Решение № 9263 от 2.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1827/2014 г.

Решение № 9263 от 2.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1827/2014 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Красимира Борисова Кузманова и Кузман Панталеев Кузманов, двамата от гр. София, против решение № 6886 от 11.11.2013 г., постановено по адм. дело № 3944/2012 г. по описа на Административен съд София-град. Касационните жалбоподатели излагат съображения за неправилност на съдебния акт поради постановяването му в нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3, пр. 1 и 2 от АПК. Твърдят, че първоинстанционният съд неправилно е тълкувал разпоредбата на чл. 52, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.), като е приел, че същата урежда абсолютна погасителна давност. Становището на касационните жалбоподатели е, че давността в специалния закон (ЗЗДикср.) не е уредена като абсолютна, а следва да се тълкува в смисъл, че производството пред Комисията за защита от дискриминация (КЗД) се прекратява, ако е образувано след изтичане на три години от извършване на нарушението. Иска се отмяна на решението на административния съд и произнасяне по съществото на спора, при което първоначалната жалба срещу решение № 59 от 5.03.2012 г. на КЗД, в частта му, в която спрямо Красимира и Кузман Кузманови е установена дискриминация от страна на Петър Георгиев, бъде отхвърлена като неоснователна. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение за двете инстанции. Срещу същото решение на Административен съд София-град е постъпила касационна жалба и от Комисията за защита от дискриминация, в която се излагат съображения за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост. В съдебно заседание процесуалният представител твърди, че органът не е допуснал нарушение на разпоредбата на чл. 52, ал. 1 от ЗЗДискр. Иска отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора, с което се отхвърли първоначалната жалба срещу решението на КЗД в установителната му част. Ответникът Петър Михайлов Георгиев, чрез адв. Бармуков, оспорва и двете касационни жалби като неоснователни. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Производството пред КЗД е образувано по жалба от 30.08.2010 г. на касационните жалбоподатели срещу Петър Георгиев, в качеството му на изпълнителен директор на "Енемона старт" АД, гр. Козлодуй, с твърдения за проявено от последния дискриминационно отношение под формата на тормоз по признаци "лично положение" и "семейно положение". В рамките на образуваното административно производство Комисията е приела за установено, че Красимира Кузманова и Кузман Кузманов са били служители в дружеството, представлявано от Петър Георгиев, като, считано от 30.07.2004 г., след обособяването на "Орган за контрол" към "Енемона старт" АД, за негов ръководител е определен Кузманов, а Кузманова - за отговорник по качеството и нормативните документи. През м. септември 2006 г. във връзка с разширяване дейността на фирмата и двамата са преместени дългосрочно в гр. София, като са подписали допълнителни споразумения към трудовите си договори, договори за заем и запис на заповед във връзка с ползваното от тях жилище в гр. София. Събрани са доказатества за това, че в периода след първия планов надзор на ИА "Българска служба за акредитация", състоял се на 26 и 27.10.2007 г. в офиса в гр. Козлодуй. До подаването на молбите за напускането им от 12.03.2008 г. са подложени на груби ежедневни подкани от страна на Петър Георгиев да напуснат наетото от тях жилище, защото било много скъпо за фирмата. След извършения надзор и констатирането на несъотвествия, същият определил работата им като "пълен провал", обвинявал ги в "нехайство", "неизпълнение на служебните си задължения" и в "опит за саботаж на дейността на цялата администрация". На 11.03.2008 г. публично е заявил пред служители на фирмата, че Кузманов и Кузманова са некомпетентни и не могат да ръководят подобни мероприятия, поради което със заповеди от същата дата са отстранени от длъжност, както и изключени от от състава на "Орган за контрол". Горното е мотивирало КЗД с решение № 59 от 5.03.2012 г. на КЗД в оспорената му част, да приеме за установено, че Петър Георгиев, в качеството му на изпълнителен директор на "Енемона старт" АД е извършил дискриминация по чл. 5 във вр. с § 1 от ДР на ЗЗДискр. под формата на тормоз по признаци "лично положение" и "семейно положение" при упражняване на правото на труд по отношение на Красимира Кузманова и Кузман Кузманов. За да отмени административния акт в оспорената му част, първоинстанционният съд е приел, че при постановяване на решението е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, по-конкретно на изискването на чл. 52, ал. 1 от ЗЗДискр. Според него, Комисията е изследвала поведение на засегнатите страни и е формирала правни изводи за периода 25.10. 2007 г. - м. април 2008 г., като е постановила решението си на 5.03.2012 г., т. е. след изтичане на предвидения в разпоредбата на чл. 52, ал. 1 от ЗЗДискр. тригодишен срок от момента на извършване на нарушението. Решението е неправилно. В настоящото производство спорът се свежда до тълкуването на материалния закон. Съгласно чл. 52, ал. 1 от ЗЗДискр. не се образува производство, а образуваното се прекратява, ако са изтекли три години от извършване на нарушението. В конкретния случай изводът на административния съд за недопустимост на административното производство пред Комисията се обосновава с изискването на чл. 52, ал. 1 от ЗЗДискр., като съдът е приел, че след изтичане на тригодишния срок от извършване на нарушението, се погасява правомощието на специализирания административен орган да се произнася по оплакванията, с които е сезиран. Практиката на Върховния административен съд е безпротиворечива и последователна в смисъл, че нормата на чл. 52, ал. 1 от ЗЗДискр. визира забраната за образуване на производство пред КЗД, респективно задължението същото да бъде прекратено, в хипотезата, когато от извършване на нарушението, а ако се касае за продължавано деяние - към момента на преустановяване на същото, е изтекъл тригодишният срок за образуване на производство пред административния орган. Видно от съдържанието на разпоредбата, тригодишният срок не е обвързан с датата на произнасяне на Комисията, а само с образуване на производството пред специализирания административен орган. В конкретния случай, видно от жалбата, с която касационните жалбоподатели са сезирали Комисията, твърдяното нарушение на антидискриминационното законодателство визира периода 26 - 27.10.2007 г. - 12.03.2008 г. Тригодишният срок, след изтичането на който се преклудира правомощието на КЗД за образуване на административно производство, изтича на 12.03.2011 г., а видно от данните по делото разпореждането за образуване на административното производство е от дата 3.09.2010 г., следователно е в рамките на законоустановения срок, поради което законосъобразно Комисията се е произнесла по наведените в жалбата твърдения. В чл. 52 от ЗЗДискр. са уредени хипотезите, при които не се образува производство, а образуването се прекратява и те са: ако са изтекли три години от извършване на нарушението; когато установи, че по същия спор има заведено дело пред съд; когато жалбата или сигналът бъде оттеглен или не бъде поправен в срока, определен от комисията. В разглеждания случай не е налице предвиденото в закона основание за отказ по чл. 52, ал. 1 от ЗЗДискр. Считано от последния ден на периода, през който се твърди извършване на нарушението, не са изминали повече от три години. Оспореното решение е постановено в нарушение на материалния закон и като такова следва да се отмени. Първоинстанционният съд не се е произнесъл по същество във връзка с оплакванията в жалбата за отсъствие на дискриминационно поведение от страна на Петър Георгиев по отношение на Кузман Кузманов и Красимира Кузманова. Поради това делото следва да се върне на Административен съд София град за ново разглеждане. Тъй като в случая касационната инстанция не се произнася по съществото на спора, разноски за жалбоподателя не следва да се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 2 от АПК, Върховният административен съд,