Решение № 3142 от 6.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 431/2013 г.

Решение № 3142 от 6.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 431/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на министъра на здравеопазването чрез неговия процесуален представител срещу решение № 14727/22.11.2012 г. по адм. д. № 16166/2011 г. на тричленен състав на Върховния административен съд. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендира отмяната му. Ответникът по касационната жалба - Антон Иванов Рангелов, чрез своя пълномощник намира касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Антон Иванов Рангелов срещу заповед Антон Иванов Рангелов, с която на основание чл. 107, ал. 2 от Закона за държавния служител /ЗДСл/ е прекратено служебното му правоотношение. С обжалваното решение съдът е отменил оспорения административен акт. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: В представения формуляр за оценка на жалбоподателя липсват доказателства за изпълнение на изискванията на чл. 14 от Наредбата. Работният план на Рангелов не съдържа конкретни преки задължения, които той следва да изпълни. До проведената междинна среща са изложени мотиви да изпълнение на всички цели в работния план и липсват посочени действия за развитие на служителя през следващия период. В противоречие с първия период от оценяването на държавния служител, в заключителната среща са направени коментари за неприемливо изпълнение на служебните му задължения, без да е обвързана степента на това неизпълнение с отразеното пълно изпълнение пред първата половина от едногодишния период на оценяването. Това противоречие води до липса на мотиви за оценката по чл. 14, ал. 2, т. 1 до 4 от Наредбата и поради това направените коментари не са конкретни и основаващи се на надлежно установени факти, в който случай би могло да се обоснове преценка за неприемливо изпълнение на работата под нивото на изискванията на длъжността. Така постановеното решение е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация за противоречивост между оценката от първия период и заключителната среща, формирала крайната оценка - основание за прекратяване на служебното правоотношение. Към така установените фактическите констатации съдът правилно е приложил материалния закон. В изготвената оценка са използувани общи заключения на органа, като не са изложени конкретните задачи, които са били постановени на служителя и не е отразено в какво точно се изразява тяхното неизпълнение или лошо изпълнение, за да достигне органа до обективираните заключения. Т. е. липсват каквито и да са мотиви към заключителната оценка, въз основа на които съдът да провери законосъобразността на обжалваната заповед с оглед основанието за прекратяване на служебното правоотношение. Предвид изложеното, като е приел незаконосъобразност на оспорения административен акт, съдът е постановил съответно на закона решение. При постановяването му съдът не е допуснал нарушение на съществени процесуални норми. Спрямо обжалваното решение не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна и същото като правилно и обосновано следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд,