Решение № 6486 от 9.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5965/2011 г.

Решение № 6486 от 9.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5965/2011 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "ИРД " ЕООД, гр. София против решение № 753 от 21.02.2011 г., постановено от Административния съд София - град по адм. д. № 7467/09 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА № 805337/3.04.2009 г., в частта, в която е потвърден с решение № 1240/10.09.2009 г. на директор на дирекция "ОУИ", а именно относно отказаното право на данъчен кредит по фактури от "Атия - 03 " ЕООД и "Гимли " ООД. Със същото решение дружеството е осъдено да заплати на дирекцията - ответник разноски по делото в размер на 656 лева. В касационната жалба се твърди неправилност на решението. Релевираните касационни основания са визираните в чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и отмяна на РА в обжалваната му част. Иска се присъждане на разноски. Ответникът в касационното производство - директорът на Дирекция "ОУИ" - София чрез процесуалния си представител по делото изразява становище за неоснователност на жалбата. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, но неоснователна. С обжалвания РА на ревизирания субект са определени задължения за ДДС в резултат на отказан данъчен кредит по фактури от "Гимли" ЕООД и "Атия 03" ЕООД. Правното основание за отказа на данъчен кредит по фактурите и от двамата доставчика е чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.), а фактическите основания за това са - неоткриването на доставчиците на адресите им и непредставянето от тяхна страна на документи от значение за преценката относно реалността на доставките. Административният съд е възприел напълно изводите на приходния орган за липса на реално осъществени доставки по фактурите. Посочено е, че тези изводи не са опровергани чрез доказателства, представени в хода на съдебното обжалване. Съдът изрично е посочил, че единствено фактът на осчетоводяването на тези фактури в счетоводството на доставчиците и начисляването на ДДС по фактурите в тези счетоводства не е достатъчен, за да се приеме, че фактурите удостоверяват реално извършени стопански операции. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява решението на административния съд като правилно. Начисляването, респективно заплащането на ДДС са части от един механизъм. Основна предпоставка за действието на този механизъм е осъществяването на облагаема доставка. Липсата на извършена реално облагаема сделка, удостоверена с фактура, прави тази фактура безстокова и фиктивна. При оспорване реалността на доставките по данъчни фактури, каквото е налице в конкретния случай от органа по приходите, в тежест на жалбоподателя е да докаже по несъмнен начин, че стопанските операции обективно са се случили, така както са описани във фактурите. В конкретния случай това доказване е неуспешно. Както правилно е посочил административният съд само осчетоводяването на процесните фактури при доставчиците не е достатъчно да се приеме, че сделки по тях реално са осъществени. Осчетоводяването на фактурите при доставчиците е само индиция за удостоверения с тях факт. За доказването му обаче е необходимо наличието и на други събрани по делото преки или косвени доказателства, които в конкретния случай липсват. Представените по делото ревизионни актове на доставчиците не подкрепят тази индиция, а я опровергават. Видно както от РА на "Гимли" ЕООД, така и от този на "Атия 03" ЕООД е, че тези търговски дружества не са открити на адресите им и не са представили изискани им документи от счетоводствата си, поради което ревизиите и на двете дружества са извършени по особения ред на чл. 122 от ДОПК. При тези данни по делото, обосновано и правилно съдът е преценил като недоказана, а от там и като неоснователна жалбата на дружеството срещу РА. Съдът не е изложил изрични мотиви по възражението на жалбоподателя, че РД е издаден след срока за това. Това нарушение на съда, в конкретния случай не е съществено, поради което не е основание за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд. Възражението на жалбоподателя е неоснователно. Съгласно чл. 114, ал. 1 от ДОПК ( в приложимата редакция) срокът за извършване на ревизията е 3 месечен и започва да тече от датата на връчване на заповедта за възлагане на ревизията. Съгласно чл. 117, ал. 1 от ДОПК, ревизионният доклад се съставя не по-късно от 14 дни след изтичането на срока за извършване на ревизията. В конкретния случай заповедта за възлагане на ревизията е връчена на 28.10.2008 г. Тримесечният срок за извършването й изтича на 28.01.2009 г. Срокът за изготвяне на РД изтича на 11.02.2009 г., когато е и издаден. По изложените съображения, Върховният административен съд преценява касационната жалба като неоснователна. Решението на административния съд като обосновано и правилно следва да се остави в сила. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд,