Решение № 8131 от 7.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1455/2012 г.

Решение № 8131 от 7.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1455/2012 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на Община Монтана против решение от 12.12.2011 г. по адм. дело № 505/2011 г. на Административен съд - Монтана. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната по жалбата страна, областен управител на Област Монтана не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С решение от 12.12.2011 г. по адм. дело № 505/2011 г. Административен съд - Монтана е отменил мълчалив отказ на орган по приходите при Община Монтана за издаване на акт за прихващане и възстановяване на суми в размер на 2053,29 лева по искане изх. № ФС-19-26-(1)/5.04.2011 г. на областен управител на Област Монтана. Изпратил е административната преписка на орган по приходите при Община Монтана за произнасяне по направеното искане с издаване на акт за прихващане и възстановяване или изричен и мотивиран писмен отказ. Присъдил е разноски. Решението е правилно по своя резултат. Допуснати са съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както по отношение задължението на компетентния орган за произнасяне с надлежен акт по заявеното искане, така и досежно редът за реализиране на последващия административен контрол. Макар и с непрецизни мотиви и при допуснати нарушения на съдопроизводствени правила съдът, законосъобразно е приел с първоинстанционното решение, че е необходимо административната процедура да стартира от самото начало, за да се развие по установения от чл. 9б във връзка с чл. 4, ал. 1 - 5 Закона за местните данъци и такси процесуален ред. Липсата на наведени от касатора основания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила е пречка настоящата инстанция да се произнесе в тази насока. Съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК Върховният административен съд следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, но не и за пороци съставляващи съществени нарушения на съдопроизводствените правила. За тях произнасяне се дължи при конкретно заявени фактически основания. По изложените съображения атакуваното съдебно решение, като правилно по своя резултат следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,