Решение № 3145 от 14.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11694/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Р. Миланова Новева от гр. София против Решение 5587 от 14.09.2023г. по адм. дело 6343/2022г. по описа на Административен съд София град. С жаления съдебен акт е отхвърлена жалбата на касаторката срещу Решение 2153-21-222/03.06.2022г. на директора на ТП на НОИ София град и потвърденото с него разпореждане [номер]/10/07.03.2022г. на длъжностното лице по Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ София град. Излагат се касационни основания за отмяна на оспореното решение относими към разпоредбата на чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи се материална незаконосъобразност при неправилно тълкуване и прилагане на разпоредбата на чл. 70, ал. 2 от КСО. Ответникът по касацията Директор ТП на НОИ София град е оспорил касационната жалба в писмен отговор. Претендира разноски за юрисконсултско възнагараждение. Прокурорът от Върховна прокуратура е дал мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. При извършената проверка се установи, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, я намери за неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд София - град е потвърдил Решение 2153-21-222/03.06.2022г. на директора на ТП на НОИ София град и потвърденото с него разпореждане [номер]/10/07.03.2022г. на длъжностното лице по Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ София град, с което на Р. Миланова Новева от гр. София е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, на основание чл. 68, ал. 1 и ал.2 от КСО, считано от 31.12.2021г. - датата на депозиране на заявлението, като от същата дата на осн. чл. 95, ал.1, т.4 от КСО е спряна личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване. С посоченото разпореждане на касаторката е зачетен осигурителен стаж от трета категория до 30.12.2021г. в размер на 39 години, 5 месеца и 21 дни, като времето от 15.06.2019г. /датата на която жалбоподателката е навършила възрастта за пенсиониране по чл. 68, ал.1 от КСО/ до 30.12.2021г. / датата на заявлението за отпускане на ЛПОСВ/ не е зачетено при условията на чл. 70, ал.2 от КСО. За да постанови решението си, Административен съд София - град е приел за правилен и законосъобразен изводът на решаващия орган, че за спорния период от 15.06.2019г. до 30.12.2021г. лицето е получавало лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, поради което осигурителният стаж за този период не следва да се изчислява по предвидения с нормата на чл. 70, ал.2 от КСО процент. Съгласно правилото на цитираната разпоредба, на лицата, придобили право на пенсия по реда на чл. 68, ал.1 и ал. 2 от КСО и продължаващи да работят след датата на придобиване на правото, без впоследствие да им е отпусната лична пенсия, се полага процент за всяка година осигурителен стаж след датата на придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 70, ал. 2 от КСО. Така оспореното съдебно решение, настоящият касационен състав намира за правилно и постановеното в съответствие с материалния закон. С чл. 70, ал. 1 от КСО, в сила към началната дата на отускане на пенсията за осигурителен стаж и възраст 30.12.2021г., е предвидено, че размерът на пенсията за осигурителен стаж и възраст се определя, като доходът, от който се изчислява пенсията, се умножи с процент за всяка година осигурителен стаж и съответната пропорционална част от този процент за месеците осигурителен стаж. На основание чл. 70, ал. 2 от КСО (изм., ДВ - бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) за лицата, които са придобили право на пенсия по чл. 68, ал. 1 и 2 и продължават да работят след датата на придобиване на правото, без да им е отпусната лична пенсия, стойността на процента за всяка година осигурителен стаж след тази дата е 3, а от 1 януари 2012г. 4, и съответната пропорционална част от тези проценти за месеците осигурителен стаж. Процентът за всяка година осигурителен стаж след датата на придобиване на правото по чл. 68, ал. 1 и 2 се определя за действителен календарен осигурителен стаж, без превръщане, придобит след 31 декември 2006г. В процесния случай спорът между страните е правен и се свежда до тълкуването на чл. 70, ал. 2 от КСО относно понятието отпусната лична пенсия, получавана от осигурените лица през времето, през което те са имали придобито право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, но не са го упражнили, а са продължили да упражняват трудова дейност и да се осигуряват за пенсия по реда на КСО. От фактическа страна не се спори, че през времето от 15.06.2019г. до 30.12.2021г. касаторката е получавала лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл. 74, ал. 1 от КСО, отпусната й с разпореждане [номер] от 10.05.2016г. Касаторката претендира, единствено че така получаваната пенсия не следва да се въприема като лична по смисъла на нормата на чл. 70, ал.2 от КСО. Състави на шесто отделение при Върховен административен съд са имали повод в редица свои решения да анализират относимите към придобиване правото на пенсия норми, но с оглед наведените от касаторката възражения следва отново да се посочи, че пенсиите за инвалидност по чл. 74 от КСО се определят по реда на чл. 75 от КСО, въз основа на придобития от лицата осигурителен стаж и осигурителен доход, поради което по естеството си са лични пенсии. Поради това фактът на получавана лична пенсия за инвалидност в хипотезата на чл. 70, ал. 2 от КСО е пречка за определяне на процента за осигурителен стаж по реда на същата разпоредба. Така даденото тълкуване както от административния орган, така и от първоинстанционния съд е съобразено с трайно установената практика в тази насока на Върховен административен съд. Предвидената с чл. 70, ал. 2 от КСО увеличена стойност на процента за всяка година осигурителен стаж след датата на придобиване на право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст е поощрение за лицата, които не само са продължили да работят без да им е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст след датата на придобиване на правото, но и които през същото време не са получавали друга пенсия на лично основание. Отложеното упражняване на правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст е предпоставка за увеличение на процента за осигурителен стаж, само когато през визираните от закона периоди не са правени осигурителни разходи от ДОО за изплащане на лични пенсии на лицата. В този смисъл Върховният административен съд в настоящия си състав споделя тълкуването на чл. 70, ал. 2 от КСО, направено с решение 14285 от 18.11.2020 г. на ВАС по адм. д. 6253/2020 г., VI о. и решение 4971 от 19.04.2021 г. на ВАС по адм. д. 266/2021 г., VI о. Предвид изложените съображения обжалваното съдебно решение, с което е отхвърлена жалбата на Р. Миланова Новева от гр. София против Решение 2153-21-222/03.06.2022г. на директора на ТП на НОИ София град и потвърденото с него разпореждане [номер]/10/07.03.2022г. на длъжностното лице по Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ София град, с което на Р. Миланова Новева от гр. София е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, на основание чл. 68, ал. 1 и ал.2 от КСО, считано от 30.12.2021г. - датата на депозиране на заявлението, като от същата дата на осн. чл. 95, ал.1, т.4 от КСО е спряна личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване, се явява правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора следва да бъде уважено искането на ответника за разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 лв. за касационната инстанция. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение