Решение № 10401 от 16.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2931/2012 г.

Решение № 10401 от 16.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2931/2012 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 48 от 10.01.2012 г., постановено по адм. д. № 1836/2010 г. Административен съд гр. Пловдив е отхвърлил жалбата на Станка Богданова Хайдарова от гр. Пловдив срещу решение № 233 от 06.08.2010 г. на директора на ТП на НОИ гр. Пловдив, с което е отхвърлена жалбата й срещу разпореждане № 5310294556, взето с протокол № ПР 464 от 29.03.2012 г. на ръководител "ПО" при РУСО гр. Пловдив, с което е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по нейно заявление вх. № МП-5497/13.11.2009 г. като неоснователна. Осъдил е Станка Богданова Хайдарова да заплати на ТП на НОИ сумата 150 лв. разноски по делото. Срещу това решение е подадена касационна жалба от Станка Богданова Хайдарова с оплакване, че е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон. Твърди, че съдът погрешно не е съобразил вредните условия на труд, при които била работила, като ключов фактор по разрешаване на спора, а изместил същността на въпроса за категоризацията на труда въз основа на буквално позоваване на т. 61а от ПКТП. От свидетелските показания и от назначените по делото вещи лица било потвърдено, че помещението, в което работила, се намирало в непосредствена близост до лабораторията, в която ежедневно се изследвали значително количество проби, всяка от които с различна степен на радиоактивност. Поради това получавала възнаграждение за вредни условия на труд, ползвала увеличен размер на платен годишен отпуск, специална храна и облекло. моли обжалваното решение да бъде отменено и спорът решен по същество. В съдебно заседание страните, редовно призовани, не се представляват. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба по същество за неоснователна, не е допуснато твърдяното нарушение по прилагане на материалния закон, което да се обсъжда като основание за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Върховният административен съд прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, а по същество за неоснователна. Спорът касае заявеното искане на жалбоподателката Станка Богданова Хайдарова до директора на РУСО гр. Пловдив по заявление вх. № 5497/13.11.2009 г. за отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, според която лице, което е работило 15 години при условията на втора категория труд може да се пенсионира, ако отговаря на изискванията за сбор от осигурителен стаж и възраст по чл. 68 КСО, но не по-рано от 52 години за жените. По делото е безспорно, че към момента на искането за отпускане на пенсия, Хайдарова отговаря на условието от закона за навършена възраст, тъй като към датата на входиране на заявлението е на 56 г. и 14 дни. Претенцията на жалбоподателката е да бъде признат за втора категория трудът за времето от 01.02.1975 г. до 14.09.1993 г. и от 01.02.1994 г. до 16.07.1995 г., през което е работила по трудово правоотношение на длъжност "счетоводител" в Геолого-проучвателно предприятие "Западна Тракия", с. Калековец, част от ДСО "Редки метали", преобразувано в ЕООД "Геостройкомплект", позовавайки се на т. 61а от ПКТП (отм.). Твърдението й е, че положеният от нея труд попада в хипотезите на цитираната норма, според която за втора категория се признава трудът, положен непосредствено в обсега на рентгенови лъчи, радиоактивни вещества и други източници на йонизиращи излъчвания. Съдът в мотивите на обжалваното решение е направил преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и на приетите и оспорени от страните заключения на две експертизи. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че съдът е изместил предмета на спора. В решението са анализирани условията, при които е полагала труд жалбоподателката и правилно е прието, че липсват законови предпоставки същият за въпросния период да бъде признат за втора категория. Установеното от чл. 61 от ПКТП (отм.) изискване е за непосредствена работа в обсега на рентгенови лъчи, радиоактивни вещества и други източници на йонизиращи излъчвания, т. е. източникът на тези вредни лъчения да се намира непосредствено в помещението, в което се работи. Това условие не е изпълнено за помещението, в което се извършват счетоводни дейности, непосредствената близост на лабораторията за извършване на проби по радиоактивни материали, също не покрива конкретното изискване. С приетата по-късно (ДВ бр. 49 от 19.06.1990 г.) норма на т. 61а ПКТП (отм.) са прибавени и други дейности, с които е разширено приложното поле за признаване втора категория труд на работещите на територията на рудниците, хидрометалургичните заводи и обектите за подземно хидрометалургично извличане за добив и преработка на радиоактивни вещества; водачи на моторни превозни средства, работници и инженерно-технически работници от автосервизите, автотранспортните и строителните поделения, работещи в условията на йонизиращи лъчения, невключени в раздел първи. Работници, служители, ИТР, заети в производството, организацията, контрола и ръководството на технологичните процеси в обсега на йонизиращи лъчения и комбинирани нерадиационни вредни въздействия в поделенията на Фирмата "Редки метали", включително Ремонтно-машиностроителния завод (РМЗ) и поделението за материално-техническо снабдяване (товарно-разтоварна база за руда и готов продукт). Органите на ХЕИ за Фирмата "Редки метали" и здравните служби, които контролират условията на труд в поделенията на Фирмата "Редки метали". Съдът безпристрастно и аргументирано е съпоставил извършваната от жалбоподателката дейност "счетоводител" на обекта в село Калековец на "Геостройкомплект" ЕООД (първоначално със седалище в гр. Сливен) с всички изброени в нормата дейности и достигнал до обоснован правен извод, че заеманата от нея длъжност не може да се причисли нито към заетите в производството, нито към организацията, контрола и ръководството на технологични процеси, свързани с дейности при непосредствено йонизиращо лъчение. Правилно е изложеното от съда, че становището на работодателя, отразено в УП обр. № 3 от 2000 г. досежно категорията на труда през спорния период, не обвързва осигурителния орган и не го лишава от възможността за самостоятелна преценка на фактите за възникване правото на лична пенсия за Станка Хайдарова. Неприложима в случая е разпоредбата на чл. 67 от ПКТП (отм.), на която се позовава жалбоподателката в касационната жалба. Според нормата, трудът на работниците и служителите, посочени в раздел I и II на правилника, се причислява към съответната категория, независимо в кой отрасъл на производството е положен, щом работата им е свързана със същата вредност и тежест. От правните доводи на съда в обжалваното решение за характера на труд на Хайдарова се налага изводът, че извършваната от нея работа не е със същата вредност и тежест, както в хипотезите, описаните в чл. 61 и чл. 61а от правилника. При всички данни по делото, съдът обосновано и правилно е прието, че касаторката не е работила при условията на втора категория труд и не отговаря на всички изискуеми условия за прилагане на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО. По изложените съображения настоящата инстанция намира обжалваното решение за обосновано, постановено в съответствие с материалния закон и при липса на отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,