Решение № 15127 от 8.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8745/2020 г.

Решение № 15127 от 8.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8745/2020 г., I о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" – София, срещу решение № 630/27.04.2020 г., постановено по адм. дело № 992 по описа на Административен съд – Благоевград за 2019 г. С оспореното решение е отменен ревизионен акт № Р-22000118003880-091-001/26.02.2019 г., издаден органи по приходите при ТД на НАП – София, потвърден с Решение № 998/11.06.2019 г. на директор на Дирекция "ОДОП" – София при ЦУ на НАП, в частта, с която в тежест на "Т-Спорт" ЕООД е установено задължение по Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКП0/ - корпоративен данък за данъчен период 1.01.2016 г. – 31.12.2016 г. в размер на 6 756, 70 лева и лихва в размер на 1 308, 28 лева, както и е осъдена НАП да заплати "Т-Спорт" ЕООД са разноски в размер на 870 лева. Според касатора решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необосновано. Твърди се, че първоинстанционният съд не е установил фактите и обстоятелствата от значение за решаването на настоящия правен спор, респективно не е приложил законосъобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 2 и чл. 10, ал. 1 от ЗКПО. Възразява се срещу изводите на АС, че процесните фактури издадени от "Лил Транс 7" ЕООД, "Мони74" ЕООД и "Тара-77" ЕООД, отразяват реално извършени от посочените издатели услуги. Основанието за това е само формалното съответствие на съставените счетоводни документи с изискванията на ЗСчет. и тяхното отразяване в счетоводството на ревизираното лице. При липса на други съпътстващи фактурите документи се твърди, че не са налице доказателства, които да установяват реално осъществяване на фактурираните дейности, поради което и неправилно съдът е формирал извод, че е налице документална обоснованост на извършените разходи поради което същите следва да се признаят за данъчни цели. По изложените съображения се иска отмяна на атакуваното решение изцяло, включително и в частта за разноските, като бъде постановено ново, с което да бъде отхвърлена жалбата на дружеството. Претендира се и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът – "Т-Спорт" ЕООД, чрез адв. Петрова, в писмено становище счита касационната жалба за неоснователна. Според аргументите на защитата не са налице отменителни основания, а постановеното решение от АС е правилно като такова следва да бъде оставено в сила. Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор намира подадената касационна жалба за допустима и основателна. Изразява становище, че решението е необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Разпоредбата на чл. 26, т. 2 от ЗКПО е правилно приложена от органите по приходите, поради което постановеният съдебен акт предлага да бъде отменен. Върховен административен съд, състав на първо отделение, като прецени наведените от страните твърдения и извърши проверка на съдебния акт относно неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно изискванията на чл. 218 от АПК, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол. Разгледана по същество е основателна. Предмет на проверка пред Административен съд (АС)– Благоевград, е бил ревизионен акт (РА) № Р-22000118003880-091-001/26.02.2019 г., издаден органи по приходите при ТД на НАП – София, потвърден с Решение № 998/11.06.2019 г. на директор на Дирекция "ОДОП" – София при ЦУ на НАП, в частта, с която в тежест на "Т-Спорт" ЕООД е установено задължение по ЗКПО - корпоративен данък за данъчен период 1.01.2016 г. – 31.12.2016 г. в размер на 6 756, 70 лева и лихва в размер на 1 308, 28 лева С потвърдената част на ревизионният акт на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО е увеличен данъчния финансов резултат на "Т-Спорт" ЕООД за 2016 г. със стойността на отчетените разходи по фактури издадени от "Лил Транс 7" ЕООД, "Мони74" ЕООД и "Тара-77" ЕООД, както са определени и лихви за просрочие. За да отмени РА, съдът е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. След това съдът е възпроизвел установената в хода на ревизията фактическа обстановка. За да приемат, че процесните фактури издадени от "Лил Транс 7" ЕООД, "Мони74" ЕООД и "Тара-77" ЕООД, не отразяват реално извършени от издателите услуги – изработка дрехи на ишлеме, органите по приходите са установили, че нито от доставчиците при извършените им насрещни проверки, нито от ревизираното дружество са представени съпътстващи фактурите документи, като договори, поръчки, приемо-предавателни протоколи, описи, товарителници, пътни листове и доказателства за отчитани разходи за транспорт във връзка с фактурите. При тези фактически установявания, като се е позовал на заключение по назначена ССчЕ за наличие на фактури, доказателства при ревизираното дружество, счетоводното отразяване на фактурите при получателя и последващата реализация на фактурираните услуги, решаващия състав е достигнал до извод, че е налице документална обоснованост на счетоводните разходи по издаваните фактури. Според решаващият състав, неправилно данъчната администрация е приложила хипотезата по чл. 26, т. 2 от ЗКПО, като е увеличила финансовия резултат на дружеството. Неоснователно не били признати разходите по фактурите на "Лил Транс 7" ЕООД, "Мони74" ЕООД и "Тара-77" ЕООД, за данъчни цели, тъй като е налице документална обоснованост на същите. Решението е неправилно. Установените задължения по ЗКПО на ревизираното дружество, са свързани с преобразуване на финансовия резултат с непризнати разходи по фактури издадени от "Лил Транс 7" ЕООД, "Мони74" ЕООД и "Тара-77" ЕООД. Изводите на приходните органи, че по фактурите, издадени от посочените дружества, са отчетени разходи, които не са документално обосновани чрез първичен счетоводен документ, отразяващ и вярно стопанската операция, са останали неопровергани в хода на съдебното производство. Неправилно съдът е приел документална обоснованост на разходите само въз основа представени фактури и доказателства за счетоводното им отразяване от получателя. Трайна е практиката на ВАС, че само въз основа на фактури и доказателства за счетоводното им отразяване от получателя не може да се обоснове извод за реалност на доставките, по които е начислен ДДС. Фактурата е първичен счетоводен документ и като такъв е носител на информация за регистрирана стопанска операция, като няма обвързваща доказателствена сила за съда. Осчетоводяването на фактурите при получателя само по себе си не доказва реалното извършване на услуги, защото представлява удостоверяване на този факти от самото лице, което черпи благоприятни правни последици от осъществяването на твърдяния факт. За целите на данъчното облагане е от значение има ли достатъчно данни за осъществена стопанска операция от регистрирани по ЗДДС данъчни субекти и съответно - начислен данък. В случая доказателства за реални доставки на услуги не са представени, нито в хода на ревизията, нито в съдебното производство, тъй като липсват каквито и да е съпътстващи фактурите документи. Неправилно съдът е приел, че такива са установени със заключението по ССчЕ, след като не са събрани по делото и не са приложени към заключението. Следователно при липсата на доказателства, че реално са извършени доставки по фактурите издадени от "Лил Транс 7" ЕООД, "Мони74" ЕООД и "Тара-77" ЕООД неправилно АС – Благоевград е приел, че е достатъчно само счетоводно същите да са отразени. Правилно в ревизионния акт, предмет на проверка в настоящото производство е преобразуван финансовия резултат на дружеството по ЗКПО, с разходите по фактурите на посочените доставчици. След като е установено, че стопанска операция не е осъществена и фактурите са фиктивни, то не може да се приеме за правилен извода на АС–Благоевград, че неправилно е приложена разпоредбата на чл. 26, т. 2 от ЗКПО. С оглед на горното, обжалваното решение следва да бъде отменено, като бъде постановено друго по същество на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата на ревизираното дружество. Основателна се явява и претенцията на процесуалния представител на касатора за присъждане на разноски. Същите с оглед материалния интерес на делото и на основание чл. 8, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, следва да бъдат определени в общ размер на 1 531 лева, от които 1 466, 49 лв. за юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции и 64, 51 лева за държавна такса за касационното производство. Мотивиран така, Върховен административен съд, състав на първо отделение