Решение № 4427 от 22.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8230/2014 г.

Решение № 4427 от 22.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8230/2014 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по делото е образувано по касационна жалба на Кмета на Столична община - район "Младост", подадена чрез процесуален представител юрк. Й. Андреев, против решение № 3169 от 12.05.2014 г., постановено по адм. д. № 11697/2013 г. по описа на Административен съд София - град. Излагат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна - "ЧЕЗ Разпределение България" АД, чрез процесуален представител юрк. Н. Сидерова, с писмено становище оспорва касационната жалба. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение административният съд е отменил Заповед № РД-06-309/20.11.2013 г. на Кмета на район "Младост" - Столична община, с която на основание чл. 65, ал. 2 Закона за общинската собственост и чл. 27 от Наредбата за общинската собственост (НОС), е наредено да се изземе от "ЧЕЗ Разпределение България" АД общински недвижим имот - частна общинска собственост, представляващ нежилищно помещение към трафопост до бл. 376, ж. к . "Младост - 3", отразено в кадастралната карта (КК) като "друг самостоятелен обект в сграда" с идентификатор 68134.4083.272.2.1., актуван с Акт за общинска собственост (А.) № 1911/24.01.2013 г., тъй като се владее без правно основание. За да постанови посочения резултат, съдът е приел, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон и в противоречие с целта на закона. Изложени са подробни мотиви, че в конкретния случай не са налице кумулативно визираните в нормата на чл. 65, ал. 1 от ЗОбС предпоставки. Посочено е, че в случая Кметът на СО - район "Младост" установява правата си върху имота, предмет на оспорваната Заповед, с АОС № 1911/24.01.2013 г., предхождан от АОС № 257/1997 г., но "ЧЕЗ Разпределение България" АД, в качеството си на правоприемник на "Електроразпределение - Столично" ЕАД, също се легитимира като собственик на имота. Приет е за незаконосъобразен извода на административния орган, че процесното нежилищно помещение се владее от "ЧЕЗ Разпределение България" АД без правно основание, поради факта, че в настоящия случай са налице конкуриращи се легитимиращи документи за собственост, а до разрешаване на вещно-правния спор с влязъл в сила съдебен акт не са налице императивно установените законови предпоставки за принудително изземване на имота от държане на "ЧЕЗ Разпределение България" АД, тъй като последният го владее на валидно и неотменено правно основание. При разглеждането и решаването на спора са събрани всички относими доказателства, които са анализирани подробно и задълбочено. При изяснена фактическа обстановка са направени обосновани и законосъобразни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Законодателят е уредил освен вещноправни способи за защита правото на собственост и административноправни способи, когато се касае за имот държавна или общинска собственост. Съгласно чл. 65, ал. 1 от ЗОС общински имот, който се владее или държи без правно основание се изземва въз основа на заповед на кмета на общината. В случая е спорен въпросът за собствеността върху имота, тъй като по първоинстанционното дело са приложени както АОС № 1911/24.01.2013 г., предхождан от АОС № 257/1997 г. на СО - район "Младост", така и документи от "ЧЕЗ Разпределение България" АД, в качеството си на правоприемник на "Електроразпределение - Столично" ЕАД, с които дружеството също се легитимира като собственик на имота. При така установената и в административното производство фактическа обстановка, административният орган неправилно е приложил чл. 65, ал. 1 от ЗОС, тъй като не е установено безспорно имотът да е общинска собственост, държан или ползван от търговското дружество без основание. Съгласно чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от ЗОС общината удостоверява възникването, изменението и погасяването на правото си на собственост върху имоти с акт за общинска собственост - официален документ, съставен от длъжностно лице по ред и форма, определени в закона. От тук следва, че при наличието на спор за собственост разрешаването на същия може да стане само в исковото производство. Недопустимо е в административното производство кметът на общината да упражнява правомощията си по чл. 65, ал. 1 от ЗОС като административен орган и по този начин реално той да решава спор за собственост, изземвайки имота от лице, което го държи на правно основание. Липсата на основание по чл. 65, ал. 1 от ЗОС означава да не е налице създадена по силата на закона или по волята на страните правна връзка. След като "Електроразпределение - Столично" ЕАД представя доказателства, с които се легитимира като собственик на имота, съответно и ползва имота на това основание, то заповедта за изземване се явява незаконосъобразна като постановена в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, поради и което правилно административният съд я е отменил. Решението на първоинстанционния съд е валидно, допустимо и правилно и затова следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора разноски на касационния жалбоподател не се дължат. Следва да бъде уважено искането на процесуалния представител на "Електроразпределение - Столично" ЕАД за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, което на основание чл. 8 във вр. чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е в размер на 300 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,