на кв. 13, м. "Бояна", във връзка с изменение на устройствената зона по ОУП на Столична община и да се приложи разпоредбата на чл. 135, ал. 5 ЗУТ, във връзка с § 2, ал. 3 ЗУЗСО. Това решение на помощния орган е послужило като основание за издаване на процесната заповед и е възприето изцяло от административния орган, като независимо, че липсва изричен диспозитив в заповедта за прекратяване на висящо административно производство, очевидна е волята на органа в тази насока. Дори да се приеме, че липсва валидно прекратяване на висящото административно производство, правилен е изводът на съда, за това, че не е налице идентичност в обхвата на двете производствата. Отделен е въпросът, че дори да се приеме наличие на допуснато от органа произнасяне в нарушение на чл. 27, ал. 2, т. 2 АПК, то не би могло да се квалифицира като толкова тежък порок, който да влече нищожност на издадения акт, с оглед на неговото естество, изразяващо се само в допускане на изработване на проект за изменение на плана. С оглед изложените мотиви, настоящата съдебна инстанция счита, че оспореното решение е валидно, допустимо и постановено при правилно приложение на материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, в полза на Столична община следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,