Решение № 878 от 27.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1290/2015 г.

Решение № 878 от 27.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1290/2015 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Итал трейд 1" ЕООД, представено от адв. Виктор Бърчев, срещу решение № 7551/8.12.2014 г. на Административен съд София-град /АССГ/ по адм. д. № 3307/2014 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № 2021307619/10.12.2013 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София. Касаторът инвокира оплаквания за неправилност на решението заради противоречие със съществените процесуални правила и необоснованост. Отправя упреци към извършената от съда преценка на писмените доказателствени средства. Твърди установеност на предпоставките за правото на приспадане на данъчен кредит с примерно изброяване на значимите доказателствени средства. Иска отмяна на първоинстанционното решение и на РА. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София, чрез повереника си юрисконсулт Зарева, отрича основателността на жалбата. Иска присъждане на разноските за касационното производство. Заключението на прокурора е за основателност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното: С оспорения пред АССГ ревизионен акт е извършена корекция на декларирания от "Итал трейд 1" ЕООД резултат по ЗДДС за данъчен период м. 07.2013 г. от данък за възстановяване в размер 47 826 лева на данък за възстановяване в размер 12 лева заради отказ на приходната администрация да признае правото на приспадане на данъчен кредит на дружеството в размера на данъчното задължение, упражнено в този данъчен период. Отреченото данъчно право е в общ размер 47 814 лева по фактури № 1303/25.07.2013 г. и № 388/29.07.2013 г., издадени съответно от "Слава консулт 3" ЕООД и "Филми строй комерс" ЕООД с предмет на доставките автомобилни гуми "Michelin" и сухо мляко. Според органите по приходите доставките не са осъществени. Установяванията на администрацията се основават на резултатите от насрещни проверки на преките и предходните доставчици, както и на представените от РЛ писмени доказателствени средства. Заключението е, че всички доставчици не притежават ресурс за изпълнение на доставките. Изводи във вреда на ДЗЛ са направени от липсата на информационни следи за превозването на стоките и несъответствията в доказателствените източници относно мястото на предаване на стоките, като способ за индивидуализирането им по чл. 24, ал. 2 ЗЗД. Отказът да се признае правото на приспадане е основан на разпоредбите на чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС във вр. с чл. 6 ЗДДС. За да отхвърли оспорването, първоинстанционният съд е споделил изводи по фактите и правото на органите по приходите. Отрекъл е да е убедително доказването на осъществяването на доставките, като условие за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит. Разяснил е правилата за разпределяне на доказателствената тежест и относимата практика на СЕС. Съдът е извършил преценка на доказателствените средства по доставките на всеки от доставчиците. По установяванията му жалбоподателят е сключил договори за продажба със "Слава консулт 3" ЕООД и "Филми строй комерс" ЕООД с предмет автомобилни гуми и сухо мляко. По условията на договорите предаването на стоките е следвало да се извърши в склад на продавача - съответно в гр. Ботевград и в с. Лукорско. В същото време съставените за удостоверяване на предаването приемо-предавателни протоколи от 25.07.2013 г. и от 29.07.2013 г. са съставени в гр. София, като по първия столицата е и място на предаване на стоките, а във втория не е посочено място на предаване. Град София е и отправна точка на транспорта по международните товарителници за декларираните от жалбоподателя ВОД по издадените от него фактури № 01/26.07.2013 г. и № 02/31.07.2013 г. с получател чешкото дружество "HARVEST STAF" S. R. O и предмет на доставките автомобилни гуми "Michelin" и сухо мляко. В контекста и на обясненията на управителя на "Итал трейд 1" ЕООД за извършено предаване на вещите в складовете на доставчиците, съдът е приел че не е доказано предаването и превозването им със събраните писмени доказателствени средства. Значението на предаването е зачел в съответствие с изискването на чл. 24, ал. 2 ЗЗД за индивидуализирането на родово определените вещи, като условие за преминаване на собствеността върху тях. Изводи във вреда на жалбоподателя е направил и от липсата на доказателства доставчикът да е притежавал стоките. В първоинстанционното решение е ценено заключение на ССЕ за установяване на фактите на частично плащане по доставките и предметното тъждество на получените и последващите доставки. Получените суми по ВОД към чешкото дружество са наредени към преките доставчици на датите на получаването им. Последващата реализация на стоките е определена като косвено доказателство за получаването им. Оспореният съдебен акт е неправилен. Основателни са упреците на касатора към процесуалната дейност на първоинстанционния съд по преценка на доказателствените средства. Механизмът на упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит по чл. 72, ал. 2 от ЗДДС предполага имплицитно въведено със СД и ДП твърдение на ДЗЛ, че е получател по облагаема доставка и за него е възникнало правото на данъчен кредит /вж. чл. 72, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 68, т. 1 от ЗДДС и чл. 72, ал. 1 във вр. с чл. 68, ал. 2 и чл. 25, ал. 6, т. 1 от ЗДДС/. Щом придобиването на правото на разпореждане като собственик със стоката /вж. чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО и чл. 6 от ЗДДС/ и получаването на услугата /чл. 9 от ЗДДС/ са елементи от фактическия състав, пораждащ правото на приспадане, то за претендиращото данъчно предимство ДЗЛ е бремето да установи с убедителността на пълното доказване осъществяването на тези правно релевантни факти - чл. 154, ал. 1 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК. По интерпретацията на съюзното право, дадена от СЕС с решението по дело С-78/12, "... дадена сделка може да бъде окачествена като "доставка на стоки" по смисъла на чл. 14, § 1 от Директива 2006/112, когато чрез тази сделка определено данъчнозадължено лице прехвърля материална вещ и овластява другото лице да се разпорежда фактически с нея като неин собственик, без за това да е от значение формата на придобиване на право на собственост върху въпросната вещ." /т. 35 от решението/. Страните по процесните доставки са създали информационни източници за установяване на основанието за възникване на правоотношението между тях и за удостоверяване на изпълнението - договори и приемо-предавателни протоколи. С получаването на стоките ДЗЛ е придобило правото да се разпорежда фактически с тях като собственик. По обясненията му предаването е извръшено в складове на доставчиците. Получателят не е дължал проверка на възможностите на доставчика да извърши доставката, нито на наличностите на такива стоки у него, като условие за упражняване на правото на приспадане /вж. т. 66 от решението на СЕС по съединени дела С-80/11 и С-142/11/. При яснотата относно конкретното физическо лице, което е предало стоките от името на доставчиците и тезата не за отсъствие на доставка въобще, а за неосъществяването й от издателите на фактурите, няма как конкретните доставки да се свържат със злоупотреби с ДДС и с това да се дисквалифицира правото на данъчен кредит /пак същото решение на СЕС/. За убедителността на доказването на предпоставките на претендираното от касатора данъчно предимство допринасят счетоводните записвания и индицията на плащането. Съдът е заявил, че кредитира заключението на ССЕ, но не е основал изводите си на него в съпоставка с другите доказателствени източници по правилото на чл. 202 ГПК. Заключението на експерта е писмено доказателствено средство за установяване на правно и доказателствено релевантни факти, за което е нужно притежаване на специални знания из областта на науката, изкуството, занаятите и др. /вж. чл. 195, ал. 1 от ГПК/. Дали с установените с източника на специални знания факти се обвързва съществуването на материалните предпоставки на спорното данъчно предимство е същината на отнесения пред съда данъчноправен спор. С арг. от чл. 6, ал. 1, т. 3 от Закона за счетоводството счетоводните регистри на жалбоподателя, на записванията в които се основава заключението на вещото лице, са производни доказателствени средства, отразяващи систематизирана информация за стопанските операции от първични и/или вторични счетоводни документи. Затова и по хипотеза отразената в регистрите информация следва да съответства на тази за стопанската операция по първичните и/или вторичните счетоводни документи. Счетоводната информация се цени в контекста на другите обстоятелства по делото - чл. 182, изр. 1 ГПК. Възприетата от вещото лице предметна идентичност на доставките по спорните фактури и тези по ВОД към "HARVEST STAF" S. R. O и обвързаността на плащанията към касатора и от него към доставчиците му /плащането към доставчиците е в деня на получаването на плащане от "HARVEST STAF" S. R. O/ очертава проследима икономическа верига. Тя е проследена от органите по приходите и до предходните доставчици, които са изпълнили задълженията си по начисляване на данъка. Съмненията на съда към получаването на стоките от "Итал трейд 1" ЕООД се основават на липсата на информационна следа за транспорт на стоките от складовете на доставчиците до гр. София. Щом не е спорно последващото извършване на ВОД със стоки от същия вид и количество и не се установява друг доставчик на такива стоки за РЛ, то очевидно не се отрича осъществяването на доставки на процесните стоки въобще, а доставянето им от издателите на фактурите. В тази хипотеза отказът да се признае правото на приспадане на данъчен кредит е правомерен при установяване на обстоятелства, сочещи доставката като част от данъчна измама и наличието на обективни данни за представи у ДЗЛ за тези характеристики на сделката. От поведението на касатора по придобиването и разпореждането с процесните стоки, както и от документирането на тези действия не може да се направи извод за злоупотреба с данъчни права. Пропускът му да създаде и/или съхрани информационни източници за превозването на стоките не засяга доказателствената стойност на представените за установяване на доставката на стоките доказателствени средства така, че те да не създават убедеността на пълното доказване. "Итал трейд 1" ЕООД е субект на правото на приспадане на данъчен кредит по процесните доставки на стоки и услуги. Отричането на това право с РА е неправомерно, а отхвърлянето на жалбата срещу утежняващия административен акт с първоинстанционното решение - неправилно. Дължима е отмяна на неправилното решение и на незаконосъобразния административен акт. При този изход на спора на касатора се следват деловодни разноски в размер 3 325 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение