Решение № 4125 от 25.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14579/2013 г.

Решение № 4125 от 25.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14579/2013 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК и е образувано по касационна жалба на Младен Бонев Бонев от гр. София против решение № 5060/19.07.2013 г. по адм. дело № 4642/2012 г. по описа на Административен съд София-град. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост, като се иска отмяната му и постановяване на друго по същество, с което да се отменят оспорените части от заповедта и делото да се изпрати на административния орган за ново произнасяне. Ответната страна Галя Цветкова Узунова оспорва жалбата. Изп. директор на АГКК не взема становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за допустима - подадена по пощата срещу подлежащо на обжалване съдебно решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество, за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, административният съд приема за законосъобразно нанасянето в одобрената КК на с. Подгумер на границата между имоти с идентификатори № 57011.5548.103 (собственост на касатора) и съседния № 57011.5548.104 (собственост на отв. Галя Узунова) и на гаража с идентификатор № 57011.5548.104.1, в съответствие с последния одобрен през 1990 г. кадастрален и регулационен план на селото, а не според предходния регулационен план от 1965 г. Счетено е също, че липсват данни за собственост и актове, подлежащи на вписване по отношение на гаража, което прави записването в КР, че е без установен собственик, законосъобразно. Решението е валидно, допустимо и правилно. Правилно и в съответствие с материалния закон административният съд приема, че приложими при нанасянето в КК на спорната граница са приоритетите по чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, съставянето и поддържането на КК и КР, в редакцията й след изм. с ДВ, бр. 82/2011 г. - т. е. когато границите не са означени или посочени по реда на чл. 36, т. 1 и чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗКИР, при установяването им приоритет имат одобрените кадастрални и регулационни планове пред съществуващите на място материализирани граници. В случая спорната граница и гаражът са нанесени в КК законосъобразно в съответствие с последния одобрен през 1990 г. кадастрален и регулационен план на с. Подгумер, а не според регулационния план от 1965 г., при действието на който са издадени строителните книжа за гаражи и за ограда между имотите. Според заключението на вещото лице планът от 1990 г. има характер на дворищнорегулационен и с него е променена спорната граница, като част от площта на имота на касатора, в която е построен и гаражът, е придадена към съседния имот. Правилно решаващият съд приема, че отношенията по действието и прилагането на плана от 1990 г., уреждане на сметки и др. са ирелевантни в производството по одобряване на КК. След евентуално реализиране на процедура по § 8 във вр. с § 6 ПР на ЗУТ и влизане в сила на заповед за изменение на вътрешната регулационна линия в съответствие с имотните граници на поземлените имоти, е открита възможността за изменение на одобрената КК. Иначе административният орган е обвързан от границите, установени с последния одобрен кадастрален и регулационен план. Правилно при липса на данни за собствеността върху процесния гараж и на актове по чл. 112 ЗС, подлежащи на вписване, административният съд приема за законосъобразно записването в КР, че е без установен собственик. В производството по одобряване на ККР административният орган няма компетентност да преценява вещните права, придобивните основания и титулите за собственост, поради което при липсата на вписани актове по чл. 112 ЗС, в съответствие с чл. 41, ал. 4 ЗКИР в КР на недвижимите имоти не се посочват данни. Като е достигнал до обосновани и верни фактически и правни изводи, административният съд е постановил правилно решение, което не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да остане в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,