Решение № 12917 от 30.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4791/2016 г.

Решение № 12917 от 30.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4791/2016 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на "Център за нови стоки и мода" /ЦНСМ/ ООД гр. С., чрез неговия пълномощник срещу решение № 369/07.03.2016 г. по адм. д. № 1445/2015 г. на Административен съд Б. С. обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба-кметът на община С. не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационна жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу заповед № 8-Z-809/19.06.2015 г. на кмета на община С., с която му е наредено да премахне незаконен строеж "полумасивна сграда", находяща се в поземлени имоти с идентификатори 67800.503.550, 67800.503.175 и 67800.503.51 по кадастралната карта на гр. С. като извършен без строителни книжа. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Сградата е изградена през 1989 г., без строителни книжа и за нея не са налице предпоставките за търпимост по смисъла на § 16, ал. 1 ПЗРЗУТ, както и на § 127, ал. 1 ПЗРЗИДЗУТ. Същата не е включена в обема на "експерименталния цех" на дружеството, за който на основание чл. 120 ППЗТСУ /отм/ има издадено разрешение за строеж, поради което хипотезата на § 17 ПЗРЗУТ е неотносима. Така постановеното решение е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че сградата е изградена през 1989 г., като издаденото разрешение за строеж от 1984 г. не се отнася за нея. Разрешението за строеж е за временно строителство на "експериментален цех", а процесната сграда е с характеристиките на жилищна такава и се ползва за жилищна. Към релевантно установените факти съдът правилно е приложил материалния закон. Обстоятелството, че в плана от 1989 г. сградата е нанесена като масивна жилищна, не сочи на законност или търпимост на строежа, тъй като разрешението за временен строеж не се отнася до процесната сграда. Не са налице предпоставките за търпимост на строежа по смисъла на § 16, ал. 2 и 3 ПЗРЗУТ, тъй като строежът не е деклариран пред одобряващите органи и попада към времето на изграждането му извън регулация. Със заповед № Z-239/28.03.2007 г. на кмета на община С. е одобрен нов ПУП-ПРЗ и процесната сграда попада в новообразувани урегулирани поземлени имоти с предвидени нови едноетажни застроителни обеми с обслужващи функции, където сградата не се запазва. Поради това не са налице и условия за търпимостта на строежа и по сега действащите разпоредби на ЗУТ. С оглед изложените аргументи изводът на първоинстанционния съд, че се касае за незаконен строеж, който не е търпим, е законосъобразен. Тази характеристика на процесния строеж е основание за административния орган да издаде заповед със съдържание като процесната, годна да предизвика правната последица премахване. Предвид изложеното, като е приел обжалваната заповед за валиден и законосъобразен индивидуален административен акт, съдът е постановил обосновано и при спазване на материалния закон решение, при което не е допуснал нарушение на съществени процесуални норми. Като правилно решението следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,