Решение № 8146 от 27.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12487/2015 г.

ВАСIII отделение27.06.2017 г.докладчик т Искра Александрова

Диспозитив

ОБЕЗСИЛВА решение № 146 от 13.07.2015 г., постановено по адм. дело № 178/2014 г. на Административен съд С. З. в частта, в която е отхвърлен иска, предявен от [фирма] за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатена държавна такса в размер на 50 лева във връзка с обжалване на Наказателно постановление № 24-2402960 от 28.03.2012 г. на директора на дирекция "Инспекция по труда", С. З. и ПРЕКРАТЯВА като недопустимо съдебното производство в посочената част. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 146 от 13.07.2015 г., постановено по адм. дело № 178/2014 г. на Административен съд С. З. в останалата му обжалвана част. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 8146 от 27.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12487/2015 г., III о., докладчик председателят Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби. Едната е подадена от директора на дирекция Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" гр. С. чрез главен юрисконсулт Н. С. срещу Решение № 146 от 13.07.2015 г., постановено по адм. дело № 178/2014 г. на Административен съд С. З., с което Изпълнителна агенция " Главна инспекция по труда" С. на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е осъдена да заплати на [фирма] сумата от 300 лв., представляващи обезщетение за претърпени от едноличния търговец имуществени вреди вследствие на незаконосъобразно наказателно постановление № 24-2402960/28.03.2012 г., издадено от директора на дирекция Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" гр. С. Загора, изразяващи се в направени по АНД № 1828/2012 по описа на Районен съд С. З. разноски за заплатено адвокатско възнаграждение и в частта, с която Изпълнителната агенция е осъдена да заплати на [фирма] на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ сумата от 161, 90 лв. представляваща направените от ищеца разноски по делото. В съдебно заседание от 29.05.2017 г. Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" чрез гл. юрк. е оттеглила касационната си жалба с оглед вече постановеното от Общото събрание на съдиите във ВАС Тълкувателно решение на ОСС на I и II колегии на ВАС от 15.03.2017 г. по Тълкувателно дело № 2 от 2016 г. С протоколно определение от същата дата касационната жалба на административния орган е оставена без раглеждане и е прекратено производството по делото в тази му част. Другата касационна жалба е подадена от [фирма], ЕИК[ЕИК] чрез адвокат П. А. К. срещу Решение 146 от 13.07.2015 г., постановено по адм. дело № 178/2014 г. на Административен съд С. З. в отхвърлителната му част, а именно в частта, в която искът е отхвърлен за разликата над 300 лева до пълния предявен размер -1420 лева. Иска да се отмени горепосоченото решение, в частта, с която е отхвърлен иска му за обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени от отменено наказателно постановление № 24-2402960/28.03.2012 г., издадено от директора на дирекция " Инспекция по труда" - гр. С. Загора над сумата от 300 лв. до претендирания размер от 1420 лв., както и в частта за разноските съразмерно с уважената част на иска. Претендира присъждане на разноски за две съдебни инстанции. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба на [фирма]. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите на страните, събраните по делото доказателства, в рамките на сочените касационни основания и с оглед мотивите на Тълкувателно решение на ОСС на I и II колегии на ВАС от 15.03.2017 г. по Тълкувателно дело № 2 от 2016 г., както и при съблюдаване на правомощията си по чл. 229 и сл. и 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба на [фирма] е подадени в срока по чл. 230 и чл. чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. По същество е частично основателна при следните съображения: При проверката на материалната законосъобразност на решението следва да бъде съобразена точка 1 от Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. по съвместно Тълкувателно дело № 2/2014 г. на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, с която е прието, че делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в производството по обжалване, са подсъдни на административните съдилища. Така също следва да бъде съобразено и Тълкувателно решение № 1 от 15 март 2017 г. по Тълкувателно дело № 2/2016 г. на Общото събрание на Върховния административен съд, според което при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. С оглед възприетото в тези тълкувателни актове, които са задължителни за съдилищата, се налага заключение, че наказателните постановления се издават, при осъществяването на административна дейност по смисъла на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, поради което причинените от дейността вреди, подлежат на обезщетяване по реда на специалния закон - ЗОДОВ. При тяхната отмяна като незаконосъобразни, държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които се явяват тяхна пряка и непосредствена последица. В пряка причинна връзка с издаденото наказателно постановление № 24-2402960/28.03.2012 г. на директора на дирекция "Инспекция по труда" - гр. С. Загора, отменено от съда като незаконосъобразно, ищецът е претърпял вреди, изразяващи се в направата на разноски по обжалването на наказателното постановление. В конкретния случай, административният съд е прил за доказани разноски в размер на 300 лева за процесуалното представителство на жалбоподателя пред районния съд. Разноските, вписани в договора за правна защита и съдействие, представен в касационното производство по оспорването на НП, съдът е приел за недоказани, тъй като били направени след приключване на съдебните дирения. По отношение на претендираната обезвреда за платената държавна такса, съдът е отхвърлил иска приемайки, че в производствата по обжалване на НП не се заплаща държавна такса. По отношение на претенцията на ищеца за обезщетяването му за направените разноски за транспортни разходи, съдът е преценил същата като неоснователна с мотива, че тези разноски не са такива по производството на делото. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция приема следното по отношение на обжалваната част от съдебното решение: Решението на съда в частта, в която е отхвърлен иска за обезщетение на имуществената вреда в размер на 1020 лв., представляваща адвокатско възнаграждение, за което се твърди, че е заплатено, е правилно. Неправилен обаче е изводът на съда, че адвокатския хонорар по договора за правна помощ и съдействие № 045938/18.02.13 г. е заплатен на 28.03.2013 година. За да докаже този направен разход, ищецът е представил фискален бон. Той обаче може да се свърже с договора за правна помощ единствено по отношение размера на сумата. Във фискалния бон липсват данни, че плащането е извършено именно от [фирма]. В тази връзка не е представена данъчна фактура, каквато се изисква при положение, че фискалният бон не съдържа необходимите реквизити, за да бъде възприет като такава ( чл. 13 от Наредба № 6 от 28.07.1997 г. за реда на издаване на документ (касова бележка) от регистрираните лица за всяка извършена от тях сделка в търговски обекти с използването на електронни касови апарати с фискална памет или електронни системи с фискална памет), нито е ангажирана съдебно-счетоводна експертиза, която след проверка в счетоводствата на адвокатското съдружие и на едноличния търговец установи, че плащането е извършено именно от последния във връзка с договора за правна защита и съдействия № 045938 от 18.02.2013 година. В касационната жалба на [фирма] не е наведено като касационно основание - допуснати от съда съдопроизводствени нарушения. След като посоченото касационно основание не се сочи в жалбата на едноличния търговец, на осн. чл. 218, ал. 1 АПК, съдът не може да го обсъжда. По същата причина, касационната инстанция не може да отмени решението на съда в посочената част и върне делото за ново разглеждане с указания, съдът да изпълни задължението си по чл. 171, ал. 4 АПК и укаже на ищеца необходимостта от ангажиране на доказателства по делото за връзката на фискалния бон с адвокатското пълномощно. При тези данни по делото, касационният състав приема, че тази връзка не е доказана, поради което решението на административния съд в тази част от спора е правилно като краен резултат. Недопустимо е решението на съда в частта, в която се е произнесъл по иска за обезщетяване на разноските за държавна такса по производството. По този въпрос е приложима хипотезата на чл. 8, ал. 3 ЗОДОВ, която разпоредба предвижда, че "Когато закон или указ е предвидил специален начин на обезщетение, този закон не се прилага. " По аргумент от чл. 84 ЗАНН вр. с чл. 301, ал. 1, т. 12 и чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК по въпросът за разноските за производството се произнася съдът сезиран с обжалването на НП. Мотивите, които съдът е изложил по този въпрос, също водят до извод за недопустимост на производството в тази част. Съдът е приел, че след като държавна такса по тези дела не се дължи, то тя не може да се присъжда като обезщетение за причинена вреда. Съдът е посочил в решението си специалния ред за възстановяване на недължимо платена държавна такса, като въз основа на тези правилни съображения е направил неправилния извод за неоснователност на иска в тази част. С оглед употребения израз в чл. 8, ал. 3 ЗОДОВ, а именно "... този закон не се прилага", настоящият касационен състав приема, че осъществяването на хипотезата на посочения член води до недопустимост на съдебното производство, а не до неоснователност на иска. Този извод се подкрепя и от принципа за ефективна съдебна защита на лицата, залегнал както в националното ни законодателство - Конституцията на Р. Б. - чл. 121, ал. 2, ГПК - чл. 5 и чл. 10, АПК - чл. 127, така и в ЕКПЧ - чл. 13. В интерес на лицата - ищци по чл. 1 ЗОДОВ е да узнаят още в началото, че предприетият по този закон, ред за защита е неприложим, за да могат ефективно да защитят правата и интересите си по приложимия за това ред. По тези съображения, решението в тази част следва да се обезсили, а вместо това се прекрати съдебното производство в същата част. Решението на съда в частта, в която е отхвърлил иска за присъждане на обезщетение за направени разходи за транспор, е правилно. Ищецът не е доказал причинно-следствената връзка между направените разходи за гориво и производството по обжалването на НП. Воден от горните съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 и ал. 3 АПК, Върховният административен съд

Цитирани разпоредби

1