Решение № 5279 от 15.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10800/2013 г.

ВАСII отделение15.04.2014 г.докладчик Севдалина Червенкова

Диспозитив

ОТВЪРЛЯ искането по чл. 239, т. 5 АПК, на "Ваканционно селище "Русалка" АД, за отмяна на Решение № 197/26.10.2012 г., постановено по адм. д. № 45/2012 г. по описа на Административен съд Добрич. ОСЪЖДА "Ваканционно селище "Русалка" АД, гр. София, ул. "Фредерик Жолио Кюри" № 20, ет. 12, да заплати на Държавата, чрез Министерство на земеделието и храните, гр. София, ул. "Христо Ботев" № 55, сторените по делото разноски в размер на 60000 (шестдесет хиляди) лева, без ДДС. РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Мотиви

Решение № 5279 от 15.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10800/2013 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 237 и сл. АПК. Образувано е по молба на "Ваканционно селище "Русалка" АД, за отмяна на Решение № 197/26.10.2012 г., постановено по адм. д. № 45/2012 г. по описа на Административен съд Добрич. Навеждат се доводи по чл. 239, т. 5 АПК. С Решение № 197/26.10.2012 г. е отхвърлена жалбата на "Ваканционно селище "Русалка" АД и "АКБ Корпорация" АД срещу заповед № ДК-10-СИР-58/16.11.2011 г. на началника на РДНСК СИР, с която, на осн. чл. 156, ал. 1 ЗУТ вр. чл. 216 ЗУТ и чл. 149, ал. 5 АПК е отменено като нищожно разрешение за строеж № 34/30.08.2000 г., издадено от главния архитект на община Каварна, по силата на което е разрешено изграждането на комплекс от басейни с кафе-аперитив със ЗП 537.5 кв. м. в имот № 92 в землището на с. Св. Никола, община каварна, във В. с. "Русалка". В искането се твърди, че е налице основанието на чл. 239, т. 5 АПК. В становището, депозирано на 27.02.2014 г., се излага, че макар и съобщението да е връчено лично на лицето с представителна власт, то призоваването не е редовно, тъй като това не е сторено на адреса, който е седалище на дружеството. Писмени възражения по молбата за отмяна не са депозирани в законовия срок. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира молбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 240, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Разпоредбата на чл. 239, т. 5 АПК предвижда, че съдебният акт подлежи на отмяна, когато страната, вследствие на нарушаване на съответните правила, е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Посочената хипотеза е предвидена само в полза на страната, която е засегната от нарушението. Разпоредбата на чл. 239, т. 5 АПК групира няколко отменителни основания със самостоятелно приложно поле. Общото между тях е, че страната (това основание важи само за страна, засегната от нарушение) не е могла да вземе участие лично или чрез надлежен представител във воденето на делото поради нарушаване на съдопроизводствените правила, обезпечаващи участието на страните в производството, не е била надлежно представлявана, не е била редовно призована или не е могла да се яви на заседанието, за което е била призована, нито лично, нито чрез повереник. Настоящата инстанция намира молбата за неоснователна. Искането е необосновано. Налице е редовно връчено съобщение, при това "лично" на вписания в регистъра управител и представляващ дружеството за първото съдебно заседание. Съгл. чл. 137, ал. 7 АПК на страните, призовани редовно, не се изпращат последващи призовки, освен ако делото е било отсрочено в закрито заседание или по-нататъшният му ход е бил преграден. А съгл. чл. 39, ал. 1 вр. чл. 144 АПК когато е посочен съдебен адресат - в случая представляващия дружеството, връчването се извършва на това лице. Молбата следва да се отхвърли, тъй като не е налице основанието на т. 5 на чл. 239 АПК, не се навеждат оплаквания как и по какъв начин молителят, в качеството му на страна, е бил лишен от възможноста да участва в производството. Основанията за отмяна са посочени изчерпателно и не могат да се прилагат разширително с оглед на това, че института на отмяната е легално изключение от стабилитета на акта. Предвид изложеното следва да се приеме, че не са налице визираните в чл. 239, т. 5 АПК основания за отмяна на влязлото в сила решение на Административен съд Добрич, поради което искането за отмяна следва дасе остави без уважение. С оглед изхода на делото и предвид своевременно направеното искане в тази връзка, на Държавата, чрез Министерство на земеделието и храните се дължат направените разноски за адвокатски хонорар, реално изплатени, в размер на 60000 (шестдесет хиляди) лева, без ДДС. Воден от горното и на осн. чл. 244 АПК, Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав

Цитирани разпоредби

2