Решение № 10743 от 18.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 322/2011 г.

Решение № 10743 от 18.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 322/2011 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Р-Декса Трейдинг" ООД против решение № 1400 от 26.10.2010 г., постановено по адм. д. № 2279/09 г. от Пловдивския административен съд. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 160900907/13.10.09 г., издаден от ТД на НАП-Пловдив, потвърден с решение № 825/4.12.09 г. на директор на дирекция "ОУИ"-Пловдив относно отказаното право на данъчен кредит за данъчен период м. 02.09 г. в размер на 68 700 лв. Със същото решение дружеството е осъдено да заплати разноски на ответната дирекция в размер на 1824 лв. и по сметка на Административния съд- гр. Пловдив сумата от 90 лева, представляваща невнесено възнаграждение за вещо лице. В касационната жалба се поддържа неправилност на решението. От обстоятелствената част на касационната жалба следва, че поддържаните касационни основания са визираните в чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА в обжалваната част. Ответникът в касационното производство - директорът на дирекция "ОУИ"-Пловдив не изразява становище по жалбата. Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява жалбата като допустима, тъй като е подадена от легитимирана страна в рамките на 14 дневния срок за касационно обжалване. Досежно основателността й съдът приема следното: С РА, предмет на контрол пред административния съд на ревизирания субект са определени данъчни задължения за ДДС за м. 02.09 г. в резултат на непризнатия му данъчен кредит по фактурите от "Кръстникът 2002" ЕООД. Правото на данъчен кредит по тези фактури е отказано на жалбоподателя на осн. чл. 70, ал. 5 от ЗДДС във вр. с чл. 68, ал. 1, т. 1, ал. 2 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. Констатациите на органа по приходите са следните: установено е наличието на договор между ревизираното лице и доставчикът му по фактурите, който е с предмет-изграждане на вентилация и климатизация на шивашки цех с мощност 400 КW, както и основен ремонт на производствено помещение, чрез доставка и монтаж на термопанели. При извършена насрещна проверка от органа по приходите е констатирано, че прекият доставчик има нает персонал, изразяващ се в един счетоводител и петима закупчици, както и че транспортът на доставените с фактурите материалите и съоръжения не е осъществен от доставчика. По повод извършени насрещни проверки на предходните доставчици по фактурите, а именно-"Софстрой БГ" ЕООД и "Мидекс-56" ЕООД е установено, че те към датите на издаване на фактурите не разполаган с нает персонал. Направени са изводи за липса на реални доставки по фактурите от прекия доставчик. Административният съд е отхвърлил жалбата приемайки, че жалбоподателят не е ангажирал доказателства, които да установят реалност на сделките по въпросните фактури. Прието е, че това обстоятелство не се установявало и с приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява решението като неправилно, тъй като при постановяването му съдът е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила при преценка на доказателствата по делото. Съдът не е преценил и обсъдил приетото по делото заключение (основно и допълнително) . Видно е и от двете заключения (началото на констативно-съобразителната част ), че вещото лице е констатирало, че жалбоподателят не е ползвал данъчен кредит за покупката на котелни машини, климатици, електрически калорифери, въздуховодни съоръжения и материали за вентилация и климатизация по въпросните фактури. Така направената констатация от вещото лице е останала необсъдена, а тя е от значение за изхода на спора, тъй като именно поради непризнат данъчен кредит по въпросните фактури на ревизирания субект е определен ДДС. Съдът не е обявил за безспорно това обстоятелство, като същевременно съдът не е изяснил дали става въпрос за правописна грешка в заключенията или съзнателна констатация на вещото лице, и въз основа на какво е направена тази констатация. От друга страна от заключенията на вещото лице не става ясно, правена ли е непосредствена проверка в счетоводството на прекия доставчик или не, каквато задача е имала експертизата. Изясняването на този въпрос е от значение за извода на съда относно редовността на счетоводството на доставчика и осчетоводяването на процесните доставки по съответните сметки за това. От значение за спора е също така въпросът, прекият доставчик имал ли е заприходени в счетоводството си стоки от рода на доставените. Съществува ли при него аналитично счетоводно отчитане и ако "да", към момента на доставките колко е количеството заприходени стоки при него от рода на процесните и от кои доставчици. Тези данни са необходими, за да се направи извод, доколко прекият доставчик е имал капацитет за изпълнение на доставките на стоки. Съдът е следвало да прояви по-голяма активност при приемане на заключението и да изясни всички тези въпроси. Допуснатият пропуск от административния съд е довел до неизясняване на делото от фактическа страна, което е пречка да се постанови решение по спора. По тези съображения, касационната инстанция счита, че решението следва да се отмени в частта, в която е отхвърлена жалбата срещу РА и в частта, в която на дирекцията са присъдени разноски, а делото се върне на друг състав на административния съд за ново разглеждане при което да се спазят указанията в настоящото решение. Воден от горното и на осн. чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд