Решение № 5630 от 23.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8779/2012 г.

Решение № 5630 от 23.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8779/2012 г., V о., докладчик председателят Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Симеон Бориславов Кипров против решение № 1166 от 3.05.2012 г., постановено по адм. дело № 3182/2011 г. по описа на Административен съд гр. Варна. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му. Ответникът - директорът на Областна дирекция на МВР гр. Варна, в писмено становище оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Варна е отхвърлил жалбата на Симеон Бориславов Кипров против заповед № К-476/18.08.2011 г. на директора на Областна дирекция на МВР - Варна, с която на основание чл. 227, ал. 1, т. 7 и 10 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от Правилника за приложение на ЗМВР на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е направил извод, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същата е в съответствие с материалноправните норми на ЗМВР и ППЗМВР. Законосъобразни са изводите на съда, че заповедта е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 246, т. 2 вр. чл. 186, ал. 1 от ЗМВР и в предписаната от закона форма, като същата е в писмена форма и съдържа задължителните реквизити съгласно изискването на чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР. Изводът на съда, че при издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила също е законосъобразен. От събраните по делото доказателства е установено, че процедурата за налагане на дисциплинарното наказание по ЗМВР и ППЗМВР е спазена. Дисциплинарно наказващия орган е образувал дисциплинарно производство със заповед, съдържащата реквизитите по чл. 239, ал. 1 от ППЗМВР и е определил дисциплинарно-разследващ орган. Жалбоподателят е уведомен за тази заповед, както и правата му по чл. 230, ал. 4 от ЗМВР. Дисциплинарно-разследващият орган е извършил проверка, събрал е доказателства и е оценил същите. Изготвени са обобщени справки, с които служителят е запознат на 29.07.2011 г. и на 2.08.2011 г. Жалбоподателят е поканен да даде писмени обяснения и да бъде изслушан. Заповедта е издадена и в законоустановения срок съгласно изискването на чл. 225, ал. 1 от ЗМВР. Законосъобразни са изводите на съда, че оспорената заповед е издадена в съответствие с материалноправните норми на ЗМВР и ППЗМВР. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че жалбоподателят на 27.06.2011 г. по време на служба е приел от трето лице парична сума, за да не го санкционира за нарушение на Закона за движението по пътищата и не е информирал своите началници или компетентните органи за акта на корупция, на който е бил свидетел - нарушения на чл. 227, ал. 1, т. 7 и 10 от ЗМВР вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР и т. 7, т. 8, т. 31 и т. 34 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, с които е уронен престижът на службата. Изводите на първоинстанционния съд за материална законосъобразност на оспорената заповед се подкрепят от събраните по делото доказателства. Правилно съдът е приел, че показанията на свидетелите Краев, Георгиев, Сарийски, Димитров, Георгиева и Йорданов, преценени с оглед всички събрани по делото доказателства, не опровергават фактите на спирането на автомобила за проверка, установяването, че водачът е употребил алкохол, не налагането на санкция на последния и получаването на определена за това сума. Посочените обстоятелства не се опровергават и с приложените в касационното производство доказателства, като видно от писмото на БНБ е, че банкнота с номинал от 20 лв. със сериен номер АУ9806506 е в обръщение от края на 2009 г., като банкнота със същия сериен номер е записана от свидетелката Муса и е предадена на жалбоподателя, а в последствие при извършените процесуално-следствените действия е иззета от Кипров. Служителят е разпознат категорично от свидетеля Иванов като шофьора на полицейския автомобил (протокол за разпознаване на лица). Ето защо изводът на съда, че държавният служител е извършил описаните в заповедта тежки нарушения на служебната дисциплина, са законосъобразни. При постановяване на решението не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът е събрал относимите към спора доказателства, а представените в касационното производство такива не променят правилно установената по делото фактическа обстановка. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и доводите на страните и служебно е проверил валидността на оспорения административен акт. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства е направен извода, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. На тази база е и заключението, че по отношение на държавният служител са осъществени материалноправните предпоставки за налагане на дисциплинарното наказание. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото следва да се осъди Симеон Бориславов Кипров да заплати на Областна дирекция на МВР гр. Варна сумата 150 лв., представляваща юрисконсулско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,