Решение № 7709 от 20.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1500/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба, подадена от Елтурстрой ООД и Д. В. С., чрез процесуален представител адв. Е. Велков, против решение 5584/14.09.2023 г., постановено по адм. дело 1491/2023 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата им срещу решение 21/312/02149/3/01/04/05 с изх. 01-6500/409 от 15.09.2022 г. за налагане на финансова корекция, издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие. В касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на оспорения съдебен акт като постановен в противоречие с приложимия материален закон, при неправилно приложение на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се съображения, че съдът не дал отговор на доводите на жалбоподателите за неспазване на 18 месечния срок по чл. 54, § 1 от Регламент 1306/2013 г. на Европейския парламент и Съвета. Считат, че РФК е нищожно, като издадено от некомпетентен орган, тъй като в случая управляващия орган на ПРСР за периода 2007-2013г. е била Дирекция Развитие на селските райони към Министерството на земеделието и храните, а не изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие. Сочат, че съдът е игнорирал факта, че финансовата корекция е наложена извън мониторинговия период, тъй като договорът с ДФЗ е бил сключен на 14.05.2012г., респ. периодът е изтекъл на 14.05.2015г. Намират, че към датата на прехвърляне на търговското предприятие, на физическото лице и ЕТ не е имало установени по основание и размер задължения към ДФЗ, поради което е липсвало основание за започване на процедура по ЗУСЕФСУ. Касаторите считат, че в случая не са налице три пълни финансови години, от които да се установи средноаритметичното неизпълнение на бизнес-плана, съгласно посочените в акта правила за определяне на размера на финансовата корекция. Сочи се, че административният орган е нарушил принципът на последователност и предвидимост, установени в чл.13 от АПК. Иска се отмяна на оспорения съдебен акт и постановяване на нов по съществото на спора за уважаване на жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство. Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът изпълнителният директор на ДФЗ в представен по делото писмен отговор и в съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна. Моли съда да остави обжалваното съдебно решение в сила. Претендира и разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, като прецени доводите на страните и данните по делото, приема, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения срок, поради което е допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалбата на Елтурстрой ООД и Д. В. С., против решение 21/312/02149/3/01/04/05 с изх. 01-6500/409 от 15.09.2022 г., издадено на основание чл. 20а, ал. 2 и чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП, чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от Наредба 29/11.08.2008 г. и чл. 70, ал. 1, т. 7 във вр. чл. 72, ал. 1 и чл. 73, ал. 1 от ДР на ЗУСЕСИФ и решение 149 от 11.01.2022 г. по адм. дело 5878/2021 г. на ВАС, издадено от Изпълнителен директор на ДФ "Земеделие" РА, с което на основание т.30 от приложение към раздел I Общи положения от Правилата за определяне размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и ал. 7 от ЗПЗП е наложена финансова корекция в размер на 294 983,76 лева. От фактическа страна е установено, че между ДФЗ и ЕТ Десислава Славейкова е сключен договор 21/312/02149 от 14.05.2012 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по Мярка 312 Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия по Програма за развитие на селските райони 2007-2013 г. , с предмет Развитие на интегриран селски туризъм, с осъществяване на проект 21/312/02149 от 06.12.2011 г. Според договора фондът предоставя на бенефициера безвъзмездна финансова помощ по посочената мярка, представляваща 70 % от одобрените и реално извършени разходи от ползвателя, за изпълнение на одобрен проект 21/312/02149 от 06.12.2011 г. Размерът на одобрената безвъзмездна финансова помощ въз основа на представените документи е била в размер на 375 449, 20 лв. Били подписани и анекси към договора от 21.09.2012 г., 18.06.2013 г., 19.07.2013 г., 22.01.2014 г. и 25.08.2014 г. Държавен фонд Земеделие, съгласно подписания договор и анекси е извършил две разплащания за сумите от 237 697, 60 лв., направено на 09.06.2014 г. и 137 645, 16 лв., направено на 16.02.2015 г. Със заповед на изпълнителния директор на ДФЗ е било разпоредено извършването на проверка на място след плащане, която е извършена на 11.07.2016 г. За резултатите от нея бил съставен контролен лист като било установено, че не са изпълнени договорни и нормативни задължения както следва: за периода 01. 01. -31.12.2015 г. е установено 3,93 % изпълнение, за периода 01. 01. -30.06.2016 г. са изпълнени 10,59 % от прогнозните финансови параметри, т. е за двете финансови години 2015 г. и 2016 г. е установено изпълнение на приходите в размер на 7,27 % спрямо приходите заложени в бизнес плана за същия период. На 28.04.2017 г. е била извършена нова проверка на място, при която отново било установено, че не са изпълнени заложените в бизнес плана към заявлението за подпомагане финансови нива. За периода 01. 01. -31.12.2016 г. една пълна финансова година - 2016 г. е констатирано 10,59% изпълнение. Производството по налагане на финансова корекция е било образувано след като с Решение 318 от 18.01.2022 г. на Административен съд София-град, е отменен АУПДВ 21/312/02149/3/01/04/04 от 8.03.2021 г., издаден от изпълнителния директор на ДФ"Земеделие", с който е била определена за възстановяване безвъзмездна финансова помощ в размер на 80 359 лв. АССГ приел, че дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ е следвало да се установи с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 ЗУСЕСИФ. С писмо с изх. 01-6500/409 от 18.02.2022 г.. бенефициерите са уведомени, че на основание чл.73, ал.2 от ЗУСЕФСУ ДФЗ открива производство по налагане на финансова корекция, в хода на което Елтурстрой ООД и Д. В. С. са депозирали писмени възражения по направените констатации. При така развилото се административно производство е последвало издаване на оспореното решение 21/312/02149/3/01/04/05 с изх. 01-6500/409 от 15.09.2022 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, в което е прието, че при извършените две проверка на място от 11.07.2016г. и 28.04.2017г. е установено изпълнение на бизнес плана за 2015г. в размер на 3,93%, а за 2016 г. в размер на 10.59% от заложените приходи. С процесното решение изпълнителният директор на ДФЗ е приел, че е налице хипотезата по чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ и на основание чл. 46, ал.1 и ал. 2 от Наредба 29/11.08.2008 г. за неизпълнение на т. 4.12 от договор 21/312/02149 от 14.05.2012 г. на основание т. 4.4, и т. 8.1 от договора и, съгласно т. 30 от "Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и ал. 7 от ЗПЗП по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. С оглед на факта, че с РФК с изх. 01-6500/409 от 02.05.2017 г., е била определена санкция в размер на 80 359, 00 лв., то с працесното решение на органа е била определена финансова корекция за сума в размер на 294 983, 76 лв. от общо предоставената безвъзмездна финансова помощ от 375 342, 76 лв. От правна страна е прието, че актът е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма по чл. 59 ал. 2 от АПК и не са налице допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Прието е за неоснователно възражението на жалбоподателя, че след изтичане на мониторинговия период по сключения между бенефициера и ДФЗ договор административният орган е лишен от правомощия за издаване на акт от категорията на процесния. По наведените твърдения за изтекла давност, административния съд е счел, че не е изтекла предвидената в чл. 3, § 1 от Регламент 2988/95 четиригодишна давност, тъй като срокът за давност се прекъсва от всяко действие на компетентните органи, което е нотифицирано на лицето, свързано с разследването или правните действия, отнасящи се до нередността. Съдът посочил, че въпреки прекъсването срокът за давност влиза в сила най-късно на датата, на която изтича срок, равен на двукратния давностен срок, ако компетентните власти не са наложили санкция, като в случая такъв двукратен 4-годишен давностен срок не е изтекъл от извършване на нередността за финансовата 2015 г., тъй като решението за финансова корекция е издадено през 2022 г. Решаващият първоинстанционен състав е приел, че изтичането на мониторинговия период е ирелевантно към законосъобразността на оспореното решение, доколкото нарушението, заради които е била наложена финансовата корекция и което е предпоставка за започване на производство по налагане на финансова корекция, е било извършено в този мониторингов период, като е констатирано в още при проверка на място на 11.07.2016 г. Съдът посочил, че изтичането на мониторинговия период преклудира единствено възможността на ДФЗ да извършва проверки за изпълнение на договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, но не и правомощието въз основа на установените при редовна извършена проверка нарушения да издаде решение за налагане на финансова корекция с оглед наличието на предпоставките по чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕФСУ. Съдът е обосновал и материалната законосъобразност на издаденото решение за налагане на финансова корекция. Според мотивите на решението констатирано изпълнение на одобрения бизнес план е за две последователни пълни финансови години - 2015 г и 2016 г. включително, средно аритметично с размер от 7,27% от заложените приходи. Така изчисленият краен процент спрямо приходите в бизнес плана е преценен като неизпълнение, което правилно е квалифицирано като нарушение на т. 4. 12 от договор 21/312/02149 от 14.05.2012 г., задължаващи ползвателя да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по договора и в съответствие с одобрения проект и с таблицата за одобрените инвестиционни разходи, съответно - да спазва одобрения проект за срок от пет години от сключване на договора. Според съда за така констатираното неизпълнение се следва финансовата корекция съобразно т. 30 от Приложение към Раздел I "Общи положения" от Правилата в размер на 100 % от предоставената финансова помощ по договора. Съдът е констатирал, че в производството са определени правилно адресатите на РФК, тъй като към датата на издаване на процесния акт, съобразно данните в търговския регистър ЕТ Д. С. е заличен търговец, като по силата на договора за продажба на предприятие считано от 24.09.2020 г., негов универсален правоприемник, в т. ч. на правата и задълженията по договора за финансиране, е Елтурстрой ООД. Посочил е, че съобразно чл. 15, ал. 3 от Търговския закон, при прехвърляне на предприятие, ако няма друго споразумение с кредиторите, отчуждителят отговаря за задълженията солидарно с правоприемника до размера на получените права, при което отговорността на заличения ЕТ продължава да тежи върху физическото лице, макар то да няма качеството на търговец. Решаващият извод на съда е законосъобразност на финансовата корекция поради допуснати нарушения на описаните разпоредби от европейското и от националното законодателство и от договора. При това правилно и в съответствие с Правилата бил определен размерът на окончателната финансова корекция за сумата от 294 983, 76 лв. С оглед на тези доводи съдът е отхвърлил оспорването на решението за налагане на финансова корекция. Обжалваното решение е правилно. Първоинстанционният съд е изяснил фактическата обстановка по спора, като е анализирал приетите писмени доказателства в тяхната съвкупност. Според чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от ПСРС, което представлява основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1-9 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, се установява с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от същия закон. Съгласно ал. 9 на същата разпоредба, изпълнителният директор на Разплащателната агенция одобрява със заповед правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ по ал. 6 и 7, като се отчитат степента, тежестта, продължителността и системността на допуснатото нарушение на приложимото право на Европейския съюз, българското законодателство и сключения административен договор. Поради това правилно административният орган е приложил Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките на ПРСР 2007-2013 г. /обн. ДВ бр. 69/30.08.2019 г./, в съответствие с които е определен размера на дължимата за възстановяване финансова помощ за всяко констатирано неизпълнение на договора, както и окончателния размер на наложената с атакувания акт финансова корекция. Следва да се посочи, че в т. 30 от приложението към раздел I "Общи положения" от Правилата изрично е предвидено, че когато реализираните приходи от подпомаганата дейност, изчислени средно аритметично за всички проверявани пълни финансови години, са под 20% от предвидените приходи съгласно одобрения бизнес план, изчислени средноаритметично за същия период и това е продължило над една финансова година, се налага възстановяване на финансовата помощ в размер на 100 % от предоставената финансова помощ. Неоснователни са възраженията на касационните жалбоподатели, че в РФК липсват конкретни мотиви за извършено нарушение, касаещо икономическата жизнеспособност на проекта. Според чл. 16, ал. 1, изр. първо от Наредбата, кандидатите представят бизнес план за разнообразяване на дейността по образец за период не по-малък от 5 години, а съгласно ал. 2 на същата норма бизнес планът за разнообразяване на дейността трябва да доказва икономическа жизнеспособност и устойчива заетост за период 5 години, а в случаите на строително-монтажни работи - за 10 години, водещи до реализиране на целите по чл. 2. Предвид посочената нормативна уредба и клаузите на т. 4.12 от договор 21/312/02149 от 14.05.2012 г., безспорно установено за касационните жалбоподатели е задължението да спазва одобрения бизнес план в продължение на 5 години от сключването на договора за предоставяне на финансовата помощ. Доказаното по делото изпълнение на бизнес плана по отношение на застъпените в него приходни показатели, като средно аритметично за двете проверявани финансови години е в размер на 7,27%. При тези данни обосновано е налагането на финансова корекция, в съответствие с чл. 27, ал. 6 и ал. 9 от ЗПЗП, във вр. чл. 3, ал. 1 от Правилата, както и с т. 30 от приложението към раздел I на Правилата и по реда на чл. 73 от ЗУСЕСИФ. Освен това, с чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ /в приложимата редакция/ е предвидено, че финансова подкрепа със средства от ЕСИФ може да бъде отменена изцяло или частично чрез извършване на финансова корекция за неизпълнение на одобрени индикатори. Противно на твърденията на касаторите, застъпените показатели за приходи за процесните две финансови години - 2015 г. и 2016 г. г., представляват индикатори по смисъла на цитираната разпоредба на ЗУСЕСИФ. Следва да се подчертае и че в представения към заявлението за подпомагане бизнес-план едноличният търговец сам е определил съответните приходи, посредством които да докаже жизнеспособност и устойчивост на инвестицията и постигате на планираните с чл. 2 от Наредба 29/11.08.2008 г. Стойностите на изпълнение на показателите/индикаторите, възприети от съда, впрочем и неоспорени от страните, показват изпълнение на приходите много под 20 % за проверявания двугодишен период, което обстоятелство безспорно съставлява неизпълнение на одобрените индикатори по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ. В касационната жалба неправилно се твърди, че несъмнено е установено, че инвестицията е изцяло извършена в сроковете и при условията и в съответствие с одобрения проект. Между страните няма спор, че кандидатът е следвало да изгради и е изградил къща за гости в землището на [населено място], община Неделино, област Варна, за което му е отпусната финансова помощ. Но със сключването на договора едноличния търговец се е задължил да използва активите по предназначение и за постигане на целите, които са му отредени с одобрения проект. Построяването на къщата за гости не е крайна цел, а е една от кумулативните предпоставки за отпускането на финансово подпомагане от ПРСР. В случая е безспорно установено неизпълнение на заложените в бизнес плана показатели, с което не е гарантирана икономическата жизнеспособност на стопанството на едноличния търговец. Средно аритметично за двете финансови години (2015 г. и 2016 г.) изпълнението на бизнес плана като приходи е 7,27%. Правилно е прието от съда, че в случая е налице установеното от административния орган нарушение по т.4.12 от сключения договор. Договорът разписва, че в случай, че ползвателят не изпълни свои нормативни и договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, РА може да поиска връщане на вече изплатени суми. В този смисъл е и нормативната разпоредба на чл.46 от Наредба 29/2008г. и чл.59, ал.1 от Наредба 23/2009г. При проверка на изпълнението на проекта ДФЗ е изследвал цялостното изпълнение по бизнес плана, в това число и частта му за планираните приходи, поради което е достигнал до верни изводи за финансовото неизпълнение на плана. Констатациите на административния орган, обвързани с доказателствата по административната преписка, безспорно установяват, че допуснатото неизпълнение на договорни и нормативни задължения е във връзка с предоставената му по договора безвъзмездна финансова помощ по мярка, подкрепена от ЕЗФРСР. Трайно застъпено в практиката на Съда на Европейския съюз е схващането, че нарушение на правото на ЕС или на националното право, приложимо към подпомаганите от фондовете операции, представлява "нередност" ако има или би имало като последица нанасянето на вреда на общия бюджет на Съюза чрез отчитането на неоправдан разход в него, като няма изискване да се докаже наличието на точно финансово отражение. Всъщност е достатъчно да не може да се изключи възможността, както в конкретния случай, то да има отражение върху бюджета на съответния фонд /така в решение от 1.10.2020 г. по дело С-743/18, т. 66 и 67; решение от 06.12.2017 г. по дело С-408/16, т. 60 и 61, и др/. Дефиницията на нередност визира единствено нарушение на правото на Съюза Ето защо в случая непостигането на заявените приходи от дейността представлява нередност, изразяваща се в нарушаване на поетите от бенефициера договорни и вменените му нормативни задължения. Неоснователен е довода на касаторите за липса на материална компетентност на издателя на решението за налагане на финансова корекция, водеща до нищожност на процесния административния акт. Твърди се, че управляващ орган е Дирекция Развитие на селските райони към Министерството на земеделието и храните, а не изпълнителният директор на ДФЗ, издал оспорения административен акт. Настоящият касационен съд счита възражението за неоснователно, предвид разпоредбите на §4, ал.1 от ДР на ЗУСЕФСУ във вр. с чл.20а, ал.5 от ЗПЗП. С оглед на §4, ал.1 от ДР на ЗУСЕФСУ Държавен фонд Земеделие Разплащателна агенция е управляващ орган, който съгласно чл.11а, ал.1, т.10 (изм.) от ЗПЗП администрира нередности по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 2013г. и 2014 2020г. Според чл.20а, ал.1 от ЗПЗП изпълнителният директор на ДФЗ е изпълнителен директор на Разплащателната агенция, като според чл. 20а, ал.5 от ЗПЗП той е компетентен да издава решения за налагане на финансови корекции по реда на глава пета, раздел III от ЗУСЕФСУ, каквото е оспореното пред административния съд решение за налагане на финансова корекция. В случая не е налице допуснато нарушение при издаване на акта, касаещо правосубектността на адресатите. Касаторите твърдят, че решението за налагане на финансова корекция неправилно е издадено и по отношение на физическото лице Д. С.. В случая финансовата корекция е наложена на Елтурстрой ООД и Д. В. С., осъществявала дейност като ЕТДесислава Славейкова. По делото е установено прехвърляне на предприятието на едноличния търговец - ползвател по договора с ДФЗ, на Елтурстрой ООД. Установено е и заличаване на ЕТДесислава Славейкова, при което съобразно чл. 15, ал. 3 от Търговския закон, при прехвърляне на предприятие, ако няма друго споразумение с кредиторите, отчуждителят отговаря за задълженията солидарно с правоприемника до размера на получените права, като кредиторите на търсими задължения са длъжни да се обърнат първо към отчуждителя на предприятието. Не следва да се споделя изразеното в касационната жалба становище, че отговорността по чл. 15 ал. 3 от ТЗ е относно възникнали преди прехвърляне на предприятието задължения. Предприятието се прехвърля като съвкупност от права и задължения, като част от задълженията в конкретния случай, е било изпълнението на поетия с процесния договор за представяне на финансова помощ ангажимент в неговата цялост, а това включва и последиците, изразяващи се в налагане на съответна финансова корекция при наличието на основания за това. Останалите възражения на касаторите преповтарят направените пред първоинстанционния съд, които са били подробно и мотивирано обсъдени в това производство. Изводите на съда се споделят изцяло и от настоящата касационна инстанция на основание чл. 221 ал.2 изр. последно от АПК. Предвид изложеното, правилен е изводът на административния съд за законосъобразността на оспореното пред него решение за налагане на финансова корекция. При липсата на пороците, сочени като касационни основания за отмяна, постановеното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора претенцията на касационните жалбоподатели за присъждане на разноски следва да се определи като неоснователна. Претенцията на ответника за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 19 739,22 лева. Въпреки, че същото е в установения минимум съгласно чл. 7, ал. 2, т. 5 във вр. с чл. 8, ал. 1 от Наредба 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, настоящият съдебен състав го определя като прекомерно. При съобразяване с фактическата и правна сложност на производството, предприетите и осъществени от страната действия, намира, че следва да уважи претенцията до размер 5000 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,