Решение № 13664 от 25.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9295/2011 г.

Решение № 13664 от 25.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9295/2011 г., VI о., докладчик съдията Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Димитър Диков Стайков от гр. София срещу решението от 20.04.2011 г. по адм. дело № 552/2006 г. на Софийски градски съд, адм. отделение, III "г" състав.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

От данните по делото е видно, че касационният жалбоподател Димитър Диков Стайков със заявление вх. № 795 от 10.07.2003 г. е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. В заявлението изрично е заявил: "Не работя след 24.11.1990 г." С разпореждане № 4804127303 (24) от 17.09.2003 г., изменено с разпореждане № 4804127303 (38) от 05.11.2003 г., длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) е отпуснало исканата пенсия в размер, определен въз основа на описания в заявлението осигурителен стаж и декларацията "Не работя след 24.11.1990 г."

С молба вх. № 8655 от 25.08.2004 г. и последваща молба вх. № 11134 от 19.11.2004 г. Димитър Диков Стайков е представил осигурителна книжка и други документи за осигурителен стаж, и е поискал да бъде изменен размерът на отпуснатата му пенсия. С разпореждане № 4804127303 (56) от 15.06.2005 г. длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 КСО на основание чл. 99, ал. 1, т. 6 КСО е определило нов размер на пенсията, но от датата на първоначалното й отпускане, защото е констатирало, че сега е заявен осигурителен стаж, придобит след 01.01.1997 г. до 31.12.1998 г., какъвто не само че не е бил заявен първоначално, но дори изрично е бил отречен с декларацията "Не работя след 24.11.1990 г." С последващо разпореждане № 4804127303 (3) от 15.07.2005 г. длъжностното лице е разпоредило жалбоподателят да възстанови неправилно изплатената му в повече пенсия за времето от 12.02.2003 г. до 31.05.2005 г. в общ размер 82,65 лв. ведно със законната лихва.

Сезиран с жалба от Димитър Диков Стайков, главният директор на Столично управление "Социално осигуряване" (СУСО) с решение № 766 от 18.11.2005 г. е отменил изцяло второто разпореждане (№ 4804127303 - 3 от 15.07.2005 г.) и частично първото - разпореждане № 4804127303 (56) от 15.06.2005 г. (в частта за лихвата върху надвзетата сума). Със същото решение обаче главният директор на СУСО е отхвърлил жалбата на Димитър Диков Стайков срещу разпореждане № 4804127303 (56) от 15.06.2005 г. в частта, с която длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 КСО е определило нов, по-малък размер на пенсията от датата на отпускането й.

С посоченото по-горе решение Софийският градски съд е отхвърлил жалбата на касационния жалбоподател срещу това решение на главния директор на СУСО. За да постанови този резултат съдът е приел, че с включването на осигурителния доход за периода след 01.01.1997 г., който е задължителен по силата на закона за определянето на индивидуалния коефициент, размерът на този коефициент е бил намален и в резултат на това е бил намален и размерът на отпуснатата на жалбоподателя пенсия за инвалидност.

С касационната жалба са направени оплакванията:

1. "Другите стажове, които по-късно открих и ги представих в НОИ за узаконяване, твърдя, че след като не са били предварително изрядни за пенсия, не е законно със задна дата да ми прилагат закона, след като не съм имал документи за пенсия и аз правилно съм декларирал, че към момента на подаването не съм имал стаж."

1. "СГС неправилно отказа да ми допусне свидетели за трудовия стаж, отразен в трудовата книжка и представен в НОИ, но не е зачетен, тъй като държавен служител не го е оформил с кръгъл и правоъгълен печат и подписи на директор и главен счетоводител."

1. "Няма обсъждане на оригинални болнични от шест месеца предшестващи инфаркта, същите не са ми заплатени и признати за трудов стаж."

С допълнителна молба от 11.07.2011 г. касационният жалбоподател е заявил: "По настоящето дело открих нови доказателства като потвърждение от Банка Хеброс, че съм внасял осигурителни вноски, които не са ми зачетени в пенсията и незнайно защо съдът изобщо не ги коментира в решението си."

Тези оплаквания са неоснователни.

Правнозначим е отговорът на въпроса имал ли е касационният жалбоподател осигурителен стаж, придобит от него след 01.01.1997 г. От данните по делото е видно, че този отговор в случая е позитивен. Въпросът дали този осигурителен стаж е бил надлежно документиран е ирелевантен. Жалбоподателят би бил добросъвестен само ако бе заявил, че има осигурителен стаж, придобит от него след 01.01.1997 г., за който той не е в състояние да представи удостоверение образец УП-2 или други допустими писмени доказателства.

Ненадлежно удостоверен трудов стаж се установява по реда на Указ № 527 от 23.12.1961 г. за установяване на трудов стаж по съдебен ред, а след 29.03.2011 г. - по реда на Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред (обн., ДВ, бр. 26 от 29.03.2011 г.). Касае се за специално съдебно производство, поради което е недопустимо инцидентно установяване на трудов стаж в съдебно производство по оспорване на разпореждане за пенсия.

Времето, през което жалбоподателят е бил в отпуск поради временна неработоспособност следва да бъде зачетено за осигурителен стаж по силата на чл. 9, ал. 2, т. 2 КСО, но само след представянето на болничните листове пред пенсионните органи, защото по силата на чл. 99, ал. 2, т. 1 КСО когато пенсионерът представи нови доказателства за придобит осигурителен стаж, разпореждането, с което е била отпусната пенсията, се изменя от датата на представяне на доказателствата, а не от датата, на която е била отпусната първоначално пенсията.

Същото се отнася и за новите доказателства (платежни документи, издадени от Банка Хеброс). Поради това те не могат да повлияят върху извода на Софийски градски съд за законосъобразност на оспореното пред него решение на главния директор на СУСО - според чл. 142, ал. 1 АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Поради това всички нови (според жалбоподателя) доказателства за придобит от него осигурителен стаж преди първоначалното отпускане на пенсията, следва да бъдат представени пред пенсионните органи и след обсъждането им от тези органи, направените изводи и постановените въз основа на тях нови актове могат да бъдат оспорени по реда на чл. 117 и чл. 118 КСО.

По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,