Решение № 14565 от 2.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 601/2008 г.

Решение № 14565 от 2.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 601/2008 г., III о., докладчик съдията Йорданка Костова Производството е по чл. 6, ал. 1 от Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти (ЗОСОИ). Образувано е по жалба на Мария Кирилова Иванова лично и като пълномощник на Лиляна Кирилова Атанасова, Стойне Иванов Главев, Атанаска Георгиева Главева, Иван Найчов Главев, Георги Найчов Главев и Георги Иванов Главев срещу заповед № РД-24-110 от 25.06.2004 г. на Министъра на икономиката, с която им е отказано обезщетение по реда на ЗОСОИ. В жалбата се релевират оплаквания за незаконосъобразност и се иска отмяна на обжалвания административен акт и решаване на спора по същество. С определение, влязло в сила, производството по делото е прекратено по отношение на Стойне Иванов Главев, Атанаска Георгиева Главева, Иван Найчов Главев, Георги Найчов Главев и Георги Иванов Главев и същите са конституирани като заинтересовани страни в процеса. Ответникът - Министърът на икономиката и енергетиката не взема становище. Заинтересованите страни - "Осоговски бук" АД, Кюстендил и физическите лица - Стойне Иванов Главев, Атанаска Георгиева Главева, Иван Найчов Главев, Георги Найчов Главев и Георги Иванов Главев лица не вземат становище. Настоящата инстанция, въз основа на събраните в хода на производството доказателства приема за установено следното от фактическа страна: Със заявление, вх. № 07-00-129/15.12.1998 г., подадено за първи път в областната администрация - София област с вх. № 94-Н-149/25.06.1998 г. от Мария Кирилова Иванова в качеството й на пълномощник на Надежда Георгиева Високалийски (Надежда Кирилова Константинова съгласно декларация за идентичност на имена - починала в хода на процеса) е заявено право на обезщетяване по чл. 3, ал. 1, 2 и 3 от ЗОСОИ за описани в искането движими вещи, представляващи оборудване на дъскорезница, а именно: "банциг железен - металически, американски тип, с две колела обвити с нова фабрична гума, с диаметър 1,25 м; електромотор тип "Елин", 15 конски сили, пуснат в действие преди два месеца; четири големи каиша и един малък; машина "Щайер" за задвижване на вагонетка; трансмисия "Форд Гелаге", с три шайби, на два лагера; металическа вагонетка, с осем кандиси и три притегателя; железен релсов път; ключ за задвижване машината, тип "АЕГ", с голяма кутия и осем предпазителя; два назъбени диска за циркуляр; стоманен голям циркуляр с шайби; една масльонка, една клупа за измерване кубатурата на трупите; една кутия грес за лагери; една пила-брусовка; една плоска пила, девет цола; четири ръбести пили, по шест цола; табло с два електромера, един за измерване изразходвания ток за машините, от 50 А, и един за осветлението, 5 А; една цепина за повдигане на трупите". В искането не се сочи по кой закон вещите са били национализирани и няма твърдения за незаконно завземане. Към искането са приложени незаверени копия от договор от 5.12.1946 г. сключен между Надежда поп Кирилова и Иван Н. Главев за образуване на сдружение за отваряне на индустриално предприятие - дъскорезница за фасонирани дърводелски материали, дъски, щанги и др.; удостоверение № Д - II-5-1020 от 27.02.1946 г. на Министерството на търговията, промишлеността и търговията удостоверяващо, че на Иван Наков Главев и Надежда Кирова Константинова от с. Перивол, Кюстендилско се разрешава да открият в същото село ново индустриално заведение за производство на фасониран дървен материал и амбалаж със срок за използване на разрешението до 31.08.1946 г.; една сметко-разписка на името на Иван Н. Главев и свещ. Кирил Константинов, с. Перикол, Кюстендилско за доставен 1 бр. електромотор за трифазен ток, фабрикат"Елин" 380- волта, 15 конски сили, 1445 обр., 50 пер., оказион, ведно с ремъчна шайба на стойност 1000.000 лева, с посочена дата на получаване 14.05.1947 г., подписана от получател Августин Ангелов Начев; една фактура № 1 от 26.08.1946 г. за 1 бр. гатер-банциг, железна конструкция, американски фабрикат, комплект с релсов път, предаватели, агренажни колелета и пр. на стойност 386, 155 лева, без подпис на получател и копие от наименован "опис на машините на Гетер-банцига досегашна собственост на Иван Н. Главев и Надежда п. Кирилова" с подписи на приел - комендант, подпис на майстор и директор, както и незаверено копие на декларация за идентичност на имена на Надежда Георгиева Високалийска, Надежда поп Кирилова Константинова, Надежда Кирова Константинова и Надежда п. Кирилова. Административният орган счел искането за нередовно, поради липса на твърдения от кого имуществото е одържавено и данни за одържавяването му по някой от законите визирани в чл. 1 и 2 от ЗВСОНИ. С писмо изх. № 94-Н-24/23.04.2004 г. дал указания на молителката да попълни преписката с доказателства в този смисъл. Писмото е получено от Мария Кирилова Иванова, видно от молбата й до министерството на икономиката и енергетиката, вх. № 94-00-1757/98 от 18.01.1999 г. Указанията не са изпълнени. Към административната преписка не са приложени и нотариално заверени декларации на молителите, че при одържавяването не са получили обезщетение. Доказателства в този смисъл не са представени и в хода на съдебния процес, а процесуалното поведение на жалбоподателите може да се определи като поведение на съзнателно бавене на процеса с цел оценяване на евентуално признати права за обезщетяване далеч във времето за по-висока оценка на същите. Със заповед № РД-24-110 от 25.06.2004 г. административният орган е отказал да признае право на обезщетяване по реда на ЗОСОИ. Отказът е мотивиран с липса на доказателства, че имуществото е одържавено по закони и начини посочени в чл. 1 и чл. 2 от ЗВСОНИ, за това, че не се сочи дата на одържавяване и не са представени доказателства за стойността на имуществото към датата на одържавяване. В конкретния случай, макар и да не е изрично формулирано и уточнено от жалбоподателите, искането е подводимо под разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗОСОИ. Съгласно цитираната норма лицата и техните правоприемници, от които са одържавени всякакви движими или недвижими имоти (без земите), ценни книжа, ценности и пари по нормативни актове посочени в чл. 2, ал. 1 от ЗВСОНИ, или без законово основание по чл. 2, ал. 2 от ЗОСОИ, собствеността или правата върху които не могат да бъдат възстановени реално, защото са разрушени, преустроени, употребени, станали негодни, придобити добросъвестно от трети лица или престанали да съществуват по друг начин, се обезщетяват по техен избор по един от начините посочени в разпоредбата. В настоящия случай жалбоподателите не сочат ред и начин по който движимите вещи са били одържавени. Не сочат дори време-година на одържавяване, а твърденията им, че са включени в активите на търговско дружество "Осоговски бук", АД гр. Кюстендил не са подкрепени с доказателства. В предвид на установеното от доказателствата по делото не може да се направи извод за одържавяване на движимите вещи по реда и начините визирани в чл. 1 и чл. 2 от ЗВСОНИ. Представените сметко-разписка и фактура са незаверени копия и не следва да се ценят като доказателства. Независимо от това съдът намира за уместно да отбележи, че са с непълни реквизити - липсват подписи на адресатите - собственици като получатели на доставката. На сметко-разписката за получател е вписан Августин Ангелов Начев - мелничар от с. Житница. Разписката е датирана на 14.05.1947 г., която дата е извън срока (до 31.08.1946 г.) за използване на разрешението за откриване на ново индустриално заведение за производство на фасониран дървен материал от Иван Н. Главев и Надежда Кирова Константинова (наследодателката на жалбоподателките). Освен това в него е записано, че доставката на 1 бр. елекромер и др. е за Иван Н. Главев и свещ. Кирил Константинов. Следователно собствеността на описаните в нея вещи не е доказана спрямо наследодателката на жалбоподателките Надежда Георгиева Високалийска, който извод се налага и от записа върху "Описа на машините на гетер-банцига" в който по отношение на осветителния електромер е записано, че е лична собственост на св. Кирил Високалийски. Освен това настоящият състав счита, че представения опис само предполага начало на производство по одържавяване. В предвид на възможността за последващо освобождаване на отчуждени имоти и вещи, каквито случаи практиката установява, съдът намира, че одържавяването следва да бъде установено по безспорен начин, за да породи право на обезщетяване по ЗОСОИ. Доказване на одържавяване е необходимо и с оглед определяне начина на оценяване на подлежащото на обезщетяване имущество. Разпоредбата на чл. 3, ал. 5 от ЗОСОИ императивно разпорежда обезщетяването да се извърши върху активното салдо на нарочния баланс за одържавеното по ЗНЧИМП имущество, а разпоредбите на ал. 1 и ал. 2 на чл. 4 от ЗОСОИ разписват различни начини за оценяване предвид вида на одържавеното имущество и момента на одържавяване. Конкретно за имуществата по чл. 3 от ЗОСОИ, ал. 2 на чл. 4 от ЗОСОИ предвижда, че обезщетението се определя по стойността посочена в акта за отчуждаване, в декларацията по Закона за еднократния данък върху имуществата, в нарочния баланс или установени с други писмени документи. Жалбоподателите не са доказали одържавяване на описаните в искането вещи, не са доказали, че то е одържавено от наследодателката им Надежда Високалийска, кога и по кой закон е станало това, каква е неговата стойност. Доказателствената тежест за установяване на тези обстоятелства е върху жалбоподателите-заявители, претендиращи право на обезщетяване, като доказването следва да бъде безспорно и категорично. Когато това не е налице, какъвто е настоящия случай, то извода който може да бъде направен е, че не са налице основанията на закона за обезщетяване. По изложените съображения не е налице и хипотезата на чл. 2, ал. 2 от ЗОСОИ защото жалбоподателките не са представили доказателства, че имуществото е одържавено не по предвидения в чл. 1 и чл. 2 от ЗВСОНИ ред или без правно основание и че не са получили обезщетение. Разпоредбата визира хипотеза при която одържавяването извършено по някой от посочените в чл. 1 и чл. 2 от ЗВСОНИ закони не е изпълнено по предвидения в тях ред или имуществото е било незаконно завзето, доказателства за което не са представени. След като не е установено одържавяване на имущество, собственост на праводателката на жалбоподателките, както и незаконно завземане на нейно имущество то и право на обезщетяване по реда на чл. 3, ал. 1 от ЗОСОИ не може да бъде признато. Жалбата, неподкрепена с доказателства, следва да се отхвърли, като неоснователна. Заповедта на административния орган е законосъобразна. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,